1 Р Е Ш Е Н И Е № 238 София, 15 декември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и седми октомври … 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев........................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров................................... .. Красимир Шекерджиев........................ при секретар .. Невена Пелова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ........, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .................................. НОХД № .. 935 .. / .. 16 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК по искане на и.ф. градски прокурор и ръководител на Софийска градска прокуратура за възобновяване на НЧД № 4730/15 г. по описа на Софийски градски съд (СГС) и отмяна на постановеното по същото дело определение от 01.03.16 г. С последното е приета за изпълнение присъда от 23.12.2014 г. по дело ss 4-24862/2014 г. на Районен съд Копенхаген, Кралство Дания, влязла в сила на 02.02.2015 г., с която българският гражданин М. А. Ф. е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, търпимо при първоначален строг режим в затвор, за престъпления, съответстващи на тези по чл. 152, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НК и по чл. 152, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като на основание чл. 457, ал. 2 от НПК е зачетено времето на предварителното задържане, изтърпяната част на наказанието и времето, през което лишеният от свобода е полагал труд общо в размер на 148 работни дни. С решение № 282 от 30.06.2016 г., постановено по ВНЧД № 427/2016 г., Софийски апелативен съд (САС) е изменил първоинстанционния съдебен акт, като е преквалифицирал извършените деяния в такива по чл. 150, ал. 1 , пр. 1 от НК и по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Със същото решение са зачетени 185 работни дни, в които в периода Ф. е полагал труд и е бил включен в обучителни курсове по време на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” в затворите Копенхаген, Кьоге и Херстедвестер – Кралство Дания. С решението е зачетено и времето от 12.11.2015 г. (датата на фактическото предаване на осъдения Ф. на българските съдебни власти) до 30.06.2016 г. (датата на влизане в сила на определението по НЧД № 4730/2015 г. ) С искането се твърди, че в рамките на развилото се пред СГС и САС производство не са били събрани всички данни относно положения от М. Ф. труд, което е довело до незачитане на действителния му размер. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият се представлява от служебен защитник, който намира искането за направено в интерес на Ф.. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането, изразява становище, че е направено в интерес на осъденото лице, поради което моли за уважаването му. Върховният касационен съд, като взе предвид посоченото основание за възобновяване, подкрепящите го доводи и изразеното в съдебното заседание становище, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО. Възобновяване на наказателно производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК е допустимо при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. обстоятелство или доказателство, разкрито чрез разследване, неизвестно на съда, постановил присъдата и 2. при положение, че същите имат съществено значение за делото. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.74 г. за приложение на Закона за нормативните актове, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същи смисъл във всички нормативни актове, съответно в един такъв. Залегналият в чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК термин „разследване” е с идентичен смисъл и съдържание с този по глава ХVІІ НПК. В настоящия случай, процесуалното изискване за провеждане на разследване не е изпълнено, тъй като видно от материалите по делото, прокуратурата не е образувала досъдебно производство, в рамките на което да проведе разследване, като събере доказателства относно посочените с искането обстоятелства. За новооткрити такива се сочат факти във връзка с положения от осъдения Ф. труд в Кралство Дания. Макар и с непълни данни, СГС е разполагал с такива относно трудовата дейност на Ф. по време на задържането му и изтърпяването на присъдата в Кралство Дания, изведени от приложените по делото писма и справки от Министерство на правосъдието, от Националното бюро на Република България в Евроджъст и от спецификациите за получено възнаграждение, приети по делото по искане на защитата. На л. 126 от първоинстанционното производство е налична справка от Министерство на правосъдието, в която първоначално е посочено, че Датската служба за пробация и затвори е предоставила информация, че М. Ф. не е извършвал трудова дейност по време на престоя си в затвора. Впоследствие, на 28.01.2016 г., по делото (л. 128) е получена информация от Националното бюро на Република България в Евроджъст, че Ф. е полагал труд по време на изтърпяване на наказанието, като му е изплащано възнаграждение в периода 8 юни 2015 г. – 3 ноември 2015 г. На 29.01.2016 г. е постъпило допълнение от Националното бюро на Република България в Евроджъст (л. 129) относно периодите на полагания от Ф. труд и полученото за същия възнаграждение както следва: - 08.06.2015 – 30.06.2015 г. (9, 84 DKK/час) - 01.07.2015 – 18.08.2015 г. (12, 84 DKK/час) - 19.08.2015 – 07.09.2015 г. (15, 84 DKK/час) - 08.09.2015 – 25.09.2015 г. (9, 84 DKK/час) - 26.09.2015 – 03.11.2015 г. (15, 84 DKK/час) По молба на защитника на М. Ф., СГС е приел и приложил по делото 3 бр. спецификации за получено трудово възнаграждение, издадени от Държавен затвор – гр.Нюборг на 14.10.2015 г., на 21.10.2015 г. и на 28.10.2015 г. От своя страна, въззивният съд също е изискал и е получил информация относно местата за задържане, в които Ф. е полагал труд, налична в приложената по делото в оригинал и с превод справка от Министерството на правосъдието на Кралство Дания /л. 77 от ВНЧД № 427/2016 г./. Видно от същата, М. Ф. е полагал труд не само в Държавния затвор – гр.Нюборг, но и в затвори в градовете Копенхаген, Кьоге и Херстедвестер. Искането за възобновяване е обосновано с цитат от мотивите на постановеното от САС решение № 282 от 30.06.2016 г. във връзка със зачетените от СГС 145 работни дни положен от Ф. труд в затвора – гр.Нюборг вместо 99 работни дни. Констатацията на въззивната инстанция е, че зачитането е направено при липса на достатъчно за това информация, като е отбелязана и невъзможността за корекция от страна на САС при отсъствие на подаден протест в тази част. Направеното от прокуратурата позоваване не ангажира настоящата инстанция да упражни правомощията си по реда на глава тридесет и трета от НПК, не само защото не покрива законоустановените изисквания за провеждане на разследване, както вече беше посочено, но и защото не визира „новооткрито” по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК обстоятелство. Изложеното в мотивите на въззивното решение относно постановяване на съдебен акт от СГС при непълнота на доказателствения материал би могло да инициира искане за възобновяване на производството на друго основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и то в случай, че е направено в предвидения за това срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Водим от горното и при отсъствие на предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на и.ф. градски прокурор и ръководител на Софийска градска прокуратура за възобновяване на НЧД № 4730/15 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................