Р Е Ш Е Н И Е № 360 гр.София, 08.10.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1491/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Е. С. И. чрез адв. Д. Г. от АК – Х. срещу въззивно решение № 197/29.06.2011 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 232/2011 г. Касационно обжалване е допуснато от състава на Върховния касационен съд с определение № 669/04.06.2012 г. по въпроса за приложението на чл. 63, ал. 3 КТ, когато в срока за постъпване на работа работникът или служителят излезе в отпуск за отглеждане на дете по чл. 164, ал. 1 КТ. Съставът на Върховния касационен съд намира, че работникът или служителят, след сключване на трудов договор, е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на екземпляр от трудовия договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 ГПК, заверено от съответната ТД НАП. Този срок може да бъде и с друга продължителност по взаимна уговорка между страните. Под постъпване на работа по смисъла, вложен от законодателя, следва да се имат предвид всички проявни форми, свързани с правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение. Следователно, действията, могат да са не само по фактическото престиране на труд от работника или служителя, но също така и всякакви правни действия във връзка с трудовото правоотношение, включително искане до работодателя и получаване на съгласие от него в предвидената форма за ползване на отпуск по КТ. По касационните оплаквания: К. излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважат исковете й. Насрещната страна Ц. д.г. „С.” № 17, [населено място] е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното: Е. С. И. чрез адв. Д.Г. е предявила против Ц. д.г. „С.” № 17, [населено място] иск за отмяна на заповед за уволнение, за възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Твърди, че на 23.06.2008 г. сключила трудов договор по чл. 68, ал. 1 КТ с детската градина за длъжността „завеждащ административна служба”, който бил прекратен на 11.09.2009 г. поради връщане на титуляра. На 14.09.2009 г. сключила срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1 КТ за срок от една година за същата длъжност, въпреки, че тя била незаета, а от друга страна не е за дейност, попадаща в изключението по § 1, т. 8 ДР КТ. Поддържа, че вторият трудов договор е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 4 КТ, поради което следва да се счита за неопределено време. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 3/15.09.2010 г. поради изтичане на уговореното време, но след като договорът съгласно чл. 68, ал. 5 КТ следва да се зачете като такъв за неопределено време, уволнението е незаконосъобразно. Съдилищата са отхвърлили исковете. Във въззивното решение е прието, че липсва изпълнение на трудовите задължения , което означава, че изпълнението на трудовия договор от 14.09.2009 г. не е започнало и съгласно чл. 63, ал. 3 КТ трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. Съдът е достигнал до извод, че след като липсва трудово правоотношение, то иска за отмяна на заповедта, с което то е прекратено, се явява неоснователен. Поради отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни са и обусловените претенции за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение. Решението е неправилно. В противоречие с дадения по-горе отговор на поставения правен въпрос въззивният съд е тълкувал и приложил чл. 63, ал. 3 КТ. Между страните е възникнало валидно трудово правоотношение по договора от 14.09.2009 г. и Е. Илиева е започнала изпълнение по него, като на 15.09.2009 г. е поискала от работодателя да й разреши да ползва остатъка от отпуска по чл. 163, ал. 1 КТ – поради бременност и раждане, което на същата дата й е разрешено. След изтичане на разрешения отпуск, служителят е получил от работодателя съгласие да ползва и отпуск за отглеждане на малко дете до 2 години в периода 19.04.2010 г. – 24.04.2011 г. Изводът на въззивния съд, че трудовото правоотношение не е възникнало, поради което е отхвърлил и обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, е незаконосъобразен. Решението трябва да се касира и спора да се разреши от състава на Върховния касационен съд, тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия. Договорът от 14.09.2009 г. е за длъжност „завеждащ административна служба” в Ц.д.г. „С.” № 17, [населено място]. Характерът на професията, характеристиките на работодателя и работника, изключват възможността да се сключва изобщо срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за длъжността, заета от Е. С. И.. Не са налице, нито се твърдят обстоятелства, които да сочат на „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ. Твърдението на работодателя, че договорът с И. от 14.09.2009 г. е сключен, за да може да отглежда детето си до две години, като ползва отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ, дори и да е вярно, не попада в приложното поле на чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ с оглед даденото в пар. 1, т. 8 ДР КТ тълкуване на понятието „изключение” в разглежданата правна хипотеза. Не се касае до конкретна за предприятието икономическа, технологическа, финансова, пазарна или друга обективна причина от подобен характер. Ето защо и по силата на чл. 68, ал. 5 КТ договорът, сключен между страните, се смята за безсрочен. Заповедта за уволнение, поради това се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Към датата на издаването й, работодателят и работникът са били в трудовоправна връзка без срок. Без значение за законосъобразността на тази заповед са наведените други факти, които нямат отношение към основанието, поради което е прекратен трудовия договор. Работникът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. За периода от шест месеца след уволнението /15.09.2010 г. до 15.03.2011 г./ Илиева е ползвала отпуск за отглеждане на дете, така, че уволнението не се намира в причинна връзка с липсата на доходи от трудово правоотношение. Ако поради уволнението И. е претърпяла други имуществени увреждания или е била евентуално лишена от плащания по КСО, тя може да реализира правата си по друг ред. В случая подобни твърдения не са и наведени. Поради неосъществяване на фактическия състав на чл. 225 КТ, иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да бъде изцяло отхвърлен, както и акцесорната претенция за лихви. В заключение, поради съвпадение на крайния резултат по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с този, постановен във въззивното решение, то следва да бъде отменено само в частта по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Ищецът – касатор И. има право на съдебноделоводни разноски съобразно уважената част от исковете й. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение общо в размер на 1240 лв. в хода на цялото съдебно производство. Няма разграничение в договора за правна помощ каква част от платения хонорар е за всеки един от трите обективно съединени иска. Съставът на Върховния касационен съд на осн. чл. 162 ГПК определя размера на платеното адвокатско възнаграждение за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в размер на 800 лв. общо за всички инстанции. Насрещната страна не е искала разноски в никоя от инстанциите. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 197/29.06.2011 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 232/2011 г. в частта по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и вместо това ПОСТАНОВИ: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА И ОТМЕНЯ заповед № 3/15.09.2010 г. на директора на ЦДГ „С.” № 17, [населено място], на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ по иска, предявен от Е. С. И. против Целодневна детска градина „Славейче” № 17, [населено място]. ВЪЗСТАНОВЯВА, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Е. С. И.от [населено място], [улица] на заеманата преди уволнението длъжност „завеждащ административна служба” по иска, предявен срещу ЦДГ „С.” № 17, [населено място]. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 197/29.06.2011 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 232/2011 г. в частта по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ. ОСЪЖДА Ц.д.г. „С.” № 17, [населено място], [улица] да заплати на Е. С. И. от [населено място], [улица] сумата в размер на 800 лв. съдебноделоводни разноски за всички инстанции по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: