О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 534 гр.София,20.12.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. № 2930 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Консорциум Реми Груп“ АД против определение № 566/20.09.2018г. по ч.в.т.д. № 458/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. С него, след отмяна на определение №1559/02.05.2018г. по т.д. №1597/2017г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, е изменено на основание чл.248 от ГПК постановеното по същото дело определение № 447/05.02.2018г. в частта за разноските, като е отменено в частта, с която „Еко Мак Вилидж“ ЕООД е осъдено да заплати на „Консорциум Реми Груп“ АД сумата 7 800 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.4 от ГПК. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, както и по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1/ Може ли сезирането на съда с искова молба по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ от кредитор да бъде прието от същия съд като молба на този кредитор за присъединяване към по – рано образувано дело по иск на длъжника по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ, без кредиторът да е изявил воля за такова процесуално действие, съответно без да е направил към него момент изрично искане за конституиране като съищец в по – рано образуваното производство по искането на длъжника?; 2/ Следва ли при прекратяване на производството по предявен от кредитор иск по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ на основание чл.694, ал.5 от ТЗ като недопустимо, при положение че определението за прекратяване е влязло в законна сила като необжалвано от ищеца, и е налице последващо конституиране на същия ищец по негова молба в производството по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ, образувано по предявен от длъжника иск, отговорността за разноски, направени от ответника – кредитор с оспорено вземане да бъде разпределена съобразно изхода на спора по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ?; 3/ Как ще бъде възмезден ответника – кредитор в друго производство между други страни, каквото е това по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ, за вече направени от него съдебно – деловодни разноски в прекратено на основание чл.694, ал.5 от ТЗ производство по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, образувано от оспорващ кредитор, макар и същият впоследствие по негова молба да е конституиран като съищец в производството, образувано по иск на длъжника?; 4/ На какво процесуално основание сторените от ответника – кредитор съдебно – деловодни разноски в друго производство, каквото е прекратеното на основание чл.694, ал.5 от ТЗ, образувано от друг кредитор с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, следва да бъдат разпределени между всички участващи страни в образувано по иска на длъжника по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ производство, в което предявилият иска по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ кредитор е конституиран впоследствие по негова молба наред с други кредитори като съищец?; 5/ Допустимо ли е в хипотезата на чл.694, ал.5 от ТЗ в производството по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, образувано по иск на кредитор, съдът служебно да „докладва“ на съда по висящото дело, образувано по иск на длъжника по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ, за осъществяване от този съд на преценка на исковата молба като молба за конституирането му като съищец?; 6/ Следва ли кредиторът – ищец преди да предяви иска по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ да извърши проверка дали длъжникът или друг кредитор не са вече предявили искове по чл.694, ал.1, т.1 или ал.3, т.1 от ТЗ, при положение че всички те са участвали в едно и също производство, образувано пред съда по несъстоятелността по направени от тях възражения по чл.690, ал.1 от ТЗ срещу оспореното вземане, а направените възражения са процесуална предпоставка за предявяване на исковете?; 7/ Задължен ли е съдът, пред който е висящо производство по иск на кредитор по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ срещу друг кредитор, чието вземане е оспорено, да извършва служебно проверка за наличие на вече образувано и висящо производство по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ, образувано по иск на длъжника срещу кредитора с оспорено вземане, с оглед „докладване“ на исковата молба на съда по висящото дело, при положение че липсва субективен идентитет между двете дела и чл.126 от ГПК е неприложим?; 8/ Ако отговорът на въпрос № 3 е положителен, не представлява ли това процесуално действие на съда облагодетелстване на кредитора – ищец и нарушение на принципа за равенство на страните и по – конкретно нарушение на принципа за еднаквото прилагане на закона спрямо всички, закрепен с нормата на чл.9 от ГПК? Счита, че произнасянето по въпросите ще допринесе за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Излага доводи за очевидна неправилност на определението. Ответникът по частната касационна жалба „Еко Мак Вилидж“ ЕООД счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Спазен е преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Производството по т.д. № 1597/2017г. на Варненски окръжен съд е образувано по предявен от кредитора „Еко Мак Вилидж“ ЕООД против „Консорциум Реми Груп“ АД и „Мосстрой – Варна“ АД /н./ установителен иск с правно основание чл.694, ал.3 от ТЗ за признаване за установено, че прието вземане на ответника срещу „Мосстрой – Варна“ АД в открито производство по несъстоятелност, в общ размер на 444 003,90 лв., не съществува. С определение № 447 от 05.02.2018г. първоинстанционният съд е прекратил производството на основание чл.694, ал.5 от ТЗ, като е осъдил „Еко Мак Вилидж“ ЕООД да заплати на „Консорциум Реми Груп“ АД на основание чл.78, ал.4 от ГПК разноски в размер на 7 800 лв. Като мотив за прекратяване на производството е посочено наличието на висящо исково производство по т.д. № 1549/2017г., образувано по предявен от длъжника „Мосстрой – Варна“ АД /н./ иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване несъществуване на същото прието вземане на „Консорциум Реми Груп“ АД. За да отмени първоинстанционното определение в частта за разноските, Варненският апелативен съд е приел, че разноски в прекратеното по реда на чл.694, ал.5 от ТЗ производство по чл.694, ал.3 от ТЗ не следва да се присъждат. Същите следва да се присъдят в оставащото като допустимо производство по чл.694, ал.1 от ТЗ, по което ищецът по прекратеното производство „Еко Мак Вилидж“ ЕООД ще има качеството на съищец. Приел е, че при прекратяване на производството по чл.694, ал.5 от ТЗ не е налице отговорност за разноски поради процесуално поведение на страната или поради даване на повод за завеждане на делото, тъй като легитимацията на двамата ищци е очертана в закона и е свързана с направено в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ и оставено от съда по несъстоятелност без уважение възражение срещу прието от синдика вземане. Изложил е съображения, че сезирането на съда с искова молба по чл.694, ал.3 от ТЗ, подадена от легитимиран кредитор, може да бъде прието и като молба за присъединяване към вече образувано дело по иск на длъжника или на друг легитимиран кредитор. Поставените от частния касационен жалбоподател първи и от трети до осми въпрос не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационен контрол. От една страна, въпросите не се явяват обуславящи за изхода на производството, доколкото не съответстват на мотивите на въззивния съд. Те са предпоставени от разбирането, че исковата молба по чл.694, ал.3 от ТЗ е приета като молба за присъединяване към дело, образувано по иск на длъжника с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ. Решаващият извод на въззивния съд за присъждане в производството по чл.694, ал.1 от ТЗ на разноските, направени в прекратеното производство по чл.694, ал.3 от ТЗ, се основава на преценката, че при прекратяване на по – късно заведения от двата иска не е налице отговорност за разноски поради процесуално поведение на страна или поради даване на повод за завеждане на делото. От друга страна първи, пети, шести, седми и осми въпрос, представляват по същество навеждане на оплакване за наличие на касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, докато трети и четвърти въпрос, по начина, по който са формулирани, предпоставят извод, основан на конкретните факти по делото. Настоящият състав на ВКС намира, че въведеният от частния касационен жалбоподател втори въпрос попада в приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като е обусловил крайния извод на въззивния съд. В настоящия случай е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение № 22/25.01.2013г. по т.д. № 119/2012г. на ВКС, I т.о. Наличието на практика на ВКС по значимия за делото правен въпрос изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото с постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение на ВКС е установен точният смисъл на приложимата към спора правна норма. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по втория поставен в изложението въпрос, за проверка на съответствието на въззивното определение с практиката на ВКС. Не следва да бъде разглеждан довода на частния касационен жалбоподател за очевидна неправилност на атакувания акт, след като е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационния контрол. По поставения от частния касационен жалбоподател въпрос: С определение № 22/25.01.2013г. по т.д. № 119/2012г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, е разрешен правния въпрос за дължимост на държавна такса и разноски в производството по иск по чл.694 от ТЗ, като е прието, че такива се дължат от ищеца и при прекратяване на производството поради недопустимост на иска. Посочено е, че предвид липсата на специална уредба в ТЗ на въпроса за отговорността за разноски при прекратяване на производството по установителния иск по чл.694 от ТЗ поради недопустимост на претенцията, на основание чл.621 от ГПК субсидиарно приложение намира правилото на чл.78, ал.4 от ГПК, според което при прекратяване на делото разноските се възлагат в тежест на ищеца. Настоящият съдебен състав възприема изцяло цитираната практика. Не се налага друго разрешение и в хипотезата, когато недопустимостта на иска по чл.694 от ТЗ произтича от наличието на по - рано предявен от длъжника или от друг кредитор иск за установяване несъществуването на прието вземане. В този случай е налице предявяване на иск при наличието на изрично предвидена от закона пречка за това, поради което отговорността за разноските направени в същото производство следва да бъде възложена на ищеца. Законът не предвижда възможност разноски, направени в едно исково производство, да бъдат присъждани в друго такова. Разпоредбата на чл.294 ал.2 от ГПК предвижда, че разноските за водене на делото в касационната инстанция се присъждат при новото разглеждане на делото от въззивния съд, но и в този случай се касае за едно и също исково производство. По същество на частната касационна жалба: Предвид отговора на поставения правен въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивният съд неправилно е приел, че прекратяването на производството на основание чл.694, ал.5 от ТЗ поради недопустимост на иска представлява обстоятелство, което изключва отговорността за разноски по делото. Наред с посоченото по – горе следва да се отбележи, че нормата на чл.694, ал.5 от ТЗ не задължава, а предоставя възможност на кредитора да встъпи като съищец в производството, образувано по иск на длъжника или на друг легитимиран кредитор. Наред с това възможността за встъпване е ограничена с преклузивен срок – до първото по делото заседание. И по тези причини е несъстоятелен аргументът на апелативния съд, че отговорността за разноски, направени от ответника в производството, прекратено на основание чл.694, ал.5 от ТЗ, следва да се разпредели в оставащото като допустимо производство по чл.694, ал.1 от ТЗ, образувано по иска на длъжника. По изложените съображения настоящият състав приема, че въззивното определение следва да бъде отменено, като молбата за изменение на определение № 447/05.02.2018г. по т.д. № 1597/2017г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, в частта за разноските, следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 566/20.09.2018г. по ч.в.т.д. № 458/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение с което е изменено на основание чл.248 от ГПК определение №447/05.02.2018г. по т.д. №1597/2017г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, в частта за разноските, като е отменено в частта, с която „Еко Мак Вилидж“ ЕООД е осъдено да заплати на „Консорциум Реми Груп“ АД сумата 7 800 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.4 от ГПК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Еко Мак Вилидж“ ЕООД по чл.248 от ГПК за изменение на определение № 447/05.02.2018г. по т.д. №1597/2017г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, в частта за разноските. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.