Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * доказателства и доказателствени средства * доказателствена съвкупност * превратно тълкуване на доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 306

 

 

София, 01 юли 2009 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав :

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

                                                                     КАПКА КОСТОВА

 

при секретар: Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Явор Гебов

изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова

н. дело № 234/2009 година

На основание чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият А. Н. Г. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 413/23.01.2009 г., постановено по ВНОХД № 420/08 г. от Окръжен съд – гр. Б., с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 13.05.2008 г. по НОХД № 1847/06 г. на районния съд от същия град.

Искането за възобновяване се позовава на всички касационни основания по чл. 348 от НПК. Правят се алтернативни искания – за отмяна на решението и оправдаване на Г. или за връщане на делото за ново разглеждане в досъдебното производство.

Искането се поддържа лично от осъдения Г. и от процесуален представител.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното :

І. По силата на проверяваните съдебни актове подсъдимият А. Н. Г. е бил признат за виновен в това, че на 19.05.2006 г. е направил опит противозаконно да отнеме чуждо моторно превозно средство (лек автомобил, марка Ф. Ню Б. с ДК№ Е* на стойност 13 500 лева), от владението на М. М. Г. , без нейното съгласие и с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство и деянието е останало недовършено по независещи от Г. причини – престъпление по чл. 346, ал.2, т. 1 във вр. с ал.1 и чл. 18, ал.1 от НК. Наложеното наказание е осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години.

ІІ. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

Доводите, представени в подкрепа на твърденията за нарушение на материалния закон, не оставят съмнение, че всъщност се изразява недоволство от доказателствените изводи на предходните инстанции, което определя и процесуалния характер на самото оспорване, вече детайлно развито в последващите възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Основният акцент в жалбата е за допуснати нарушения при изясняването на съществения въпрос, този за авторството, признато в лицето на подсъдимия Г. Развити са съображения за игнориране на конкретни доказателствени източници, превратна оценка на други, както и за необсъждане на оправдателни доказателства.

Разгледани по същество всички възражения са неоснователни.

Проверката на процесуалната дейност, извършена от предходните инстанции, опровергава твърденията за неправилна оценка на доказателствата и превратната им интерпретация, както на данните с обвинителен характер – показанията на пострадалата Г. , така и на тези данни, които подкрепят тезата на подсъдимия, изводими от обясненията на последния и свидетеля З.

Изводите, за присъствието на подсъдимия Г на местопрестъплението и извършваните от него действия по МПС, са резултат от вярна и комплексна оценка на доказателствените източници. В мотивите на първата инстанция, възприети от въззивния съд, се съдържат ясни и убедителни съображения въз основа на какви доказателства, почерпени от кои доказателствени източници, е утвърдено крайното заключение за авторството на деянието. С основание, в тази връзка, са коментирани показанията на свидетелката Г, възприела присъствието на подсъдимия в лекия автомобил; неговите действия; белезите, характеризиращи подсъдимия, по които в последствие при извършеното разпознаване го е посочила измежду четири лица; посоката, в която се е отдалечил след намесата й. Тези показания съвсем не са били изолирани, а напротив подкрепени и от други доказателства, които макар и да имат косвен характер, обсъдени в тяхната връзка и съвкупност, също са ориентирани към подсъдимия като автор на деянието – виж показанията на свидетелите В, Г.

Версията, че подсъдимият изобщо не е присъствал на местопрестъплението, а заедно със свидетеля З са се намирали на друго място, е била предмет на подробно изследване от инстанциите по същество. Отхвърлянето на доказателствените източници, представени в нейна подкрепа (обяснения на подсъдим и показания на З. ), се е дължало на констатираното противоречие по между им, и на опровергаването им от доказателствената съвкупност.

Не е вярно твърдението, че съдът е пренебрегнал експертните заключения по дактилоскопната и одорологична експертизи, които според защитата на подсъдимия изключват последния да е автор на престъпното посегателство. Още първостепенният съд е обсъдил същите, но правилно е преценил, че получените резултати, неидентифициращи подсъдимия като лицето оставило следите, предмет на изследване, не могат да разколебаят достоверността на останалия доказателствен материал, утвърдил извода за авторството. Основания за това се съдържат и в разясненията, дадени от вещото лице Митов.

С оглед на казаното, се налага изводът, че оценката на доказателствата е била извършена в съгласие с нормите, гарантиращи обективност и пълнота. Не са били игнорирани оправдателни доказателства, а след внимателен анализ на цялата доказателствена съвкупност, съдържаща необходимите по обем и сигурност доказателства, уличаващи подсъдимия Г, е направено и крайното заключение за авторството.

Ето защо, твърденията, които се поддържат в искането, за нарушение на принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал.5 и чл. 303 от НПК, не се оправдават.

Приетите фактически положения, очертават обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 346, ал.2, т.1 във вр. с чл. 18 от НК, поради което и материалният закон е приложен правилно.

ІІІ. Касационното основание по чл. 348, ал.1,т. 3 от НПК не се подкрепя с изрични доводи, извън тези, свързани с доказаността на обвинението.

Доколкото все пак е заявено, то касационната инстанция намира, че наказанието, наложено при условията на чл. 55 от НК и с приложението на условното осъждане, е съответно на извършеното, поради което липсва основание за намеса при предпоставките на чл. 348, ал.5 от НПК.

В предвид на горните съображения и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Н. Г. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 413/23.01.2009 г., постановено по ВНОХД № 420/08 г. от Окръжен съд – гр. Б., с което е потвърдена присъдата от 13.05.2008 г. по НОХД № 1847/06 г. на Районен съд – гр. Б..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.