Р Е Ш Е Н И Е № 392 София, 28.09.2010г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седeмнадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Кр.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора Кр.Колова .................................... изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 338 /2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Б. Д. К. за възобновяване на производството по нохд № 10751/ 2009 г. на Софийския районен съд. В искането се сочи, че съдебният акт на първата инстанция в частта му , с която е извършено групиране на наложените на осъдения наказания, е постановен в нарушение на закона, а определените санкции с увеличаването им по реда на чл. 24 от НК са явно несправедливи. Подчертава се липсата на яснота относно приспадането на времето , през което подсъдимият е търпял наказание пробация или е бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража. В заключение се отправя искане за възобновяване на производството в атакуваната част и постановяване на решение, с което да се намали срокът на лишаване от свобода и се разтълкува приложението на чл. 59 , ал.1 от НК. В съдебното заседание осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира за неоснователност на претенцията за възобновяване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Софийският районен съд с присъда от 01.02.2010 г. по нохд № 10 751/2009 г. кумулирал наложените на подсъдимия наказания по дванадесет дела, като ги разделил в две съвкупности.На основание чл. 23, ал.1 и ал.3 от НК определил подсъдимият да изтърпи по първата от тях най-тежкото наказание – две години лишаване от свобода, увеличено с десет месеца по реда на чл. 24 от НК, към което присъединил наказанието глоба от 1000 лева. По втората съвкупност съдът определил наказание две години лишаване от свобода, увеличено с шест месеца по реда на чл. 24 от НК, към което присъединил наказанието глоба от двеста лева. Съдът постановил и приспадане на изтърпяните наказания лишаване от свобода и пробация по групираните санкции, както и на времето , пред което подсъдимият бил задържан под стража. Присъдата не била обжалвана и влязла в сила на 16.02.2010 г. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество то е частично основателно по следните съображения: Районният съд групирал наложените с отделни присъди наказания при точно спазване на правилата на чл. 23 от НК и по най-благоприятния за осъдения начин. В първата съвкупност са включени наказанията за престъпления, извършени преди 19.02.2008 г., когато влязла в сила присъдата по нохд №516/2008 г.на Софийския районен съд., а във втората – наказанията за престъпления , извършени преди 01.06.2004 г., когато влязла в сила присъдата по нохд 2431/2004 г. на Софийския районен съд. Присъдата по нохд № 2431/2004 г. разделила във времето множеството престъпления, извършени от Боян К.. Извършените след влизането й в сила престъпления законосъобразно са разгледани от съда независимо от тези, осъществени преди това. Ето защо искането на осъдения и неговия защитник наказанието по нохд № 7804/2007 г. на Софийския районен съд да премине от втората съвкупност в първата не кореспондира с твърдението за нарушение на чл.23, ал.1 от НК, тъй като е наложено за престъпление, извършено на 23.01.2003 г. т.е. преди да има влязла в сила присъда за което и да било от престъпленията по нохд №№ 7242/2005 г., 6207/2006 г. , 10 148/2004 г. , 8895/2004 г.,2431/2004 г. и 8637/2004 г., всички на Софийския районен съд. Групирането му с наказанията по останалите дела не оказва влияние върху размера на най-тежкото наказание – то остава две години лишаване от свобода , но в същото време увеличава броя на престъпленията в съвкупността, включваща по-тежко наказуеми деяния, което не е в интерес на подсъдимия. Неоснователно и извън рамките на настоящата проверка е искането за тълкуване на присъдата относно приспадането на изтърпяната част от наказанията и точното приложение на чл. 59 , ал.1 от НК. Съгласно чл.414, ал.1 и чл. 417 от НПК всички затруднения и съмнения , свързани с тълкуването на влязла в сила присъда или определение , се разглеждат от съда , който ги е постановил, а когато чл. 59 от НК не е приложен от съда, той се прилага от прокурора. Искането за ревизия на атакувания акт е основателно единствено в частта му относно справедливостта на наказанието лишаване от свобода,определено по втората съвкупност, поради увеличаването му с шест месеца. Районният съд е ограничил мотивировката за приложението на чл. 24, ал.1 от НК до едно изречение, акцентирайки върху високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, който е осъждан многократно. Този формален поход към механизма за определяне на наказанието по чл. 24, ал.1 от НК налага да се припомни, че увеличаването на най-тежката санкция следва да се извърши при точно спазване на принципите на чл. 54 от НК за законоустановеност на наказанието и неговото съответствие на обществената опасност на деянието и дееца и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В случаите на съвкупност това означава в частност да се прецени дали общото наказание кореспондира с всички престъпни деяния и дали е достатъчно за постигане на целите на наказателната репресия. Отрицателният отговор на тези два въпроса открива възможност за увеличаване на наказанието, но едва след като са внимателно обсъдени всички предишни осъждания на подсъдимия, броят на престъпленията в съвкупността, техните характер и тежест, последователност във времето и всички останали обстоятелства , при които те са извършени Вж. Постановление № 4 от 28.06.1965 г. на Пленума на ВС на РБ, т.1 . Районният съд е пренебрегнал обстоятелството, че във втората съвкупност са включени предимно престъпления, санкционирани с непродължителни срокове лишаване от свобода или по-леки наказания с изключение на санкцията от две години по нохд № 10148/2004 г. за грабеж, но и тя , както и всички останали наказания лишаване от свобода са отложени по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Следователно не може да се приеме, че броят на престъпленията в съвкупността, сам по себе си, доказва степен на обществена опасност, която изисква завишаване на най-тежкото наказание от две години лишаване от свобода и справедливостта изисква да се пренебрегне принципа на поглъщане на наказанията, установен с чл.23,ал.1 от НК. Ето защо настоящият състав намира , че увеличаването на санкцията по втората съвкупност с шест месеца е довело до явната й несправедливост - основание за възобновяване на производството в тази част с аргумент от чл. 422,ал.1 , т.5 във връзка с чл. 348, ал.1, т.3 от НПК и намаляване на наказанието до размера от две години лишаване от свобода. В останалата част искането на осъдения е неоснователно. Първата съвкупност включва по-малко на брой в сравнение с втората, но по тежко наказани престъпления. Тях подсъдимият е извършил след като се е възползвал неколкократно от възможността да съобрази поведението си с установения правен ред извън респектиращите ограничения на затвора. Ето защо районният съд правилно е преценил, че цялостната престъпна дейност, обхваната от тези пет присъди, показва висока степен на обществена опасност както на деянията , така и на дееца и подлежи на по-строго санкциониране чрез увеличаване от най-тежкото наказание с десет месеца. Настоящият състав не намира основание за отмяна на постановеното от съда присъединяване на наказанията глоба, като в тази връзка споделя позицията на първата инстанция . Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.3 във връзка с чл. 422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1 , т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И Възобновява производството по нохд № 10751 /2009 г. по описа на Софийския районен съд. Изменява присъдата от 01.02.2010 г. по нохд № 10751 /2009 г. на Софийския районен съд в частта й, с която са групирани наказанията по нохд № 7242/2005 г., нохд № 6207/2006 г. , нохд № 10148/2004 г., нохд № 8895/2004 г., нохд № 2431/2004 г.,нохд № 7804/2007 г. ,нохд № 8637/2004 г., всички по описа на Софийския районен съд, като отменява увеличаването с шест месеца по реда на чл. 24 от НК на определеното общо наказание от две години лишаване от свобода. Оставя без уважение искането за възобновяване в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.