Ключови фрази
допустимост на иск * правен интерес * Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент * възстановяване правото на собственост


  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                   №  517
         
         София, 07.09.2009 година


            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
        Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
                                                                             ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
    

            като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№364 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
           

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №45 от 24.03.09г. по ч.гр.д. №127/09г. на Софийския окръжен съд е оставено в сила разпореждането от 05.12.08г. на Е. районен съд, с което е върната искова молба вх. №297/2008г.
Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустим, след като спорните земи не са били заявени пред ОСЗ на името на А. А. С. , за когото се твърди, че е бил техен собственик към момента на образуване на ТКЗС, а са заявени само на името на неговия син С. А. А. Без наличието на висящо административно производство на името на А. А. С. и при невъзможност тепърва да бъде образувано такова, предявеният иск за установяване на правата му на собственост към момента на образуване на ТКЗС е процесуално недопустим.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подала ищцата Ц. А. Ж.. В изложението към нея тя поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – необходимо ли е едно лице да е участвало в административно производство по чл.11, ал.1 или ал.2 от ЗСПЗЗ, за да може да води иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Счита, че по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №65 от 10.02.2009г. по ч.гр.д. №61/2009г. на ВКС, І ГО и определение № 31 от 26.01.2009г. по ч.гр.д. №1531/08г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на новия ГПК, по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ от наследник на общия наследодател, когато земеделските земи, предмет на този иск, са възстановени на един от наследниците му, а за възстановяване на собствеността на общия наследодател не е подавано заявление в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ и не е предявяван иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ преди изтичане на срока по §22 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/2007г./.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Във всички случаи, когато земята е била заявена за възстановяване по реда на чл.11, ал.1 или ал.2 от ЗСПЗЗ, независимо от това на чие име, действителният собственик или неговите наследници имат правен интерес от иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с който да установят правата си към момента на образуване на ТКЗС, тъй като тези парва са от значение за преценката на административния орган на чие име да издаде решението за възстановяване на собствеността. В случай, че вече има постановено решение на ОСЗ за възстановяване на земята на името на лице, което няма действителни права, след успешно проведен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, заинтересуваното лице има правната възможност по реда на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ да поиска промяна на лицата, в чиято полза е издадено решението на ОСЗ. Това обуславя и правния интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, който е процесуално допустим и в случаите, при които земята е заявена пред ОСЗ само на името на лице, което не е било неин собственик към момента на образуване на ТКЗС. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за разглеждане на предявения иск.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №45 от 24.03.09г. по ч.гр.д. №127/09г. на Софийския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение №45 от 24.03.09г. по ч.гр.д. №127/09г. на Софийския окръжен съд и оставеното с него в сила разпореждане от 05.12.08г. на Е. районен съд, с което е върната искова молба вх. №297/2008г.
Връща делото на районния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: