Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
Гр.София, 01.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември, 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ИВАНЧЕВА
В присъствието на прокурора от ВКП ДОЛАПЧИЕВ
изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.201/20 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №50/19.02.19 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО,27 състав, по Н.Д.1345/17 г., подсъдимият И. Е. В. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.1,пр.4,алт.1 и пр.5,алт.1 вр.чл.26,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, търпимо при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 5 000 лв. На основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от три години, определено по отношение на В. по споразумение, постановено от СпНС по Н.Д.458/14 г.на 23.05.14 г.
С решение №519/19.12.19 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 8 състав, по В.Н.Д.1049/19 г., присъдата е потвърдена.
Срещу този съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия с релевирани и развиване на трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се изменение на решението с оправдаване на дееца.
В съдебно заседание пред ВКС деецът, редовно уведомен, не се явява. Упълномощените от него защитници поддържат жалбата с отразените в нея доводи и добавят нови такива, в контекста на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения.
Представителят на ВКП моли решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата с отразените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Както неотклонно до момента е действал в случаи като процесния, имайки предвид съдържанието на жалбата, най-напред този съд счита, че се налага да даде определени пояснения, обуславящи пределите на проверка и правомощията на върховната съдебна инстанция по наказателни дела.
Първо, в жалбата е отправено искане ВКС да оправдае касатора, независимо че не се иска отмяна, а изменение на атакувания съдебен акт. Многократно тази инстанция е давала разяснения по повдигнатия въпрос в смисъл, че това е възможно при първо редовно разглеждане на делото пред касационния съд, каквото е настоящото такова, но само в случаите по чл.354,ал.1, т.2, пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК-когато приетата фактология от страна на съда по същество, чийто акт е предмет на ревизия, не консумира престъпен състав, но въпреки това подсъдимият е осъден. В процесния случай, видно от съдържанието на обжалваното решение, е прието престъпно поведение и цитираната норма е неприложима.
Второ, в жалбата очевидно са въздигнати претенции за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Според разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК същата не е касационно основание. Тя е относима към съдилищата по фактите, каквито са решаващите такива, а не към съд по правото, какъвто винаги е ВКС /с изключение на хипотезата по чл.354,ал.5, изр.2 НПК, която в казуса не е налице/. Точно поради претендирана необоснованост се цели преразглеждане на доказателствената съвкупност от страна на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела и достигане до фактически изводи, несвързващи подсъдимия с въздигнатите престъпни обстоятелства, а поради това се настоява за негово оправдаване. В съобразие с гореказаното, ВКС при първо редовно разглеждане на делото пред себе си не е легитимиран да подходи по искания начин.
Трето, оплакване за нарушение на закона означава, че при приетата съответна фактология по престъпната деятелност или не е приложен правилно материалният закон, или не е приложен материален закон, който е трябвало да намери приложение, поради което върховната съдебна инстанция може да даде задължителни указания в този смисъл /ако тя самата е ограничена процесуално да го приложи директно/. Оплаквания за осъждане с претенции за неправилен доказателствен анализ не се подвеждат под дефиницията на чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, доколкото касаят процедурната дейност на решаващия орган, а не приложението на НК. Затова в такива случаи /както е по жалбата на В./ ВКС разглежда доводите в съдържателен план и ги подвежда под верните касационни поводи, независимо как същите са отнесени цифрово или формулирани словно като касационно основание от атакуващата страна.
Четвърто, настоящата инстанция се произнася в рамките на доказателствената съвкупност, приложена по делото, оценявайки нейната годност при въздигнати възражения. Претенциите за изяви на някои участници в този процес към друго наказателно производство, тангиращо по фактите към процесното такова, не могат да бъдат разглеждани, при това при липсата на каквито и да е доказателства за казаното /в открито съдебно заседание пред ВКС от защитата/. В този смисъл е основателно казаното от прокурора, че при констатиране на необходимите предпоставки, е възможно да се активира извънреден способ за разглеждане на влязла в сила присъда.
В съдебно заседание пред ВКС защитниците на В. въвеждат съображения, неизписани в жалбата на подсъдимия, нито пък изразени писмено в допълнение към същата. Те се повдигат за първи път и на практика липсват съдебни съображения, които да се оспорват пред върховната инстанция по наказателни дела. Доколкото в жалбата поначало има релевирани оплаквания за наличие на съществени процесуални нарушения, рефлектирали върху законосъобразното приемане на доказателства, а оттам на фактите и респективно на приложението на материалното право, този съд счита, че трябва да обсъди нововъведените пред него процедурни доводи, особено предвид факта, че някои от тях се характеризират като абсолютни основания за отмяна на атакувания съдебен акт.
Най-напред, според защитата въззивната инстанция не е изложила дължими аргументи относно престъпните обстоятелства, които е приела за установени. И тъй като става дума за решаваща мотивировка, която трябва да бъде разбираема, за да може подсъдимият и защитниците му да й се противопоставят адекватно, е налице неприсъствие на мотиви по смисъла на чл.348,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.2 НПК, повличащо при наличие обезателна отмяна поради липса на годен акт за разглеждане. Такъв порок атакуваното решение не притежава. По всеки съставомерен факт САС е взел отношение и е безпределно ясно на основата на кои доказателства е извел фактологията по престъпната деятелност за В.. Дължими мотиви са налице.
На следващо място, според защитата председателят на състава от първоинстанционния съд не е бил безпристрастен, тъй като преди приключване на съдебното следствие пред СГС е изискана криминалистическа справка за подсъдимия. При прегледа на материалите по делото този съд констатира, че на 21.01.19 г.действително е изискана справка от унифицираната система на прокуратурата на РБ, чрез СГП, за водени наказателни производство срещу дееца, както и справка със същото съдържание от НСлС. Няма съображения за необходимостта от тези документи. Като оставим настрана, че поради липса на съдебен заседател, който е участвал в разглеждането на делото, следователно поради липса на надлежен съдебен състав, процесният ден въобще не е било допустимо да се провежда публично съдебно заседание по производството, но въпреки това е сторено, макар и да не е даден ход на делото, общият извод, който може да се направи по възражението за изискване на криминалистически справки, е свързан не с обективно или субективно експликиране от страна на съдията-председател на състава на обстоятелства, сочещи на пристрастие към обвинителната теза, а предвид съдържанието на протокола, по-скоро на осигуряване на възможност за взимане на адекватно отношение при дължимо произнасяне по мярката за неотклонение на подсъдимия. Постановеният краен съдебен акт не е произнесен на база поисканите и депозирани справки, при липса на доказателства за осъществена от В. престъпна дейност. Ето защо не е налице незаконен състав по смисъла на чл.348,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК, несъзрян от втората инстанция, поради което и тя самата не е постановила незаконосъобразно решение.
На трето място, според защитата психологът, участвал в изготвяне на СППЕ за свидетеля В., няма специалност и не може да бъде експерт. Не присъстват повече уяснения по въпроса. Затова самостойно ВКС извежда възражение за необходимост от изключване на експертно заключение с присъствието на такова лице, водещо до извод за свидетелска годност на свидетеля, а впоследствие- нужда от изключване на показанията на самия В.. По делото са приложени две СППЕ, експертите по които са разпитани пред съд /едните пред СГС, а другите-пред САС по експертиза, назначена пред втората инстанция/. Прави впечатление, че никога защитникът, който понастоящем въздига обсъждания довод пред този съд, не е отправял подобно възражение пред СГС и/или САС, а след всяко изслушване на вещите лица е завявал становището си по приемане на експертните заключения. ВКС не може да разбере какво точно има предвид той с оспорване компетентността на психолога по СППЕ, и на кой по-точно от двамата, участвали в изготвяне на заключенията. Същите фигурират в списъка на вещите лица към СГС към процесния момент- Г. Г. със специалност психология и специализация: трудова и организационна психология, клинична и консултативна психология, а О. Д.-специалност: филология, социални и хуманитарни науки-психология, клиника на тялото и психоаналитична антропология. Няма съмнения за липса на квалификация, която да не дава възможност на който и да е от двамата психолози да участва в изготвяне на психологическата част по експертни заключения; и въобще без наличие на някакви сериозни професионални възражения няма съмнения относно компетентността на който и да е от тях, както се претендира от защитата.
По допустимите за обсъждане аргументи, изложени в личната жалба на подсъдимия, ВКС намира следното:
Според В. от съдебните актове не ставало ясно защо е прието негово присъствие в дома в [населено място], [улица] А и на база на какви доказателства е намерено, че живее там, след като ПСД са били проведени в присъствието на свидетелката Е., а той е задържан пред магазин, намиращ се на известно разстояние от това място. Доводът е неоснователен. Съдържанието на мотивите на въззивния акт, който е предмет на разглеждане пред ВКС, дава възможност да се изведе достатъчно присъствие на подсъдимия на посочения адрес, в контекста на вменените му престъпни обстоятелства. Доказателствата в тази връзка са посочени и обсъдени.
Като оставим настрана собствения за страната анализ на събраните по делото доказателства, установяващ липса на престъпно поведение и необходимост от оправдаване в тази връзка, трябва да се подчертае, че доказателственият прочит на втората инстанция е направен по верен процедурен начин и без да са допуснати логически грешки. Обсъдени са всички годни доказателствени материали както поотделно, така и отнесени взаимно. Отразени са аргументи защо една информация се възприема, а друга се отхвърля. Става ясно защо се приема,че подсъдимият е продал на В. наркотично вещество и защо се приема, че наличното такова в апартамента на ул.Х., не е за лична употреба на свидетелката Е., а е на В., при това в общия контекст- държано с цел разпространение.
Твърди се, че от показанията на полицейските служители Г. и И. не става ясно какво точно са видели и какво е личното участие на дееца във вмененото му деяние. Казаното не отговаря на процесуалната действителност. САС е обсъдил подробно депозираното от тези лица, като не му е придал съдържание извън заложеното в показанията. В крайна сметка техните изявления не са обмисляни самостойно, а на фона на останалите събрани по делото доказателства, в частност показанията на свидетеля В..
Последното казано е относимо и към поставяния вече проблем дали полицаите /според В. той се намира в лоши отношения с тях/ са имали видимост към входа, в който е била извършена продажбата на наркотично вещество на В., ерго,доколко надеждни са техните показания. По този въпрос е взето отношение от САС с аргументи, споделими от ВКС.
По въпроса за недопусната проверка на камерите и записващите устройства на мястото на събитието както от СГС, така и от САС, последният съд отново е посветил мотивно място относно доказателствата за липса на записващо устройство, което препятства възпроизвеждане на записа /стр.9 от решението/, на фона на отговор на отправеното пред него възражение по обсъждания повод. При депозиране на своите обяснения в съдебно заседание на 19.02.19 г. В. е заявил, че докато изчаквал навън да се намерят поемни лица, камерите в дома му били разкачени и когато влязъл, липсвал носителят на записа. Помолил да се изземат записите, но му отговорили, че не е необходимо. Действително, ако навреме би се пристъпило към надлежно приобщаване на тези записи към годната за ценене доказателствена маса /както впрочем и записи около сградата на [улица] А, каквито се твърди, че е имало/, то тогава те биха били обсъдими. Същевременно, към момента на предявяване на претенциите към СГС и САС за набавянето им, което е няколко години по-късно, това вече е било практически неосъществимо и няма как да се спекулира какво би се потвърдило по записите. Именно затова и не е разпоредено тези въпроси да бъдат решени чрез съдебно-техническа експертиза.
Производството е финализирано на база събраните доказателства без коментираните записи. А неустановяването на твърдените 12 лв.от продажба на наркотик на В. у подсъдимия /все пак няма пречка той да се е разпоредил с тези средства от момента на получаването им до момента на задържането му/, както и разликата във вида на вменените наркотични вещества, което не било резонно, не водят до изключване на отговорността само на тези основания.
Съображенията на В. относно показанията на свидетелите В. и В. и възприемането им от САС не касае годност на същите, а преценка за достоверност. Това, което ВКС е възможно да отговори, е, че решаващата инстанция е отразила съображения защо приема показанията на В., депозирани пред съдия в хода на досъдебното производство /приобщени по надлежен ред/, а не тези, дадени пред първоинстанционния съд както от него, така и от В.. А що се касае до липсата на разпознаване в хода на досъдебното производство, както е преценил и САС, това не е задължително процесуално-следствено действие, още повече предвид заявеното от В., че той познава подсъдимия от по-рано.
Както вече бе споменато, макар и по друг повод, показанията на свидетеля В. се оспорват съществено за свидетелска годност, предвид обстоятелството, че бил пиян и абстинентен. В съдебно заседание пред ВКС се настоява поради тази причина, че на следващия ден, когато давал показания пред съдия от първостепенния съд, той не е бил адекватен. Казаното не може да се възприеме. И първата, и втората инстанция са разполагали пред себе си с изводите от назначените СППЕ досежно В., съгласно които лицето е било със запазена годност да дава свидетелски показания, въпреки употребата на алкохол и наркотици. При приемане на експертизите като доказателствен способ и отнасянето им към останалите доказателствени източници, информацията, депозирана от В. в светлината на поведението на В., е приета за достоверна.
Според В. е нарушено правото му на защита /невъзприето от контролирания съд обстоятелство/, тъй като нарочно не му било повдигнато обвинение веднага след откарването му в полицейското управление, за да не се налага да присъства на разпита на свидетеля В. пред съдия, да не може да задава въпроси и да се противопоставя на необосновани твърдения. Все пак, съгласно чл.219,ал.1 НПК едно лице бива привличано като обвиняем, след като се съберат достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъпление от общ характер. Обсъжданият доказателствен източник в случая е предоставял значими факти за поведението на В. и едва след депозирането им е можело да се разсъждава за това налице ли са предпоставки по чл.219,ал.1 НПК.
Все в светлината на обсъжданото, не е резонно да се твърди и че справедливостта на процеса срещу подсъдимия е била накърнена. Той е можел да се конфронтира на своя обвинител в съдебната фаза на процеса, която е и централна такава. Действително, в крайна сметка съдилищата са възприели показанията на В., депозирани на досъдебното производство, но за да сторят това, те са ги отнесли към останалия събран доказателствен материал, подкрепящ именно тях, а не казаното пред настоящия първоинстанционен съдебен състав. Въпреки това подсъдимият не е бил изправен пред невъзможност да се противопостави на В. и да се бори за дискредитация на уличаващите го показания.
САС е изписал съображения и относно протокола за претърсване и изземване, като с оглед изявленията и на разпитаните поемни лица, не е очертана негова негодност /стр.10 от решението/. Пред ВКС не се въздигат съображения, на които не е даден отговор, нито пък е налице противопоставяне на тезата на съда. Просто за пореден път се иска установяване на негодност на протокола. Няма данни по делото, които да водят до извод за възможност полицейските органи да са подхвърлили наркотично вещество, преди да пристигнат участващите в хода на претърсването и изземването поемни лица.
И на последно място в тази част на изложението трябва да се отхвърли доводът за допускане на съществено процесуално нарушение чрез отказа на СГС да замени вещото лице, неизготвило експертиза във връзка с представени от подсъдимия и защитата снимки, а САС-да кредитира информацията по същите. В крайна сметка експертът е разяснил невъзможността да даде задоволителен отговор в каквато и да е посока, предвид недостига на определени установъчни данни /л.430 от т.2 на първоинстанционното наказателно дело/. В съдебно заседание на 19.02.19 г. пък СГС е приел, че фактологията може да бъде изяснена и без изготвяне на видеотехническа експертиза; или чрез назначаване на ситуационна такава по свидетелски показания или чрез следствен експеримент, както е посочил в доклада си експертът С.. Това е негово право, след като е преценил вярно, че по обстоятелствата по чл.102 НПК, очертани от обвинителния акт, към този момент има събрани достатъчно доказателства. Що се касае до САС, дори и той да не е имал предвид информацията, заложена в снимките, представени от подсъдимия пред СГС, в цялостното съдържание на мотивите му се проследява кои доказателства обуславят престъпно поведение на подсъдимия, което не би се оборило с възприемане на целените от дееца и защитата му данни.
С оглед казаното, при процедурно вярно изведена фактология, правилно е приложен законът с осъждане на подсъдимия В. по повдигнатото му с обвинителния инструмент обвинение.
Според касатора наложеното наказание е явно несправедливо и съдът не е отчел тежкото му здравословно състояние, възрастта му и дългият срок на разглеждане на делото, които наред с останалите смекчаващи обстоятелства, формират извод за многобройност. Това е вярно /неотчитането/, но макар ВКС да не се съгласява единствено с възрастта на лицето /45 години/, която да бъде счетена за смекчаващо обстоятелство, не счита, че комплексът от облекчаващи фактори-приетите и новопосочените- налага приложение на разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 НК. Все пак отегчаващите обстоятелства, отчетени от САС, се явяват доминиращи, и с определяне на наказанието лишаване от свобода в минималния, визиран в санкционната част на приложимата норма на НК размер от две години, както и размер на глобата от 5 000 лв., следва да бъдат постигнати целите на наказанието, заложени в разпоредбата на чл.36 НК.
Предвид изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №519/19.12.19 г., постановено от АС-София, НО, 8 състав, по В.Н.Д.1049/19 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
|