Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
С о ф и я , 16 декември 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 д е к е м в р и 2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
КАПКА КОСТОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1567/2014 година.
Производство по Глава тридесет и трета от НПК.
С искане на основание чл.420, ал.1 от НПК от двамата осъдени Т. И. П. и Г. Т. П. от Б., област П. се иска отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 141 от 17.07.2014 г. по ВНОХД № 304/2014 г. на окръжен съд-Пазарджик и потвърдената с него присъда № 38 от 19.05.2014 г. по НОХД № 258/2013 г. на районен съд-Пещера и оправдаването им от касационната инстанция, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане, без да е посочен от кой стадий на производството.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Осъдените Т. П. и Г. П., редовно призовани, не вземат участие в производството пред ВКС лично или чрез защитник, за да поддържат искането си.
Върховният касационен съд провери правилността на решението съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 38 от 19.05.2014 г., постановена по НОХД № 258/2013 г. на районен съд-Пещера подсъдимите Т. И. П. и Г. Т. П., двамата от Б., област П., са признати за виновни и осъдени за извършено на 03.02.2013 г. в Б., област П., в съучастие като извършители на престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК им е наложено наказание от по 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.
Уважен е предявеният от пострадалия И. Т. П. граждански иск, комуто осъдените следва да заплатят сумата от 1500 лв за обезвреда на причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от 03.02.2013 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 3000 лв е отхвърлен като неоснователен.
В тежест на осъдените са присъдени 47,37 лв разноски по делото и 60 лв държавна такса върху уважения размер на иска.
По въззивна жалба от двамата осъдени с доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, за допуснати процесуални нарушения при събиране и оценка на доказателствата и при извеждане на фактическите и правни изводи с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда за оправдаването им, с решението си окръжният съд я е потвърдил изцяло и тя е влязла в законна сила на 17.07.2014 г.
В искането от 17.09.2014 г. от двамата осъдени наново се развиват доводи за нарушаване на процесуалните норми във връзка с дължимия се доказателствен анализ при установяване на правно значимите факти и за правилното приложение на материалния закон, като се моли за отмяна на двата инстанционни съдебни акта и постановяване на решение от ВКС за тяхното оневиняване или връщане на делото за ново разглеждане, без да се сочи от кой стадий на процеса.
Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира, че искането е подадено от осъдени, които имат право на такова, в законоустановения срок, срещу въззивен съдебен акт, неподлежащ и непроверен по касационен ред, поради което е допустимо, но разгледано по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Телеграфното по съдържание искане, назовано „молба”, освен че повтаря накратко развитите във въззивната жалба на осъдените доводи, не е съобразено с резултатите от проведеното съдебно следствие и с изложеното в мотивите на въззивния съдебен акт. Съдът не просто се е съгласил с възприетата от районния съд фактическа обстановка, но е направил собствен доказателствен анализ на събраните и проверени доказателства, отхвърляйки на свой ред тезата на молителите като защитна и доказателствено оборена. Голословното им отричане да са отправили закани към пострадалия, техен близък родственик, не е подкрепено дори и от св.М.П., снаха на единия и съпруга на другия от осъдените, в опита й да им помогне да избегнат отговорност за извършеното. А безспорно то е било обусловено от влошените им отношения с пострадалия, за което има обилни писмени доказателства и в приложеното гражданско дело. От друга страна, не се установява по какъвто и да е начин заинтересованост у полицейските служители св.С. и св.В., изпратени от дежурния на РУП-Пещера да проверят отправеното от св.Ив.П. оплакване и пред които се е осъществила част от престъпната деятелност на осъдените, описана в депозираната от тях същия ден докладна записка. Няма никакви данни да е имало оплакване срещу тях от страна на последните и да е извършвана административна проверка по такъв повод, което да ги мотивира да лъжесвидетелстват срещу тях. Между техните показания и тези на пострадалия няма констатирани (а и такива не се излагат в искането) каквито и да е противоречия, което да подкрепи наведеното в тази насока оплакване. Няма игнорирани или превратно оценени доказателства и обстоятелствата от кръга на чл.102 от НПК са изведени при спазване на процесуалните правила, поради което не е налице соченото основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Не е налично и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. При установените факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Отправените към пострадалия закани не само е могло, но и реално са предизвикали у него страх от осъществяването им, още повече, при заявеното от осъдените, че полицейските служители няма вечно да са край него да го пазят. Съдът задълбочено се е занимал с изследване за наличието както на елементите от обективната страна на състава на престъплението, предмет на обвинението, но и на прекия умисъл на дейците при извършването му и законосъобразно е приел, че с действията си в съучастие като извършители са изпълнили с нужното съдържание състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК. И в тази насока искането е неоснователно.
Доколкото в искането е визирано бланкетно наличие на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК, към които препраща чл.422, ал.1, т.5 от НПК, то ВКС намира, че следва да даде отговор и дали така наложените на осъдените наказания се явяват явно несправедливи. В тази насока не се констатира изискуемото се от ал.5, т.1 на чл.348 от НПК явно несъответствие между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и на всеки един от дейците. Безспорни са крайно влошените между страните отношения, довели до завеждането на гражданско дело за разваляне на дарение на имот от бащата Т.П. на сина Ив.П., очевидно изострени при неговото развитие и в крайна сметка решаване във вреда на ищеца. Многобройните предупреждения към тях по реда на ЗМВР да се вместят в позволените от закона рамки при общуването помежду си не са дали резултат и съдът с основание е избрал налагането на една нелека, но и достатъчно възпираща санкционна мярка за постигане на целите по чл.36 от НК през определения на основание чл.66, ал.1 от НК изпитателен период. И това оплакване, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Няма наведени доводи против съдебните актове в гражданско-осъдителните им части, поради което ВКС не дължи произнасяне в тази насока и искането, като неоснователно в неговата цялост, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.426 вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Т. И. П. и Г. Т. П., двамата от Б., област П. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 141 от 17.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 304/2014 г. на окръжен съд-Пазарджик и потвърдената с него присъда № 38 от 19.05.2014 г. по НОХД № 258/2013 г. на районен съд-Пещера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |