РЕШЕНИЕ №178 гр. София, 28 октомври 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП Т. КОМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 659 / 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по жалба, подадена от защитника на подсъдимия И. П., срещу въззивна присъда № 5/20.03.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1564/2018 год., по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се сочи наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – т. 3 от НПК, като в писмено допълнение към нея се излагат подробни доводи в тяхна подкрепа. Алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия, отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия П. поддържа жалбата и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалвания въззивен съдебен акт като правилен и законосъобразен. Подсъдимият не се счита за виновен и моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 71 /15.10.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 230/ 2018 год., по описа на Окръжен съд - Видин, подсъдимият И. П. е признат за виновен в това, че на 15.12.2017 г. на ГКПП Видин -Дунав мост - 2, при влизане в Република България с товарна композиция, състояща се от влекач марка „DAF“, оцветен в син цвят, с регистрационен [№] , с номер на шаси X. и полуремарке модел „Мурсем“, бяло на цвят, с брезентова щора с рег. [№] , с номер на шаси - V. и двете собственост по талон на фирма „ACTIV-FRUIT DOO TUZLA“, регистрирана във Федерация Босна и Херцеговина, без надлежно разрешение по чл. 18а от ЗКНВП и раздел 6 от Регламент /ЕО/ 111/2005 на съвета от 22.12.2014 г. за определяне на правила за мониторинг на търговията между Съюза и трети страни в областта на прекурсорите, направил опит да пренесе през границата на страната укрити в товарния отсек на композицията 5505 литра оцетен анхидрид - прекурсор за производство на наркотични вещества /хероин/ по смисъла на чл. 3, ал.5 от ЗКНВП, включен в Приложението - Категория 2 на Регламент /ЕО/ 111/2005, на обща пазарна стойност 142 029 лв., поради което и на основание чл. 242, ал.3, вр. с чл. 18, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален „общ“ режим за изтърпяване и глоба в размер на 60 000 лева. Със същата присъда подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на същата дата и място, с посочената товарна композиция е направил опит да пренесе през границата на Република България 4 бр. огнестрелни оръжия, без знанието и разрешението на митниците, чрез използване на документ с невярно съдържание – транзитна декларация МРН [], както следва: револвер „Taurus“, модел „Tracker Competition PRO“, със сериен [№], револвер „Taurus“, модел „Tracker Competition PRO“ със сериен [№] , пистолет „Taurus“, модел „1911“, със сериен № N., пистолет „Sig Sauer“, модел „P226“, със сериен № U., всички на обща пазарна стойност 5114, 16 лева, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. „б“ и „г“, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на 40 000 лева. На основание чл. 23 от НК с присъдата е наложено на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 60 000 лева, като е зачетено предварителното му задържане. На основание чл. 242, ал. 7 от НК са отнети предметите на двете престъпления – прекурсорите и огнестрелните оръжия, а съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 8 от НК – превозното средство. С присъдата окръжният съд е постановил веществените доказателства по делото да бъдат върнати на подсъдимия, като същият е осъден да заплати разноските, направени по делото. Подсъдимият П. е останал недоволен от първоинстанционната присъда и я обжалвал пред Софийски апелативен съд, където е образувано в.н.о.х.д. № 1564/2018 год. С въззивна присъда № 5/20. 03. 2019 г., постановена по същото дело, САС отменил присъдата на ОС – Видин в частта, с която подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „б“ и „г“, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и му е определено общо наказание на основание чл. 23 от НК и вместо това го оправдал по същото обвинение; намалил размера на наложеното му наказание за престъплението по чл. 242, ал. 3, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК от пет години на четири години лишаване от свобода и го оправдал по обвинението за осъществяване на довършено деяние. САС осъдил подсъдимия да заплати разноските, направени във въззивното производство, а в останалата част потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба, подадена срещу въззивната присъда, е допустима, тъй като е депозирана в законния срок, от страна, която има право на това и срещу акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Първоначално е необходимо да се очертаят пределите на касационната проверка. На такава подлежи само осъдителната част от въззивната присъда, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 3, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като в частта, с която е оправдан по обвинението по чл. 242, ал.1, б. „б“ и „г“ от НК, тя не е атакувана с протест на прокурора и съответно е влязла в сила. На следващо място следва да се прецени основателността на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивната присъда, тъй като това предопределя необходимостта от проверка за наличието на останалите касационни основания. Посоченото оплакване се аргументира с довода, че въззивният съд постановил присъдата си въз основа на преведени едва в хода на въззивното съдебно следствие документи, с които подсъдимият не бил запознат, когато е давал съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие и по този начин било нарушено правото му на защита. Провеждането на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК има за цел единствено процесуална икономия, с оглед своевременното приключване на наказателното производство, като се избягва повторното изслушване на свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата се ползва непосредствено съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертни заключения от досъдебното производство. При тази хипотеза съдът не само не е лишен от възможността да събира допълнителни доказателства, включително и някои от тези, за които е дадено съгласие от страните, но съобразно чл. 13 от НПК е и длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Събраните още на досъдебното производство документи – международна товарителница, търговска фактура и сертификат за движение на стоките, са пряко относими към предмета на делото и като е постановил те да бъдат преведени на български език, въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл. 21 от НПК и е изпълнил задълженията си, произтичащи от нормите на чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. от НПК. Следва да се посочи и че визираните документи са се намирали в подсъдимия и са придружавали превозвания товар. Те не са нови, неизвестни за него писмени доказателства, като след превеждането им и той, и защитникът му са имали възможност /но не са се възползвали от нея/, да възразят срещу тяхното приемане или да изразят становището си по съдържанието, формата, автора и т.н. Предвид на това, възражението, че въззивният съдебен състав е допуснал процесуално нарушение като е определил събраните на досъдебното производство документи да бъдат преведени на български език и ги е приобщил към останалия доказателствен материал, въз основа на който е постановил своя съдебен акт, е неоснователно. Твърдението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК жалбоподателят аргументира и с довода, че при постановяване на въззивната присъда, контролираният съд си е послужил с предположения, като изводите му относно доказаността на обвинението по чл. 242, ал.3, вр. с чл. 18, ал.1 от НК са вътрешно противоречиви. Това оплакване на касатора настоящият съдебен състав намира за основателно. Съдилищата по фактите законосъобразно са приели, че посоченото престъпление е осъществено от обективна страна, като правилно са се позовали на доказателствените източници, събрани още на досъдебното производство - протоколи за претърсване и изземване, протокол за оглед и изземване на представителни проби, заключенията на физико - химичната, оценителната и техническата експертизи, показанията на свидетелите митнически инспектори. На базата на посочените доказателства аргументирано са приели, че чрез тях се установяват по несъмнен начин времето, мястото и начина на осъществяване на престъплението, както и вида на инкриминираното вещество. При преценка на доказаността на деянието от субективна страна контролираният съд е счел, че са налице достатъчно косвени доказателства за това, че подсъдимият е знаел какво е естеството на превозвания от него товар и следователно деянието е осъществено умишлено. Изборът на въззивния съд да формира правните си изводи въз основа на непреки доказателства е правилен по принцип. Такъв подход е допустим, но е необходимо косвените доказателства, преценени в съвкупност, да образуват хармонична верига от факти, които свързани както помежду си, така и с основния факт, да водят до единствено възможния и несъмнен извод, формиран в съгласие с императивната разпоредба на чл. 303 от НПК. При извършената касационна проверка се констатира, че тези изисквания не са изпълнени. Контролираният съд е извел заключението си относно субективната страна на деянието, като се е позовал на заключението на съдебно – техническата експертиза, според което полиетиленът се транспортира в чували или кашони, навит на рула, а не в бидони. Преценил е, че след като подсъдимият, по неговите обяснения, е присъствал на товаренето, като дългогодишен шофьор е трябвало да разбере, че не превозва полиетилен. Въззивният съд превратно е тълкувал обясненията на подсъдимия, в които е заявил, че е присъствал на товарене на дървени палети, а не на бидони и туби. Последните са били открити в дървените палети, след тяхното разпломбиране и разковаване при извършената митническа проверка, факт който е отразен в протокола за претърсване и изземване и се установява и от показанията на свидетелите - митнически служители. Опакован в този вид товарът е посочен и в международната товарителница, като при проверката не са констатирани деформации или следи от насилие върху пломбите, поставени от митническата служба в Италия. Следователно, изводът на въззивния съд за това, че подсъдимият като дългогодишен шофьор /според обясненията му работел като такъв от 5-6 месеца -л. 52 от н.о.х.д.230/2018г./ би трябвало да знае, че полиетиленът не се превозва в бидони / каквито по делото няма доказателства да е видял преди митническата проверка/, се основава на превратен, незадълбочен и повърхностен анализ на посочените писмени и гласни доказателства. Налице е явно несъответствие между фактическите и правните изводи на въззивния съд, което не позволява да се установи по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение. От фактическа страна е приел за установено, че митническите служители, извършили проверката на товарната композиция, са усетили силна миризма на оцет, едва при разковаване на дървените палети и отваряне на капаците на бидоните, в които се е намирало инкриминираното вещество. Едновременно с това от правна страна е счел, че подсъдимият е знаел какво е естеството на превозвания товар, тъй като според заключението на съдебно-техническата експертиза, шофьорът /подсъдимият/ на товарната композиция е „почувствал характерната оцетна миризма, породена от силно летливите свойства на оцетния анхидрид“, подсилени от турболенцията по време на пътуването, от което „изпаренията са преодолели уплътненията на винтовите капаци на пластмасовите опаковки и са излезли в атмосферата“. Контролираният съд не е съобразил, че експертизата не е доказателство, а способ за доказване, като експертното заключение в посочената му част съдържа една хипотеза, която макар и основана на знанията и опита на вещото лице, също подлежи на доказване. Тази хипотеза не само, че не се потвърждава, но и се оборва от фактите, обективно събрани чрез свидетелските показания, кредитирани изцяло от въззивния съд, въз основа на които той е изградил фактическите си констатации. Отделен е въпросът за отсъствието на данни за познанията на подсъдимия в областта на химията, от които да се направи извод, че е запознат със свойствата на полиетиленът и оцетния анхидрид и специфичния мирис на последния. Изложеното налага заключението, че доводите на въззивния съд в тази насока почиват изцяло на предположения, а правните му изводи противоречат на фактическите му констатации. Контролираният съд е приел за косвени доказателства, обосноваващи умисъла на дееца, притеснението на подсъдимия при извършената проверка и ниската скорост /60 км/ч - неизмерена с техническо средство/, с която е управлявал превозното средство, следвайки автомобила на митническите служители. Проверяваният съд не е съобразил, че това не са обективно установени факти, а субективни впечатления и оценки на свидетелите. Всяка човешка реакция може да има различно обяснение, като е недопустимо да се привнасят теоретично възможни, но неподкрепени с доказателства предполагаеми факти и от тях да се извличат изводи за субективната страна на деянието. Затова и посочените като косвени доказателства обстоятелства не могат да служат за доказателствена основа на изводите относно умисъла на дееца. Въззивният съд е преценил и че избраният от подсъдимия „необичайно дълъг“ маршрут за придвижване е косвено доказателство, обосноваващо умисъла на дееца. За да достигне до този извод той изцяло се е доверил на субективната преценка на св. Ч. за това, че по този път митническият контрол е занижен, намирайки за неоснователно възражението на подсъдимия, че като босненски мюсюлманин се е страхувал да минава с товар през територията на Сърбия. При това въззивната инстанция не е обсъдила обстоятелството, че избраният от подсъдимия маршрут преминава през границите на повече държави, съответно през по-голям брой митнически проверки, при което вероятността да бъде открита контрабандната стока поначало е по-голяма. От това следва, че избирането на по-дълъг маршрут с цел да се избегнат митническите проверки, е само една хипотеза, а не обективно установен факт, който да се ползва като косвено доказателство. Макар в оправдателната й част въззивната присъда да не подлежи на касационна проверка, настоящият съдебен състав не може да не отбележи, че е налице противоречие между изводите на въззивния съд относно субективната страна на двете деяния – за да оправдае подсъдимия за контрабандата на огнестрелните оръжия е приел, че подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да знае какво има в дървения палет /без капак и опакован със стреч фолио/, докато за оцетния анхидрид – че е бил длъжен да знае за превозваното вещество, въпреки че то е било поставено в бидони и туби, намиращи се в заковани и пломбирани дървени палети. Тази противоречивост в мотивите на въззивната присъда поставя под съмнение действителната воля на съда, внася неяснота, която не позволява да бъде проследен процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и да се прецени правилността му, като направеното в този смисъл възражение от жалбоподателя е основателно. В заключение следва да се посочи, че обжалваният съдебен акт е постановен въз основа на субективни възприятия и оценки на свидетелите, на недопустими предположения и превратен анализ на доказателствените източници, от които не може да се направи еднозначен извод за субективната страна на престъплението. Нарушена е разпоредбата на чл. 303, ал.1 от НПК, според която присъдата не може да почива на предположения, като това засяга правото на защита на подсъдимия и обосновава наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т.1, вр. с ал.1, т.2 от НПК. В нарушение на задълженията, произтичащи от нормата на чл.339, ал.2 от НПК, въззивният съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и пълнота направените пред него възражения от защитата за това, че съгласно чл. 8, ал.2, т.1 и т. 2 от Конвенцията за договор за международен автомобилен превоз подсъдимият като превозвач е бил длъжен да провери точността на данните, отразени в товарителницата, относно броя на колетите /дървените палети/, маркировката и номерата им, видимото състояние на товара и опаковката му и правилното му подреждане в превозното средство с цел безпрепятственото му транспортиране, но не и съдържанието им. За последното отговаря изпращача на стоката, който я декларира пред митническата служба, като последната проверява и пломбира товара. Извън вниманието на проверявания съд е останало обстоятелството, че при митническата проверка от българските митнически служители е констатирана целостта на пломбите, без интервенции върху тях, а този факт е пряко относим към отговорността на превозвача. Не е отговорил и на възражението на защитата, че всички документи, придружаващи товара, са били изготвени от спедитора, намиращ се в Италия, че товарителницата е съдържала необходимите реквизити, като посочените в нея тежест на товара, брой и вид на дървените палети са отговаряли на натоварените в камиона, управляван от подсъдимия, че стоката е била придружена от декларация на износителя за идентичност на съдържанието на товара с посоченото в сертификата за движение на стоки, издаден по силата на Спогодба между Европейската общност и Турция. Като не е анализирала посочените обстоятелства и не е обсъдила направените в тази насока възражения, въззивната инстанция е допуснала нарушение не само на нормата на чл. 339, ал.2 от НПК, но и на разпоредбите на чл. 13, ал.1, чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Посочените нарушения на процесуалните правила са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и налагат отмяна на въззивната присъда в осъдителната й част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Предвид на това не е необходимо да се извършва проверка за наличието на останалите релевирани с жалбата касационни основания. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 5/20.03.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1564/2018 год., по описа на Софийски апелативен съд, НО, VІІІ – ми въззивен състав, в частта, с която подсъдимият И. П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 242, ал. 3, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част от друг въззивен съдебен състав на Софийски апелативен съд от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.