3 Р Е Ш Е Н И Е № 381/2011 г. СОФИЯ, 21.03.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 18 октомври 2011 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Н. изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 756/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № VІ-6 от 12.02.2010 г. по гр.д. № 302/2009 г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение № 137 от 22.10.2008 г. по гр.д. № 643/07 г. на Районен съд Несебър, в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на Г. П., че А. К. К. е собственик на поземлен имот с идентификатор 39164.502.569 по кадастралната карта на [населено място], с площ 501 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползуване: незастроен имот за курортно- рекреационен обект, СО “Ч. чешма”. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Г. П.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че при формиране на извода относно упражняваната върху процесния имот фактическа власт въззивният съд е игнорирал показанията на посочените от нея свидетели, а е взел предвид неясните показания на свидетели, които са в роднински връзки с ищеца, при това без да посочи защо дава вяра на едната група свидетели и не възприема показанията на другата. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация А. К. К. е изразил становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: Установено е от фактическа страна, че с нотариален акт № 74, т.І, дело № 76/2000 г. А. К. К. закупил от своя дядо А. К. Х. недвижим имот - незастроено място от 500 кв.м., находящо се в м. ”Ч. чешма”, в землището на [населено място], Несебърска община, представляващо парцел ХVІІІ - 12 в кв.2 по плана на тази местност. При изповядане на сделката продавачът се е легитимирал като собственик на имота с нотариален акт № 12, т.VІІ, дело № 1583/95 г. През 2007 г. жалбоподателката Г. П. се снабдила с нотариален акт за собственост на същия имот по обстоятелствена проверка. За изясняване на обстоятелствата във връзка с упражняваната върху имота фактическа власт по делото са събрани гласни доказателства. Според част от разпитаните свидетели /св. Ш., св. С., св. Й., св. П., св. И./ мястото било предоставено от собственика А. Х. на неговата дъщеря - майката на Г., и било обработвано от жалбоподателката и родителите й до 2005-2006 г. Според други свидетели - св. И., св. К., съответно сестра и брат на майката на жалбоподателката и на бащата на ищеца, след 1995 г. мястото било ползвано от ищеца и неговия баща. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на имота, тъй като е придобил това право от собственик по силата на сключения през 2000 г. договор за покупко- продажба. Ответницата не е владяла имота в продължение на 10 и повече години, поради което не би могла да придобие правото на собственост по давност. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за задължението на съда да изследва и прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като при противоречиви свидетелски показания да обоснове защо дава вяра на едни, а не кредитира други. В решение № 87 от 04.09.1958 г. по гр.д. № 55/58 г. на ОСГК на ВС е прието, че когато свидетелите дават противоречиви показания, задължение на съда е прецени тяхната достоверност с оглед на самите показания и останалите доказателства по делото и мотивирано да посочи на кого от свидетелите и защо дава вяра. Посоченото решение да не е задължително за съдилищата, но даденото с него разрешение има принципен характер и е трайно възприето в съдебната практика. Съдът преценява доказателствата по делото, в това число и свидетелските показания, по свое вътрешно убеждение, но тази преценка се подчинява на определени изисквания на процесуалния закон относно начина на формиране на вътрешното му убеждение, обезпечаващи истинността на фактическите констатации по спора. Право на съда е при наличието на противоречиви свидетелски показания да приеме едни и да отхвърли други, но в такъв случай е длъжен да изложи съображенията си за това. Излагането на мотиви в тази насока е необходимо, тъй като макар вътрешното убеждение на въззивния съд относно приетите за установени факти по делото да не подлежи на контрол по същество от касационната инстанция, то подлежи на проверка относно начина на формирането му от гледна точка на изискванията на процесуалния закон и на правилата на формалната логика. По настоящото дело това не е сторено. Въззивният съд само е преразказал показанията на разпитаните по делото свидетели, без да ги обсъди, да констатира съществените противоречия между тях и да посочи защо възприема като обективни и достоверни показанията на част от свидетелите, въз основа на които е направил фактическите си изводи по спора. С това съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна рефлектира върху обосноваността на съдебния акт. Налице е основание по чл. 281,т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № VІ-6 от 12.02.2010 г. по гр.д. № 302/2009 г. на Бургаския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: