РЕ Ш Е Н И Е №442 гр.С. 08.09.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ: С. Ц. АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 721/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 Т. и е образувано по жалба на Г. Й. М. против решение № 159/19.11.2008 г. на С. градски съд, постановено по гр.д. № 3913/2007 г. Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 10362 лв. за времето 01.07.2002 г. - 31.10.2006 г., както и обезщетение за забава в размер на натрупаната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния С. районен съд е отхвърлил иска. Съдът е приел, че работодател на ищеца - управител на СПММ „И." е същото предприятие, а не С. община, който е ответник в процеса. Прието е още, че предприятието е прекратено с ликвидация без посочване на правоприемник. Освен това, съдът направил извод, че през исковия период от време М. не е бил в трудово правоотношение с общинското предприятие, тъй като срочният му договор по чл. 68, т. 5 КТ /редакция до изм. ДВ бр. 100 от 1992 г./ не може да се трансформира в безсрочен. Касационното обжалване е допуснато поради условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 Т. с определение № 1247/08.09.2009 г. по материалноправните въпроси коя е надлежната страна по материалното трудово правоотношение, възникнало между ръководител на общинско предприятие или звено, след неговата ликвидация, както и за вида на срочния трудов договор, когато са уговорени различни критерии за неговата продължителност. По първият въпрос: За да се даде отговор, следва да е изяснено каква е правно-организационната форма на работодателя - имал ли е статут на юридическо лице или не, съответно каква е била организационната му структура; дали е налице действително закриване на предприятието-работодател или явна или прикрита форма на промяна на работодателя /чл. 123 КТ/. В случая, по делото няма никакви надлежни доказателства за съществуване в правния мир на предприятие със сигнатура „СГТММ" и наименование „И.", нито за прекратяването му чрез ликвидация - кога точно е станало това, по какъв ред и действително ли няма правоприемник. Хипотезата на пълна ликвидация на работодателя трябва да се различава от случаите на вътрешно-организационно преустройство. При него дейността на съответното поделение или звено продължава да съществува, но се разпределя между други или се слива с някои съществуващи звена. От решаващо значение, тогава е дали е преустановена /закрита/ за в бъдеще съответната дейност или тя продължава да съществува и да се осъществява. Както е изяснено по реда на чл. 291 ГПК в решение № 477-2010-1У ГО ВКС по гр.д. № 544/2009 г., в случаите, когато органът по закриване на предприятието, независимо дали то има статут на юридическо лице или не е и органът по учредяване /откриване/ на ново предприятие и дейностите между него и старото се припокриват и това е станало в кратък интервал от време, така, че основната дейност не е преустановена, то налице е форма на вътрешна реорганизация. В хипотезите, когато в резултат на новата организация има промяна на работодателя, тогава правоотношенията с работниците и служителите се подчиняват на правилата на чл. 123 КТ. Обратното разбиране би означавало, че органът по учредяване и закриване на конкретния работодател - предприятие може да използва разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ за преуреждане на трудовите правоотношения чрез формално закриване на предприятие, което е злоупотреба с право, което ще е в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. В обжалваното решение съдът е приел, че предприятието, с което е бил в трудови правоотношения М. е ликвидирано и още, че липсва правоприемник, само по твърденията в исковата молба. Единствените косвени данни за „ликвидация" е заключението на съдебно-икономическата експертиза, чиято задача е била да изчисли дължимото и неплатено трудово възнаграждение. В заключението експертът е записал, че е открил две заповеди в С. община, район Нови И. от март 2004 г. за предаване от ликвидационната комисия наличната счетоводна и архивна документация и за назначаване на комисия за приемане на архива. При тези данни, съставът на Върховния касационен съд не може да даде конкретен отговор на повдигнатия въпрос, поради възможните вариантни разрешения според съответните обстоятелства. По втория въпрос: По делото е установено, че трудовото правоотношение[населено място] е възникнало до провеждане на избор за длъжността, на която е назначен, но не за повече от 6 месеца. Следователно, договорът ще се прекрати без предизвестие с постъпване на работа на служителя, който е избран или е спечелил конкурса, което може да стане и преди да изтекат допълнително уговорените 6 месеца. При положение, че това не стане, срокът на договорът е ограничен до 6 месеца, който, обаче, няма отношение към заемането на длъжността чрез избор. Следователно, при изтичане на пределния уговорен срок на действие на договора, който попада в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, няма пречка за трансформирането му в безсрочен при наличие на условията по чл. 69, ал. 1 КТ. Тук, обаче, длъжността е определена за заемане чрез избор, така, че правоотношението ще се запази като срочно, но при условията на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ /редакцията преди изменението ДВ бр. 100/1992 г./ - до постъпване на работа на служителя, определен за длъжността чрез избор. Въззивният съд не е отчел различните условия при които са определени двата срока в договора и е направил смешение между хипотезите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 5 /до изм. ДВ бр. 100/1992 г./, поради което е постановил, че договорът[населено място] е прекратен автоматично с изтичане на шестте месеца, считано от сключването му, като не е съобразил, че този срок няма отношение към провеждането на избор за длъжността. По касационните оплаквания: Касаторът Г. Й. М. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна и уважаване на иска. Ответникът по касация С. община не е изразила становище. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. От дадените отговори на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, следва, че въззивният съдебен акт е неправилен. Постановен е в нарушение на материалния закон, а също така и при неизяснена фактическа обстановка поради допуснати процесуални нарушения на въззивния съд - не е изискал от страните да изяснят твърденията си по всички релевантни за спора факти, включително за структурата, организационната форма и дейност на предприятието - работодател; кога, по какъв ред, с какъв акт е прекратено и дали дейността му не е преминала към друго съществуващо или новосъздадено общинско предприятие. Съдът не е възложил проверка на съдебен експерт за установяване на горните обстоятелства, а е стигнал до заключение за осъществена ликвидация като се е ползвал от недопустими за установяването й доказателствени средства. В заключение, обжалваното решение следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 159/19.11.2008 г. на С. градски съд, постановено по гр.д. № 3913/2007 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: