1 Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр. София, 02.02.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА А. Б. при участието на секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 869 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по касационни жалби на ищеца А. С. Й. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Г. и на ответника [фирма], р. София чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. М. срещу решение № 638 от 20.04.2012г. по в. гр. дело № 3230/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав. С определение № 465 от 16.07.2014г. по настоящото т. дело № 869/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение от 30.05.2011г. по гр. дело № 3656/2009г. на Софийски градски съд, I гражданско отделение, 11 състав в частта, с която предявеният от А. С. Й. срещу [фирма], [населено място] иск е отхвърлен за разликата над 127,20 лв. месечно до 266,47 лв. месечно – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за придружител за периода от 18.04.2009г. до 16.01.2027г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 18.04.2009г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на обезщетението. В останалата част не е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт. К. - ищец прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Относно противоречието с материалния закон поддържа становище, че въззивният съд е нарушил принципа за пълно възстановяване на вредите – чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Относно същественото нарушение на съдопроизводствените правила касаторът релевира доводи за съществено вътрешно противоречие в мотивите на въззивното решение, което води до неяснота и неточност в частта относно определяне размера на дължимото месечно обезщетение, както и за липса на единство между мотивите и диспозитива на съдебния акт. К. моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната от него част, искът да бъде уважен до сумата 266,47 лв. месечно и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. М. оспорва касационната жалба. Релевира доводи, че касационната инстанция следва да обсъди въпроса с приложимия закон по време на настъпилия правопораждащ юридически факт, какви и колко искове са предявени, въпроса, свързан с погасителната давност. Ответникът поддържа становище, че не подлежат на обезвреда бъдещи вреди /пропуснати ползи/, а само онези реални вреди, настъпили при конкретното ПТП. Позовава се на разпоредбите на чл. 390, ал. 3 /отм./ ТЗ във връзка с ал. 1 и чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД. Ответникът моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предявеният иск е един – за заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинени имуществени вреди – разходи за придружител, в резултат на ПТП, причинено виновно от застрахования при ответното застрахователно дружество водач, на основание чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ с цена над 10 000 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е приел за установено наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение на ищцовата страна за причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на причинено ПТП: причинено на 17.04.2004г. от С. В. В. при управление на л. а. „Рено Р.” с рег. № С 96-58 КР ПТП; причинени множество увреждания на ищеца А. С. Й. в резултат на настъпилото ПТП, за които му е призната 100% загубена работоспособност с потребност от чужда помощ пожизнено; сключен договор за застраховка по риск „Гражданска отговорност“ между виновния водач и ответника към момента на злополуката със застрахователна полица № 120104129251 от 08.01.2004г. за срок от 10.04.2004г. до 31.12.2004г. Решаващият съдебен състав е направил извод, че последиците от мозъчното увреждане, появили се в причинна връзка с процесното ПТП, изискват денонощно обслужване от чужд човек, което ще продължи да бъде осъществявано, тъй като ищецът не би могъл да се справя в ежедневието си без чужда помощ и за в бъдеще, поради което е заключил, че настъпването на претендираните имуществени вреди – разходи за придружител, е сигурно. Въззивната инстанция е изложила съображения, че претендираните имуществени вреди представляват претърпяна загуба, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на увреденото лице, подлежаща на обезщетение от застрахователя, а не пропусната полза. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдебният състав въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е възприел за база размера на месечното възнаграждение за придружител при 8-часов работен ден и два почивни дни в седмицата 400 лв. /22 работни дни по 18,18 лв. за 8 часа на ден, съответно по 36,36 лв. за 16 часа на ден/, но в същото време е направил извод, че общата дължима сума като разходи за придружител е в размер 38 541,60 лв. или месечно по 190,80 лв. /202 месеца по 190,80 лв. на месец, съответно по 36,36 лв. на ден по 30 дни/. Посочената сума в размер 190,80 лв. месечно е намалена с 1/3, предвид размера на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради което е направен краен извод за дължимо обезщетение на месец по 127,20 лв. или общо за 202 месеца обезщетение в размер 25 694,40 лв. С определение № 465 от 16.07.2014г. по настоящото т. дело № 869/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в горепосочената му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно пълното възстановяване на причинените вреди на пострадалото от ПТП лице съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД поради решаването му в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г., ППВС № 7/04.10.1978г., постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 153/02.06.2011г. по гр. д. № 526/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 317/01.07.2011г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ВКС, IV г. о. и други решения, съгласно която застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за вредите, причинени от непозволеното увреждане, може да обхваща и всички бъдещи вреди, доколкото е сигурно,че такива действително ще настъпят. При причинено на 17.04.2004г. ПТП, т. е. преди влизане в сила на КЗ, приложимият материалноправен закон по отношение застраховка „Гражданска отговорност“ са разпоредбите на чл. 405 – чл. 409 /отм./ ТЗ, раздел І на глава 27 /отм./ ТЗ, чл. 78 – чл. 83а от Закона за застраховането /отм./ и Наредба № 4 от 24.09.2003г. за задължителното застраховане /отм./. Съгласно чл. 405 /отм./ ТЗ, чл. 80 от Закона за застраховането /отм./ и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 4/24.09.2003г. за задължителното застраховане /отм./ застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахованите /собствениците, ползвателите и държателите на моторни превозни средства и на упълномощените от тях водачи/ за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на страната, в която е настъпила вредата. Отговорността на застрахователя за вреди по застраховка „Гражданска отговорност” има договорен характер спрямо застрахования, като в хипотезата на чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ отговорността на застрахователя към третите увредени от застрахования лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, поради което застрахователят дължи на увредения това, което му дължи делинквентът по правилата на деликтната отговорност, при ограниченията, въведени от специалните правни норми. Застрахованият водач или собственик на съответното МПС отговаря на основание чл. 45 ЗЗД за вредите, настъпили от личното му виновно действие, като дължи пълно обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – аргумент от чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Посочената разпоредба предвижда, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението може да бъде платимо еднократно или периодически. Съгласно разпоредбите на чл. 390, ал. 3 /отм./ ТЗ и чл. 18, ал. 5 от Наредба № 4/2003г. за задължителното застраховане /отм./ застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност” не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго. Следователно при действието на посочените разпоредби застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” е длъжен при настъпване на застрахователното събитие да покрие всички причинени от застрахования на увреденото лице неимуществени и имуществени вреди – причинени загуби, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Когато се касае за настъпили увреждания, в резултат на които в имуществената сфера на пострадалия ще настъпят вреди, които могат да бъдат установени, е допустимо присъждане на еднократно или периодично обезщетение. Вредите за бъдеще време не се предполагат, а следва да бъдат установени. При призната на пострадалия от ПТП 100% загубена работоспособност с потребност от чужда помощ пожизнено и установено от съдебномедицинска експертиза трайно състояние на негодност за професионален труд и за собствено самообслужване, което ще продължи до края на живота на пострадалото лице, бъдещите разходи за придружител непосредствено засягат имуществената сфера на пострадалото лице и съставляват негова имуществена вреда, представляват бъдещо сигурно намаляване на имуществото му, загуба поради заплащане на възнаграждение на придружител с оглед необходимостта от ежедневна чужда помощ пожизнено. Претърпените загуби представляват реални вреди, изразяващи се в намаляване на актива на увреденото лице, и в този смисъл разликата между имуществото, което пострадалият би имал, ако не беше настъпило увреждането, и имуществото след увреждането в резултат на необходимите разходи за придружител, представлява претърпяна загуба. Поради това обезщетението в размер на средното възнаграждение на придружител може да бъде присъдено периодично. Периодичното обезщетение за следващ влизане в сила на решението период се дължи до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването му или изменяването му. Възможно е във времето, с оглед промяна в обстоятелствата, някои от тях да отпаднат или да възникнат нови, както и да се промени размерът на имуществената вреда. В подобни случаи новите обстоятелства могат да послужат като основание за изменение на размера на вече присъденото обезщетение или за претендиране на ново. При така дадените отговори на релевантния за настоящия спор правен въпрос касационната инстанция счита, че въззивният съд е определил правилно приложимите материалноправни норми и е направил законосъобразен и обоснован извод, че претендираните от ищеца имуществени вреди – разходи за придружител, представляват претърпяна загуба, подлежаща на обезщетение от застрахователя. При изчисляване на размера на дължимото обезщетение съдебният състав правилно е възприел за база средния размер на месечното възнаграждение за придружител при 8-часов работен ден и два почивни дни в седмицата 400 лв. /22 работни дни по 18,18 лв. за 8 часа на ден, съответно по 36,36 лв. за 16 часа на ден/, но е направил неправилен извод, че общата дължима сума като разходи за придружител е в размер 38 541,60 лв. или месечно по 190,80 лв. /202 месеца по 190,80 лв. на месец, съответно по 36,36 лв. на ден по 30 дни/. При възприетата месечна база на възнаграждението за болногледач 400 лв. при 8-часов работен ден и два почивни дни в седмицата сумата, дължима за разходи за придружител – болногледач за периода от 18.04.2009г. до 16.01.2027г. е месечно по 400 лв. След приспадане на обезщетението с 1/3, предвид допуснатото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер 1/3 поради нарушение на чл. 102, ал. 1 ЗДвП /ред. до изм. с ДВ бр. 51/2007г./ - неизползван обезопасителен колан, който ако беше поставен, би предотвратил тежестта на нараняванията в областта на лицето и главата, дължимото застрахователно обезщетение, което следва да заплаща застрахователят за периода от 18.04.2009г. до 16.01.2027г., е в размер по 266,67 лв. месечно. Следователно определеното от въззивната инстанция месечно обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за придружител, в размер 127,20 лв. месечно е в нарушение на материалния закон /чл. 405 /отм./ ТЗ, чл. 80 от Закона за застраховането /отм./, чл. 5, ал. 1 от Наредба № 4/24.09.2003г. за задължителното застраховане /отм./ и чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД/, тъй като с него не се покриват всички причинени от застрахования на увреденото лице имуществени вреди – разходи за придружител, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Д. на ответника, че в настоящото производство следва да се обсъди въпроса, свързан с погасителната давност, е неоснователен, тъй като този въпрос не е предмет на въззивното производство – нито страните, нито въззивният съд са се позовали на погасителна давност. Независимо от това, настоящият съдебен състав счита, че правото на пострадалия ищец по договора за застраховка „Гражданска отговорност” не е погасено с петгодишната давност по смисъла на чл. 392 ТЗ, тъй като искът е подаден в рамките на този срок – на 16.04.2009г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който е подадена исковата молба с приложените към нея доказателства. Предвид изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение е неправилно в отхвърлителната част за разликата над 127,20 лв. до 266,67 лв. месечно, поради което в посочената част следва да бъде отменено и вместо това [фирма] да бъде осъдено да заплаща на А. С. Й. на основание чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ всеки месец още по 139,27 лв. /разликата над 127,20 лв. месечно до 266,47 лв. месечно/ – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за придружител за периода от 18.04.2009г. до 16.01.2027г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 18.04.2009г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на обезщетението. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на касатора сума в размер 1 200 лв., представляваща направени от касатора разноски за касационното производство, и сума в размер 370 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане на държавна такса по сметка на ВКС в размер 1 186,58 лв., представляваща 4% върху присъденото с настоящото решение обезщетение за периода от 18.04.2009г. до 16.01.2027г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 638 от 20.04.2012г. по в. гр. дело № 3230/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав в частта, с която е потвърдено решение от 30.05.2011г. по гр. дело № 3656/2009г. на Софийски градски съд, I гражданско отделение, 11 състав в частта, с която предявеният от А. С. Й. срещу [фирма], [населено място] иск е отхвърлен за разликата над 127,20 лв. месечно до 266,47 лв. месечно – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за придружител за периода от 18.04.2009г. до 16.01.2027г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 18.04.2009г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на обезщетението, и А. С. Й. е осъден да заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер 674,49 лв. и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплаща на А. С. Й. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 7, ап. 32 всеки месец още по 139,27 лв. /разликата над 127,20 лв. месечно до 266,47 лв. месечно/ – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за придружител за периода от 18.04.2009г. до 16.01.2027г., в резултат на настъпило на 17.04.2004г. ПТП, причинено от С. В. В. при управление на л. а. „Рено Р.” с рег. № С 96-58 КР, по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с комбинирана застрахователна полица № 120104129251 от 08.01.2004г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 18.04.2009г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на обезщетението, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 570 лв. /хиляда петстотин и седемдесет лева/ - направени разноски по делото. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд на Република България държавна такса в размер 1 186,58 лв. /хиляда сто осемдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.