Ключови фрази
Упражняване принуда спрямо обвиняем, свидетел или експерт и манипулиране на технически записи * упражняване на принуда за даване на обяснения * погасителна давност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

град София, 07.02.2014 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. EЛЕНА АВДЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 1976 по описа за 2013 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. К. К. против решение № 62 от 02.08.2013 год. по в.н.о.х.д. № 0014/2013 год. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, VІІІ състав, с искания за нейната отмяна и оправдаването му, или за изменение на съдебния акт, чрез намаляване на наказанието.
Наведени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Ц. К. К. поддържа жалбата си с твърдения, че въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, като е кредитирала показанията на свидетелите А. и С., без да ги съпостави с показанията на останалите свидетели които го оневинявали. Наказанието счита за явно несправедливо, тъй като не е съобразено с целите по чл. 36 от НК и е определено при условията на чл. 54 от НК, вместо по чл. 55 от НК, предвид изтеклия продължителен период от време.
Подсъдимите Т. Я. Т. и Д. В. Н. не вземат становище по делото.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С присъда № 14 от 23.12.2011 г. по н.о.х.д. № С-219/ 2010 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, VІ състав признал подсъдимия Ц. К. К. за виновен в две еднородни престъпления по чл. 287, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК за това, че в периода от 30.04. до 26.06.1998 г. в гр.Ор., като помагач на подсъдимите Т. Я. Т. (районен прокурор на гр. Ор.) и Д. В. Н. (зам.районен прокурор на гр. Ор.) умишлено ги улеснил да използват противозаконни средства, за да изтръгнат признание и показание от А. С. А. и от А. И. С. (обвиняеми по сл.д. № 10/1998 г. на РСС-Оряхово, пр.пр. № 9/ 1998 г. на Районна прокуратура – Оряхово), като в качеството на ръководител на Районна следствена служба-гр. Оряхово съставил продиктувани му от подсъд. В. протоколи за разпит, за което му били наложени отделни наказания лишаване от свобода за срок от четири години и лишаване от право да заема длъжност съдия, прокурор, следовател, разследващ полицай и държавен съдебен изпълнител и да упражнява тези дейности за срок от седем години. За обвинението по чл. 282, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК подсъдимият К. бил оправдан.
С решение № 62 от 02.08.2013 год. по в.н.о.х.д. № 0014/ 2013 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, VІІІ състав, изменил присъдата, като преквалифицирал двете престъпления в едно продължавано престъпление по чл. 287, във вр. с чл. 26, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК и на основание настъпила погасителна давност по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК не го наказал.
Спрямо останалите подсъдими Т. Я. Т. и Д. В. Н. въззивният съд отменил осъдителната част на присъдата и прекратил наказателното производство.
Касационната жалба на подсъдимия К. е неоснователна.
Въззивният съд не е допуснал посочените в жалбата процесуални нарушения. Изводите за оказаното от подсъдимия помагачество са направени след обективен и прецизен анализ на показанията на свид. А. и на свид. С. (прочетени по реда на чл. 281 от НПК), съпоставени с иззетите от тях писмените документи, оформени при преминаването през митница, гр. Оряхово, както и с други косвени доказателства, събрани по делото. Съвкупната им оценка позволила правилно изграждане на фактическата обстановка, описана и в обвинителния акт, според която следователят К. записвал като изявления на свидетелите А. и С. диктуваното му от заместник-районния прокурор на гр. Оряхово – подсъд. В., чрез които неверни показания тези двама свидетели и трима митнически служители (Б., Д. и В.) били уличени в престъпление по чл. 242 от НК. Водените в нарушение на закона разпити представляват помагаческата дейност на подсъд. К., която той оказал на своите съпроцесници Т. и В. в извършваната от тях противозаконна принудителна дейност за изтръгване на признание от свид. А. и свид. С..
Неоснователен е упрекът към апелативния съд, че не е съпоставил показанията на разпитаните в хода на въззивното съдебно следствие свидетели с останалите събрани по делото доказателствени средства. Разпитите на свидетелите С. И., Н. Н., Ал. Л., приобщаването на показанията на свид. К. Д. и Д. О., чрез прочитане на показанията им, дадени пред друг въззивен съдебен състав, както и приемането на заключението на Съдебно-графическа и техническа експертиза са били проведени в удовлетворяване на доказателствените искания на апелаторите – подсъдимите Т. и В., а наказателното производство спрямо тях е прекратено от съда, на основание настъпила погасителна давност по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Разкритите по делото доказателства не установяват по време на противозаконно проведените в периода 30.04. – 26.06.1998 г. разпити на свид. А. А. и на свид. А. С., да са присъствали и други лица, освен тримата подсъдими. Затова и не е било задължително за въззивната инстанция да съпоставя показанията на новоразпитаните свидетели, тъй като те не са в състояние да доведат до колизия с доказателствата, събрани по продължилото за разглеждане обвинение срещу подсъд. К..
Отсъстват посочените от касатора съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Останалите наведени в касационната жалба съждения представляват доводи по съществото на доказателствата и жалбоподателят е могъл да ги постави на вниманието на първата и на въззивната съдебни инстанции, тъй като касационната инстанция не разполага с правомощия да променя фактите или да установява нови факти. Тези доводи очертават твърдения за необоснованост, каквото основание не е предвидено в разпоредбата на чл. 348 от НПК и касационният съд не дължи произнасяне.
Престъпната деятелност на подсъд. Ц. К. правилно е квалифицирана като помагачество към продължавано престъпление по чл. 287, във вр. с чл. 26, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК. Поведението му не съдържа предвидената в чл. 16 от НК предпоставка, изключваща вината му, тъй като съставянето на протоколите за разпит с въвеждането на неверни факти и обстоятелства от следователя под чужда диктовка, очевидно е представлявала за дееца престъпление. Не е налице претендираното основание за нарушен материален закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Въззивният съд е съобразил изтеклата абсолютна давност за воденото срещу подсъд. К. престъпление и при доказаното виновно негово участие не му е наложил наказание, с което е изменил първоинстанционната присъда. Предвид упражнените от апелативния съд правомощия искането на касатора за намаляване на наказанието е лишено от основание.
Не се откриват проявления на заложените в касационната жалба на подсъдимия Ц. К. К. основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, поради което обжалваното решение на Софийския апелативен съд като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване.
Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62 от 02.08.2013 год. по в.н.о.х.д. № 0014/2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, VІІІ състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.