4 Р Е Ш Е Н И Е № 68 Гр.София, 15.05.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 459 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 136/26.01.2012г., постановено по гр.д.№ 2100/11г. от Пловдивския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 217/03.05.2011г. по гр.д.№ 1306/10г. и делото е върнато за ново разглеждане на Карловския районен съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Същият е подал частна жалба против определение № 981/22.03.2012г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: С определение № 16/07.01.2014г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за провека съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по процесуалния въпрос за правомощията на въззивната инстанция при неправилна, респ. „непълна квалификация” на спора. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в първоинстанционното решение не е дадена надлежна правна квалификация на иска, доколкото разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД регламентира три фактически състава, които изисквали излагане на различни фактически обстоятелства и съответно доказването им. Решението е обезсилено и е указано исковата молба да се остави без движение за конкретизиране от ищеца на претендираните суми по фактурите – дали търсената разлика в цената е на основание неспазване на договорите между страните или в рамките на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД и по-конкретно кое от трите предложения поддържа. Съгласно даденото разрешение в т.2 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Настоящият състав на ВКС констатира следното: В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че с ответника [фирма] поддържа търговски контакти по доставка евродизелово гориво. Направена му е била оферта за доставка по базисен ценоразпис с отстъпка, по която първите седем доставки са били по така оферираната цена. Последващите доставки – от 29.06.2007г. са по цени, по-високи от оферираните. Според ищеца част от заплатените от него суми по описаните в исковата молба фактури са недължимо платени и представляват разлика между офертата и начислената и заплатена цена на горивото. В проекта за доклад на делото с определение от 26.07.2010г. първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, като е разпределил доказателствената тежест: „ищецът следва да докаже основанието и размера на иска си. Ако ответникът възразява, че е върнал неоснователно полученото или че е имал право да получи даденото, доказателствената тежест за тези възражения ще падне върху него.” В открито съдебно заседание на 18.10.2010г. съдът е докладвал делото по изготвения и връчен проект за доклад. Страните не са направили възражения, а позицията на ответника е, че „това са отделни договори, като не е имало сключен договор по офертата”. Първоинстанционният съд в решението е квалифицирал иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, като изрично е конкретизирал и че претенцията е заявена като „иск за връщане на неоснователно полученото поради липса на основание”. Прието е, че доставчикът е отправил оферта, която е приета по реда на чл.292 ТЗ, както и че начислената цена, над цената по офертата, е недължимо платена. В този смисъл съставът на ВКС намира, че определената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска е правилно изведена от обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си. Твърдението на ищеца са съществуващи трайни отношения с ответника сочат на претенция за връщане на недължимо дадено между търговци, поради което делото е търговско, размерът на цената на иска се определя от сбора на отделните пера по заявената общо претенция с цена над 10000 лв. и следователно е неоснователен въведеният довод за недопустимост на касационното обжалване. Предявеният иск, независимо че се твърди съществуването на договор между страните, следва да се квалифицира като връщане на дадено без основание, дотолкова доколкото купувачът заявява, че е уговорена цена за доставката, но са заплатени суми, без между страните да е постигнато съгласие за изменението й. На следващо място, според разрешенията в ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС, неправилната квалификация на иска от първоинстанционния съд не е основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Разписаните правомощия на въззивният съд налагат преценка дали дадената квалификация има за последица и неточни указания относно подлежащите на доказване факти, както и евентуално задължение за даване на указания за ангажиране на съответни доказателства. По изложените съображения обжалваното въззивно решение не съответства на практиката на ВКС и същото е неправилно, поради което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да съобрази приложението на разрешенията по т.2 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС досежно прието разрешение относно правомощията на въззивния съд, ако същият прецени, че дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска е неправилна. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] е подал частна жалба срещу определение № 981/22.03.12г., с което въззивният съд е оставил без уважение молбата му за присъждане на разноски за въззивното производство по съображения, че с оглед на отмяната на първоинстанционното решение и връщането на делото за ново разглеждане не дължи произнасяне по разноските. Определението е правилно. Въззивният съд не се е произнесъл по разноските, тъй като е разпоредил връщане на делото за ново разглеждане, при което разпределението на отговорността за разноските е следвало да се извърши от първоинстанционния съд. С оглед на отмяната на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане, по отговорността за разноските следва да се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 136/26.01.2012г., постановено по гр.д.№ 2100/11г. от Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 981/22.03.12г. по гр.д.№ 2100/11г. от Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.