Р Е Ш Е Н И Е № 338 гр.София, 28 юни 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1762 по описа за 2011 г Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 12.05.11 г, за възобновяване на НОХД № 1585/10 по описа на Районен съд, Стара Загора, приключило с присъда № 247 от 11.11.10, влязла в сила на 27.11.10, с която подсъдимият С. А. Х. е признат за виновен в това, че на 6/7.06.2010 г, в [населено място], обл. Стара З., в съучастие като съизвършител с подсъдимия И. А. И., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 105 лв, от владението на П. Д. П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда е реализирана наказателната отговорност на осъдения И. А. И.. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Изтъква се, че е допуснато нарушение на материалния закон, касаещо квалификацията „опасен рецидив”, тъй като неправилно са отчетени предходните осъждания на дееца като непълнолетен, както и не е взето предвид, че осъжданията му като пълнолетен формират съвкупност. Твърди се, че, в този случай, деянието следва да се квалифицира като „повторност”, а не като „опасен рецидив”. Сочи се, че наложеното наказание е занижено и оттам, явно несправедливо, тъй като не е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца и с целите по чл. 36 НК. Иска се да бъде отменена присъдата, по реда на възобновяването, в частта, касаеща осъдения Х., и делото да бъде върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата счита, че искането следва да бъде уважено частично. Осъденият моли наказателноправното му положение да не бъде влошавано. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от Главния прокурор, при спазване на законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Основателно се сочи в искането, че при определяне на приложимия материален закон е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Незаконосъобразно са отчетени предходни осъждания на дееца като непълнолетен. Съгласно чл. 29, ал. 2 НК, такива осъждания не се вземат предвид за квалификацията „опасен рецидив”. В същото време, престъпленията, извършени като пълнолетен, са групирани, на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, а определеното по съвкупност общо наказание е по-малко от една година „лишаване от свобода”. Известно е, че формираната съвкупност се отчита като едно осъждане. То не обуславя приложението на чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, независимо че отделните престъпления са „тежки умишлени”, тъй като определеното по съвкупност наказание е по-кратко от предвиденото в закона. Извън съвкупността е осъждането по НОХД № 649/10 по описа на Районен съд, С., по присъда № 377 от 1.09.2010 г, влязла в сила на 16.09.2010 г. То не се отразява на квалификацията по чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, тъй като не е съществувало към момента на инкриминираното деяние: 6/7.06.2010 г / присъдата по НОХД № 649/10 е влязла в сила след извършване на деянието /. При това положение, основателно се сочи, че законосъобразната правна квалификация би била тази по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК. Относно доводите за явна несправедливост на наказанието следва да се има предвид, че хипотезата на чл. 55 НК е приложена по отношение на квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК. При бъдещо правилно приложение на материалния закон, ако отново бъде приложен чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, съдът би следвало да слезе под минимума от една година „лишаване от свобода”. Доколкото нарушението на материалния закон би могло да бъде отстранено при ново разглеждане на делото в първата инстанция, тогава следва да бъдат преценени доводите за явна несправедливост на наказанието, като се има предвид, че то би се следвало за по-леко наказуемо престъпление. По изложените съображения, ВКС намери, че са налице основания за отмяна на присъдата, по реда на Глава 33 НПК, в частта, касаеща произнасянето спрямо С. А. Х., и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, присъда на Районен съд, Стара Загора, № 247 от 11.11.2010 г, по НОХД № 1585/10, в частта, касаеща произнасянето по отношение на подсъдимия С. А. Х.. ВРЪЩА делото, в тази част, за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на Районен съд, Стара Загора, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: