2 решение по гр.д.№ 4544 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 5 София, 26.02. 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4544 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Ц. К., Й. Ц. П., М. И. Д., Ц. М. Д. и П. М. Х. срещу решение № 19 от 01.02.2013 г. по в.гр.д.№ 176 от 2011 г. на Ловешкия окръжен съд, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 30 от 15.02.2013 г., с което е отменено решение № 347 от 15.12.2010 г. по гр.д.№ 81 от 2010 г. на Троянския районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Х. Ц. К., Й. Ц. П., М. И. Д., Ц. М. Д., П. М. Х., И. В. П. и С. В. Ш. срещу И. К. Ц., Ц. К. Ч., Ц. М. С., Т. М. П., В. Я. Я., В. И. Д., Е. Н. Х., Ц. Н. Д., В. Ц. С. и Н. П. С. иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР за признаване за установено, че ищците са собственици по силата на реституция и наследство от Ц. М. Д. на поземлен имот – овощна градина с площ от 5,412 кв.м., осма категория, находяща се в землището на [населено място], махала Д. при граници по кадастрална карта: наследници на И. С. Б., наследници на Ц. М. Д., Н. Ц. Д., наследници на М. Д. Д. и неустановен собственик. Отхвърлено е и искането за отмяна на нотариални актове и са присъдени разноски на Н. С. в размер на 3514,30 лв. и на В. С. в размер на 3 140 лв. В касационната жалба се твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 09.05.2013 г. и в съдебно заседание от 22.01.2014 г. ответниците Н. П. С. и В. Ц. С. оспорват жалбата. В писмен отговор от 26.03.2013 г. ответниците В. И. Д., Е. Н. Х. и Ц. Н. Д. също оспорват жалбата. Останалите ответници по жалбата И. К. Ц., Ц. К. Ч., Ц. М. С., Т. М. П., В. Я. Я., С. В. Ш. и И. В. П. не вземат становище по нея. С определение № 495 от 15.10.2013 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: ако реална част от един сънаследствен имот, който не е внасян в ТКЗС, е ползвана от един от сънаследниците в периода от 1944 г. до 1989 г., този сънаследник може ли да се легитимира като собственик по давностно владение на тази част от имота, при условие че не са изтекли 10 години от приемането на картата на възстановената собственост на землището, в което се намира имотът. По поставения въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ заличава изтеклият до влизане в сила на тази разпоредба /22.11.1997 г./ срок за придобиване по давност на имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ. Тоест, от значение за теченето на давностният срок и съответно за възможността за придобиване на имот по давност е дали имотът, върху който е осъществявано владението, е подлежал на реституция по реда на някои от горепосочените два закона. Кога е приета картата на възстановената собственост е без значение за възможността даден имот да бъде придобит по давност, независимо от това дали този имот е подлежал на възстановяване по административния ред по ЗСПЗЗ или не. По основателността на касационната жалба: Същата е основателна по следните съображения: Действително, от събраните по делото доказателства се установява, че процесният имот не е бил внасян в ТКЗС от общия наследодател на страните Ц. М. Д. /в този смисъл са изходящата от него опис- декларация за полските му имоти, подлежащи на групиране в кооперативните блокове на ТКЗС, в която няма описан имот овощна градина с площ от 5,500 дка в махала Д. на [населено място], свидетелските показания и заключенията на експертизите/. Този имот не се е считал за внесен в ТКЗС и по силата на действащите Примерни устави на ТКЗС от 1950 г. и 1967 г., тъй като видно от заключенията на експертизите и свидетелските показания, той е бил част от единствения жилищен имот на наследодателя- двор на старата къща с плевня и навеси, построени преди повече от 100 години. Поради това за придобиването по давност на този имот не важи ограничението на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Безспорно е установено по делото, че имотът в границите му посочени от свидетелите при осъществения оглед на място, е бил собственост на общия на страните наследодател Ц. М. Д.. По това обстоятелство страните не спорят. То се установява и от представените по делото публично завещание от 09.03.1917 г., протокол за съдебна делба от 26.07.1934 г. и от показанията на разпитаните свидетели. Поради това и тъй като след смъртта на Ц. Д. през 1958 г. между неговите наследници не е била извършвана делба и имотът не е бил отчуждаван и придобит от трети лица, всички наследници на Ц. Д. следва да бъдат признати за собственици на имота и към датата на одобрението на кадастралната карта на [населено място]- 20.04.2007 г. Без правно значение за уважаването на предявения иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР е обстоятелството, че ищците не са доказали едно от посочените в исковата молба основания за собствеността си- влязъл в сила административен акт по ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху имота, щом са доказали другото посочено от тях основание за придобиване на собствеността- наследяване от бившия собственик на имота Ц. Д.. Неправилно в решението си въззивният съд е обсъждал и се е произнесъл по възражение за придобиване на части от спорния имот /ПИ № 73198.124.26 и част ПИ № 73198.124.86/ по давност от ответниците Д. Д., В. С. и Н. С.. Тези ответници не са направили възражение за придобивна давност в предвидения в чл.131, ал.1 от ГПК преклузивен срок: Д. Д. не е подала отговор на исковата молба, а в отговорите на исковата молба на В. С. и Н. С. не е направено възражение за придобивна давност. Поради това и с оглед приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2013 г. на ОСТГК на ВКС въззивното решение в тази му част е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Неправилно е въззивното решение и в частта за имота, която се е владеела от наследодателя на Е. Н. Х., Ц. Н. Д. и В. Н. Х.- Н. Ц. Д.. Действително, починалият в хода на делото ответник Н. Ц. Д. своевременно, още в отговора на исковата молба от 10.03.2010 г. е направил възражение за придобиване на част от спорния имот по давност. Неговото възражение обаче не е доказано. Касае се за наследствен имот, поради което упражняващият фактическа власт върху този имот наследник е владелец само на своята идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите наследници. За да установи владение върху целия или реална част от наследствения имот, този наследник следва да отблъсне владението на останалите наследници. Това отблъскване следва да бъде осъществено с действия, които съставляват недвусмислено отричане правата на останалите сънаследници и които са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия са например отказът на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на останалите наследници /напр. отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да се заплаща част от получения наем на останалите наследници/. В този смисъл са решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Не са такива действия: декларирането на имота в данъчните служби на общината на името на владеещия имота сънаследник, вместо на името на всички наследници на починалия собственик, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, плащането на данъци и консумативни разноски и извършването на ремонти в съсобствения /сънаследствения/ имот, снабдяването на един от сънаследниците с нотариален акт по обстоятелствена проверка по давност за целия имот и др.подобни. В конкретния случай от събраните по делото свидетелски показания безспорно е установено, че Н. Д. не е отблъснал владението на останалите наследници върху владяната от него част от наследствения имот. Напротив, не се е противопоставял останалите наследници да ползват дворното място, в което е изградил жилищна сграда. Доколкото е ползвал тази жилищна сграда самостоятелно в продължение на повече от 10 години, Н. Д. би могъл да придобие по давност само правото на строеж на сграда в съсобствения имот, което включва правото на собственост върху изградената сграда и правото да ползва необходимата за обслужването на тази сграда част от дворното място. С оглед на всичко гореизложено предявеният установителен иск за собственост на процесния имот е основателен и следва да се уважи. Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР, поради това, че се касаело за установителен иск за собственост в хипотеза, при която ищците могат да защитят правото си чрез предявяване на осъдителен иск. Съгласно приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.гр.д.№ 8 от 2012 г. на ОСТГК на ВКС, правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице и когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителен иск за същото право. Още повече, че в случая се касае за установителен иск за собственост към минал момент /момента на влизане в сила на кадастралната карта на населеното място/ с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР, за допустимостта на който е достатъчно в кадастралната карта да е допусната грешка или непълнота при заснемането на точните граници на собственост на този имот и да съществува гражданскоправен спор относно границите на имота. Неоснователно е и възражението на ответниците за недопустимост на иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР, тъй като липсвал правен интерес от установяване на правото на собственост при положение, че било налице решение на ПК, което признавало правото на собственост на всички страни по делото. Правният интерес от предявяването на иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР в настоящия случай е обусловен от факта, че в хода на започнало административно производство по нанасяне на имота в кадастралната карта на населеното място е възникнал спор относно границите на този имот, който е наложил спиране на административното производство до разрешаването на спора с влязло в сила решение по иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР. Неоснователно е и възражението за недопустимост на иска поради незавършената процедура по ЗКИР за изменение на кадастралната карта. Предявеният иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР е допустим именно защото по повод на започнало, но все още неприключило административно производство по заснемане и нанасяне на имота в кадастралната карта е възникнал спор за собственост върху този имот, който спор не може да бъде разрешен в административното производство, а следва да бъде решени именно в настоящото гражданско производство по предявен иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото пред трите съдебни инстанции както следва: 1. на ищците Х. Ц. К., Й. Ц. П., М. И. Д., Ц. М. Д. и П. М. Х. общо 1957,20 лв., представляващи 500 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство, 1200 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство, 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване и 227,20 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба, 2. на ищците Х. Ц. К., Й. Ц. П., С. В. Ш., И. В. П., М. И. Д., Ц. М. Д. и П. М. Х. общо 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 3. на ищцата Й. Ц. П.- 70 лв., представляващи платено възнаграждение за вещо лице, 4. на ищеца С. В. Ш.- 70 лв., представляващи платено възнаграждение за вещо лице, 5. на ищеца Ц. М. Д.- 70 лв., представляващи платено възнаграждение за вещо лице и 6. на ищцата П. М. Х.- 75 лв., представляващи платено възнаграждение за вещо лице, По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 19 от 01.02.2013 г. по в.гр.д.№ 176 от 2011 г. на Ловешкия окръжен съд, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 30 от 15.02.2013 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х. Ц. К.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Й. Ц. П.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”34-ти троянски полк” № 47, С. В. Ш.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], И. В. П.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], М. И. Д.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Ц. М. Д.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] П. М. Х.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.Л.,[жк], [улица] срещу И. К. Ц.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], махала „Р.”, Ц. К. Ч.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], махала „Д.”, Ц. М. С.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], компл.”М.”, [жилищен адрес] Т. М. П.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], В. Я. Я.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”11-та” № 4, В. И. Д.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.Л., [улица], Е. Н. Х.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Ц. Н. Д.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] В. Ц. С.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], махала „Д.” и Н. П. С.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.7, ап.50 иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР, че към момента на одобрение на кадастралната карта на [населено място], м.”Д.” със заповед № заповед № РД-18-11 от 20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, всички горепосочени наследници на Ц. М. Д., починал на 12.06.1958 г., са били собственици на следния недвижим имот: овощна градина от 5 412 кв.м., осма категория, находяща се в землището на [населено място], махала „Д.+ при граници по кадастрална карта: на север – ПИ № 73198.124.62 на Ц. С. Д., ПИ № 73198.124.28 на Н. Ц. Д. и ПИ № 73198.124.29 на наследници на М. В. Д., на изток- ПИ № 73198.124.31 на наследници на И. С. Б. и ПИ № 73198.124.32 на наследници на Ц. М. Д., на юг- останалата част от ПИ № 73198.124.86 на Н. П. С. и част от ПИ № 73198.124.81 /стар ПИ 73198.124.33/ на неустановен собственик, на запад- ПИ № 73198.124.65, ПИ № 73198.310.63 и ПИ № 73198.124.25 на наследници на М. Д. Д., който имот е означен с цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 219, 500, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 441, 468, 896, 895, 26, 20, 21, 22, 24,23 на скица към допълнителното заключение на в.л.В.П., която се намира на лист 390 от гр.д.№ 81 от 2010 г. на Троянския районен съд и представлява неразделна част от настоящото решение, КАКТО И ЧЕ Е НАЛИЦЕ ГРЕШКА В КАДАСТРАЛНАТА КАРТА на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-11 от 20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в незаснемането на този имот като самостоятелен и отразяването му като част от няколко други поземлени имота. ОСЪЖДА И. К. Ц., Ц. К. Ч., Ц. М. С., Т. М. П., В. Я. Я., В. И. Д., Е. Н. Х., Ц. Н. Д., В. Ц. С. и Н. П. С. с горепосочените адреси да заплатят на ищците както следва: 1. на Х. Ц. К., Й. Ц. П., М. И. Д., Ц. М. Д. и П. М. Х. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 1957,20 лв. /хиляда деветстотин петдесет и седем лева и двадесет стотинки/, 2. на Х. Ц. К., Й. Ц. П., С. В. Ш., И. В. П., М. И. Д., Ц. М. Д. и П. М. Х. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/, 3. на Й. Ц. П. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 70 лв. /седемдесет лева/, 4. на С. В. Ш. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 70 лв. /седемдесет лева/, 5. на Ц. М. Д. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 70 лв. /седемдесет лева/ и 6. на П. М. Х. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.