Р Е Ш Е Н И Е № 91 гр. София, 11 май 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурора от ВКП Атанас Гебрев , като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 246/2017 г. по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба адв. К. П. –защитник на подс. Ю. Й. срещу присъда №23 от 17.11.2016 г. по внохд № 272/12 г. на Окръжен съд – Кюстендил. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1- 3 от НПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че подс. Й. е автор на деянието. Отправя се упрек към отказа на въззивния съд да се довери на показанията на св. Г. – майка на подс. Й. за това, че предадените пружини в пункта за вторични суровини били от старата и къща в [населено място]. На следващо място, се твърди, че съдът не е обърнал внимание на това, че пострадалият е разпознал отнетите вещи, като измежду тях не фигурирал 1 брой метален капак, което косвено потвърждавало обясненията на подс. Й., че не е извършвал кражбата. Неоснователно въззивния съд е ценил декларацията, подписана от подсъдимия в пункта за вторични суровини, тъй като тя не отговаряла на изискванията на Приложение № 5 от Наредбата за търговската дейност с цветни и тежки метали. Според касатора, съдът е приложил неправилно материалния закон, като е признал подс. Й. за виновен в извършване на престъплението в условията на повторност, тъй като посочената от него присъда, обуславяща по- тежката квалификация на деянието била отменена от ВКС. В съдебно заседание пред ВКС, назначеният служебен защитник- адв. К. поддържа касационната жалба с навените в нея доводи, като акцентира на липсата на доказателства, подкрепящи обвинителната теза. На следващо място твърди, че от мотивите на въззивната присъда не ставало ясно по какъв начин е извършено престъплението. Прави искане за отмяна на присъда и за оправдаване на подс. Й.. Подс. Й. поддържа заявеното от своя защитник. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна. Въззивната инстанция е изяснила фактическата обстановка, като изведените изводи кореспондирали на доказателствата, а правната квалификация не обуславя нарушение на материалния закон, тъй като е съобразена с влязлата в сила на 24.02.2004 г. присъда по нохд № 714/2001 г. на РС-Кюстендил. ВКС – Трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните в рамките на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК намери следното : Жалбата е неоснователна. С присъда РС- Кюстендил е признал подс. Й. за невиновен в това, че на 6.05.2011 г. от къща в [населено място], /област/, отнел чужди движими вещи на обща стойност 366 лв., от владението на П. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои , като за целта е използван неустановено МПС и деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение чл. 195 ал.1 т. 4 и т. 7 вр. чл. 28 ал.1 от НК. По протест на прокурор от РП-Кюстендил е образувано внохд № 272/12 г. по описа на ОС - Кюстендил. С присъда № 23 от 17.11.2016 г. атакуваният съдебен акт е отменен и вместо него подс. Й. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4 и т. 7 вр. чл. 28 ал.1 от НК и е бил осъден на една година лишаване от свобода. Окръжният съд е определил първоначален строг режим на изтърпяването му. Подс. Й. е осъден да заплати направените по делото разноски. При определяне на пределите на касационната проверка , настоящият състав констатира, че част от доводите в жалбата касаят несъгласие с оценката за достоверност на доказателствения материал. Възраженията в жалбата сочат на необоснованост на съдебния акт, което не е касационно основание, поради което следва да бъдат разгледани единствено на плоскостта на осъществената от предходните съдебни инстанции процесуална дейност и начинът на формиране на вътрешното им убеждение. Приетите от контролираната съдебна инстанция фактически положения, според настоящия съдебен състав, са изведени при съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствения материал, който е бил обсъден от съда в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК и с правилата на формалната логика. Несподеляемо е становището, че Окръжният съд е подходил избирателно и тенденциозно, като е кредитирал само обвинителните доказателствени източници за сметка на оправдателните такива. Въззивният съд не може да бъде упрекнат в това, нито, в подценяване на задълженията си за установяване на обективната истина по делото. Контролираната инстанция е използвала възможния, с оглед изминалия период от време от извършване на деянието, процесуален инструментариум и е провела допълнително съдебно следствие- разпитала е св. М., св. Й., св. Г. и подс. Й.. Назначила е повторна СОЕ. Въззивният съд е спрял вниманието си на цялата доказателствена съвкупност, анализирал я е обстойно и е преценил, че тя позволява еднопосочното установяване на релевантните факти - времето, мястото, предмета на престъплението и участието на подсъдимия в него. В съответствие с процесуалния закон е извода на контролираната съдебна инстанция, че обвинението се извежда на базата на косвени доказателства- показанията на св. М., св. Й., св. Д., св. С., наред с писмените, които в своята логическа връзка водят до единствено възможния извод, че именно подсъдимият е отнел вещите от къщата на св. С., след което ги е предал за скрап в пункта за вторични суровини. На следващо място, лишено от основание е възражението за неправилна оценка на показанията на св. Й., обоснована от касатора с твърдение, че чрез показанията си срещу подс. Й., е целял да „защити“ себе си, а не да изнесе истината, тъй като декларацията, подписана от подсъдимия, не била съставена в съответствие с Приложението към Наредбата регламентираща дейността по изкупуване на черни и цветни метали. Изследването на документа от формална страна и съобразяването му с действащата регламентация с наредбата не стои на вниманието на съда. Този въпрос е неотносим към предмета на разследването и изясняването му не би могло да доведе до променя в направените изводи по фактите. Това е така , защото съобщеното от св. Й., за това, че именно подсъдимият му е предал инкриминираните вещи е в синхрон с информацията съдържаща се останалите доказателствени източници - с писмения документ, подписан от подс. Й., разписката за връщане на вещи и показанията на св. С., св. М., св. Д.. С нужното внимание контролираният съд е обсъдил показанията на св. Г. и обясненията на подс. Й., и след като ги е съпоставил с останалите доказателствени източници е отказал да ги кредитира, като е приел ,че те не позволяват извеждането на достоверна картина на събитията. Следва да се посочи, че въззивният съд е свободен в преценката си кои от доказателствата да кредитира и кои не, като е длъжен обаче да изложи своите съображения за това. Тогава, когато е сторил това и при оценката им не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, касационният съд няма основания да се намесва и да подменя вътрешното убеждение на инстанцията по фактите. Такъв е и настоящият случай. Несподеляеми са оплакванията, че от въззивния акт не ставало ясно с какво МПС е извършено деянието, как са били разпознати вещите от пострадалия, какви са точно те, тъй като не са били съставени протоколи за оглед на местопрестъплението и за разпознаване на вещи. Посочените средства не са единствено възможните за установяване на този кръг от обстоятелства, тъй като в НПК никое доказателствено средство няма предварително предопределена тежест пред друго. В случая интересуващата процеса информация, успешно е била запълнена чрез други годни доказателствени източници /коментирани по- горе/ и въз основа на тях, въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по фактите и правото. Окръжният съд е приложил правилно материалния закон, въпреки, че в мотивите некоректно е посочил годината /2011 г., вместо 2001 г./ на нох дело № 714 на Районен Съд- Кюстендил, обосноваващо извършено по настоящото в условията на повторност по см. на чл. 28 ал.1 от НК/ а не нохд №714/2011 г./, поради което не е налице касационно основание на чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Присъдата по нохд № 714/2001 г., с която подс. Й. е бил осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, е влязла в сила на 24.02.2004 г. Изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. Деянието по настоящото дело е извършено на 6.05.2011 г., и следователно попада в сроковете на чл. 30 ал. 2 от НК и чл. 28 ал. 1 от НК. По отношение на оплакването –явна несправедливост на наложеното наказание, касаторът не е изложил нито едно съображение, което да бъде обсъждано от настоящия съд. Въпреки това, следва да се посочи, че проверката на въззивния акт не индикира основателност на заявеното по- горе. Наказанието на подс. Й. е било съобразено със степента на обществена опасност на деянието и на дееца , като са били отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което не се налага смекчаването му, още повече, че то е определено към минимума за този вид престъпление от една година. Воден от изложеното и на основание чл. 354 ал.1 т. 1 от НПК ВКС –Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 23 от 17.11.2016 г. по внохд № 272/12 г. на Окръжен съд – Кюстендил. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1 2.