Р Е Ш Е Н И Е № 129 С. 13.11.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 430/2018 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. Б., срещу въззивно решение №1484 от 16.10.2017 г. по гр.д. №2009/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение №3007 от 21.07.2017 г. по гр.д. №5106/2017 г. на Варненския районен съд и са отхвърлени исковете на касатора срещу П. „С.”, [населено място], [община], област В., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. В. съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „главен счетоводител” на кооперацията и е от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. По делото е установено сключването на договор за възлагане на управлението на председателя на кооперацията. Той е сключен на 20.01.2017 г. и уволнението е извършено в деветмесечния срок от началото на изпълнението му. Без значение с оглед предметните предели на спора е и обстоятелството дали е налице или не специално овластяване на конкретно лице за представителство на кооперацията и сключване от нейно име на договор за управление, нито дали договорът е съобразен със залегналите в устава на кооперацията правила. Председателят на кооперацията се избира и неговото правоотношение възниква от избор. Това не означава, че неговите управленски правомощия не могат да бъдат уредени чрез договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Тази разпоредба е приложима за всяко предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка - поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица - служители от ръководството на предприятието. От съдържанието на визираната правна норма може да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за управление, който по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗК председателят на кооперацията, който е и председател на управителния съвет, се избира измежду членовете на кооперацията от общото събрание. В закона не е уредено дали с избрания за председател се сключва договор и какъв точно договор /трудов или граждански/, но несъмнено такъв договор следва да се сключи, тъй като едностранното волеизявление на общото събрание не поражда задължения за избрания за председател да изпълнява тази длъжност, а за това е необходимо и неговото съгласие. Взаимното съгласие на двете страни представлява съглашение по смисъла на чл. 8 от ЗЗД, т.е. договор. Законът не забранява този договор да бъде и трудов, стига да е спазена писмената форма за валидност по чл. 62, ал. 1 от КТ /чл. 107 от КТ/. Допустим е и граждански договор за управление с оглед функциите на председателя и на УС по чл. 26 и чл. 21 от ЗК, подобно на договорите с органите на търговските дружества, който договор съчетава елементи на договор за поръчка и изработка, доколкото освен, че се поемат задължения за извършване на правни действия /по управление и представителство на кооперацията/, но може да се уговори и постигането на определени стопански резултати. В конкретния случай сключеният между предприятието и новоизбрания председател договор за управление съдържа бизнес задача с три броя приложения – прогноза за 2017г. с икономически показатели за рентабилност, ефективност и ликвидност; отчет за приходите и разходите – прогноза към 31.12.2017г. и баланс прогноза към 31.12.2017г., включваща предприемане на действия по усвояване на банков кредит и разходването му за оборотни средства, инвестиции в подновяването, ремонт и закупуване на техника и в кравеферма; подновяване на машинния парк на кооперацията; разширяване на пряка продажба на собствена продукция чрез създаване на собствен магазин в [населено място]. Уговорено е да се постигнат определени стопански резултати. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че е доказано съществуването на договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Ответникът по касационната жалба срещу П. „С.”, [населено място], [община], област В., оспорва жалбата. С определение №565 от 09.07.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1484 от 16.10.2017 г. по гр.д. №2009/2017 г. на Варненския окръжен съд. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос относно приложното поле на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ и кои са субектите на потестативното право на уволнение поради сключване на договор за управление на предприятието. Прието е, че този въпрос е решен в противоречие с посочената практика на Върховния касационен съд По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Според представените с касационната жалба решения на ВКС основанието за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя по чл.328, ал.2 КТ се отнася за служители от ръководството на предприятието при сключен договор за управление. Такъв договор може да се сключи само в стопанско предприятие или организация, а не и в държавен орган или учреждение. Това основание се прилага на общо основание за управлението на търговските дружества, независимо от вида собственост. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на новия ръководител да сформира свой екип за изпълнение на поставените му стопански задачи. В разпоредбата на чл.83, ал.1 КТ е предвидено, че длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. Ако въз основа на избор е възникнало трудово правоотношение на председателя на кооперация като нейн представител, то основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ е неприложимо. След като управлението на предприятието е възложено не въз основа на договор за управление, а по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, избор или конкурс, то предприетото уволнение на посоченото основание е незаконно. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В. съд неправилно е приел, че с председателя на кооперацията - работодател е сключен договор за управление по смисъла на чл. 328, ал.2 КТ. От представения по делото от ответника по иска трудов договор №13 от 30.12.2016 г., сключен на основание чл.107 КТ във вр. с чл.83 КТ е установено по безспорен начин обстоятелството, че е възникнало въз основа на избор трудово правоотношение между председателя и П. „С.”. По своето естество това е договор на трудовото право, с което се допълва и уточнява по взаимно съгласие на страните съдържанието на възникналото вече изборно трудово правоотношение. В съответствие с принципа за договорна свобода страните по трудовото правоотношение, възникнало въз основа на избор, могат да постигнат съгласие по най-различни въпроси, включително и за това да сключват други договори, с които да уговорят конкретни цели относно управлението на предприятието. Така в разглеждания случай в чл.3.1 от договора страните са постигнали съгласие и впоследствие са сключили „допълнителен договор за управление”. Това обаче не означава, че трудовото правоотношение на председателя на кооперацията, възникнало въз основа на избор, е прекратено и е заменено с гражданско правоотношение, което му дава право да уволнява на основание чл.328, ал.2 КТ. Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното за незаконността на уволнението трябва да се уважат предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „главен счетоводител” и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за процесния период от 24.02.2017 г. до 21.07.2017 г. възлиза на 6 053.48 лв., поради което предявеният иск с правно основание чл. чл.344, ал.1,т.3 КТ също трябва да бъде уважен за тази сума. Съобразно изхода на спора на ищеца трябва да се присъдят 2 196.67 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, а ответникът трябва да бъде осъден да плати държавна такса и разноски на ВКС в размер на 713.21 лв. На ищеца не следва да се присъждат претендираните разноски като „пътни разходи” и „разходи за престой”, защото отговорността по чл.78 ГПК е ограничена. Тя включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат или юрисконсулт, ако страната е била представлявана от такъв. Тази отговорност изключва всякакви други направени разходи и пропуснати ползи от страната по делото. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1484 от 16.10.2017 г. по гр.д. №2009/2017 г. на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Д. П. С., [населено място], извършено със заповед №24 от 23.02.2017 г. ВЪЗСТАНОВЯВА Д. П. С., [населено място], на предишната работа „главен счетоводител” в П. „С.”, [населено място], [община], област В.. ОСЪЖДА П. „С.”, [населено място], [община], област В., да заплати на Д. П. С., [населено място], на основание чл.225, ал.1 КТ 6 053.48 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 24.02.2017 г. - 21.07.2017 г. заедно със законната лихва от 18.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2 196.67 лв. деловодни разноски. ОСЪЖДА П. „С.”, [населено място], [община], област В., да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса и разноски 713.21 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.