Ключови фрази
Делба * съсобственост * договор за продажба на наследство * възстановяване правото на собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

гр. София, 06.07.2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 625 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 477 от 17.10.2014г. по гр.д. № 538/2014г. на Плевенски окръжен съд, с която е отменено решение № 21 от 30.01.2014 г. на Кнежански районен съд по гр.д. № 301/2013г. в частта за допускане на съдебна делба на шест земеделски недвижими имота, идентифицирани по плана за земеразделяне на [населено място], между съделителите: Г. С. Х., В. Д. П., Р. В. Д., Д. В. Д., В. Б. Б., И. Д. Х. и А. Б. А., и за изключване от участие в делбата на лицата: Д. Н. Б., М. П. Б., З. К. М., Т. К. Б., К. И. Б., М. И. Б., Д. Т. Б., А. К. Т., В. О. И. и Т. О. Т. като вместо това е постановено ново решение за допускане делба на имотите между всички горепосочени лица с изключение на А. Б. А., спрямо когото е постановен отхвърлителен диспозитив.
В касационната жалба на А. Б. А., приподписана от адв. П., се поддържа, че съдът е допуснал нарушение на закона при определяне на кръга на съделителите и съответно на дяловете в съсобствеността. Изложени са съображения, че договорът за продажба на наследство, от който черпи права касаторът, е сключен след възстановяване собствеността върху имотите по реда на ЗСПЗЗ и затова има действие и за процесните земеделски земи.
Ответниците по жалбата не са взели становище.
С определение № 109 от 13.03.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: има ли действие по отношение на реституираните земеделски имоти договор за продажба на наследство, сключен след постановяване на решение на Поземлената комисия за признаване правото на възстановяване на собствеността, но преди да е издадено окончателно решение за възстановяване правото на собственост.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск за делба на земеделски имоти във фазата по допускането й. Имотите са останали в наследство от С. К. Х., починал 1980г. Негови наследници са четирима сина - К., Д., И. и Ц. Х.. Синът И. С. Х. е починал през 1996г. и негов наследник е съпругата му Й. Т. Х. и братята му, респ. техните низходящи. Съпругата Й. е починала през 2000г. и нейни наследници са съделителите Д. Н. Б., М. П. Б., З. К. М., Т. К. Б., К. И. Б., М. И. Б., Д. Т. Б., А. К. Т., В. О. И. и Т. О. Т.. Именно тяхното участие в делбата е спорно. Останалите съделители са наследници на другите трима сина на общия наследодател.
С договор за продажба на наследство от 16.01.1997г. Й. Т. Х., И. Д. Х. и Ц. К. И. са продали на А. Б. А. наследствените си права от И. С. Х. - съпруг на първата и чичо на останалите двама.
Правото на собственост върху шестте земеделски имота е възстановено окончателно с решение на Поземлена Комисия [населено място] от 07.12.1999г., като един от имотите е възстановен в стари реални граници, а останалите пет - с план за земеразделяне. Преди това, през 1992г. е постановено решение на Поземлената комисия за признаване правото на възстановяване на собствеността.
Въззивният съд е приел, че купувачът на наследство А. А. не може да участва в делбата. Изложил е съображения, че процедурата по възстановяване на собствеността е приключила окончателно с решението на ПК от 1999г., а сключеният договор предхожда възстановяването на собствеността, поради което на основание чл. 90а ЗН не поражда действие за тези имоти.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: има ли действие по отношение на реституираните земеделски имоти договор за продажба на наследство, сключен след като с решение на Поземлената комисия е признато правото на възстановяване на собствеността, но преди да е издадено окончателно решение за възстановяване правото на собственост в стари реални граници или с план за земеразделяне.
В решение № 1310 от 13.01.2009г. по гр.д. № 5327/2007г. на ВКС, І г.о., постановено по чл.218а ГПК/отм./, е прието, че извършена през 1995г. продажба на наследство е извън приложното поле на чл. 90а ЗН, тъй като се касае до наследство, открито след възстановяване на собствеността, при което извършеното разпореждане обхваща и реституираните земеделски имоти. В обжалваното решение Плевенски окръжен съд е счел, че по отношение на договора за продажба на наследство, сключен през 1997г., намира приложение чл. 90а ЗН и купувачът на наследство не може да участва в делбата на наследствените земеделски земи, а легитимирани участници са наследниците по закон, които са продали наследството си.
Настоящият състав, на основание чл.291,т.1 ГПК, приема за правилна практиката в решение № 1310 от 13.01.2009г. по гр.д. № 5327/2007г. на ВКС, І г.о. Разпоредбата на чл. 90а ЗН, приета с изменението на закона в ДВ бр.60/1992г., постановява, че завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяването или включването в ТКЗС на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. /В частта относно завещанието разпоредбата е обявена за противоконституционна с Решение № 4 от 27.02.1996г. по конст.д.№32/1995г. на Конституционния съд/. Целта на разпоредбата е да се отнеме правното действие на посочените разпоредителни действия спрямо имотите, които към момента на извършване на разпорежданията са били обобществени, правото на собственост върху тях не е могло да бъде упражнявано в цялост, поради което се предполага, че извършващият разпореждането не счита тези имоти за част от наследството и няма воля да се разпорежда с тях. Следователно, разпоредбата на чл. 90а ЗН намира приложение за договори за продажба на наследство, сключени след кооперирането на земите и преди възстановяването на правата на собствениците, започнало с приемането на ЗСПЗЗ. В същия смисъл са мотивите на горепосоченото решение на Конституционния съд и на Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.3. А когато договорът за продажба на наследство е сключен след влизане в сила на ЗСПЗЗ и при започнала процедура по възстановяване на собствеността, то извършеното от наследника разпореждане с цялото полагащо му се наследство, има действие и за имотите, които са в процес на реституция. Те са част от наследството и окончателното възстановяване на собствеността се проявява в патримониума на купувача на наследството.
По касационната жалба.
С оглед на горното разрешение обжалваният съдебен акт се явява неправилен като постановен в нарушение на закона. Разпоредбата на чл. 90а ЗН не намира приложение по отношение на извършеното от Й. Т. Х., И. Д. Х. и Ц. К. И. разпореждане с наследствените им права от наследството на И. С. Х., починал през 1996г. Наследството на И. Х., син на общия наследодател С. К. Х., е открито след приемане на ЗСПЗЗ и договорът за продажба на наследство от 16.01.1997г. е сключен от трима от наследниците му, след като процедурата по възстановяване на собствеността е вече започнала и е постановено решение за признаване правото на възстановяване на собствеността. Несъмнено е, че към този момент правото на възстановяване на собствеността е част от патримониума на наследодателя И. С. Х. и извършеното от наследниците му разпореждане с притежаваната от всеки от тях част от наследството, обхваща и тези имоти. Хипотезата на чл. 90а ЗН има предвид договори за продажба на наследство, сключени след кооперирането на земите и преди възстановяването на собствеността, а настоящият случай не е такъв. Ето защо, купувачът на наследството е легитимиран участник в делбата на съсобственото имущество.
При тези изводи решението на Плевенски окръжен съд следва да бъде отменено в обжалваната част относно участниците в делбата и техните дялове, като вместо това бъде постановено друго, с което от делбата да бъдат изключени наследниците на Й. Т. Х., която се е разпоредила със своята част от наследството на съпруга си И. Х.. Това са ответниците: Д. Н. Б., М. П. Б., З. К. М., Т. К. Б., К. И. Б., М. И. Б., Д. Т. Б., А. К. Т., В. О. И. и Т. О. Т.. По отношение на тях иска за делба следва да бъде отхвърлен. В делбата следва да участва касатора А. Б. А., който по силата на договора за продажба на наследство получава полагащите се на Й. Х., на Ц. К., чийто наследник е съделителя В. Б., и на И. Д. Х. части от наследството на И. С. Х., възлизащи на общо 15/96 ид.ч. При отчитане наследственото правоприемство, произтичащите от закона дялове в наследството и предвид извършената продажба на наследство квотите на съделителите са следните: за Г. С. Х. - 30/96 ид.ч., за В. Д. П. - 5/96 ид.ч., за Д. В. Д. - 5/96 ид.ч., за Р. В. Д. - 5/96 ид.ч.; за В. Б. Б. - 12/96 ид.ч.; за И. Д. Х. - 24/96 ид.ч. и за А. Б. А. - 15/96 ид.ч.
Касаторът не претендира разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 477 от 17.10.2014г. по гр.д. № 538/2014г. на Плевенски окръжен съд в отменителната му част относно участниците в делбата и дяловете им в съсобствеността и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ лицата и квотите, при които да се извърши делбата на недвижимите имоти, описани в решение № 21 от 30.01.2014 г. по гр.д. № 301/2013г на Кнежански районен съд, както следва:
Г. С. Х. с дял 30/96 ид.ч.;
В. Д. П. с дял 5/96 ид.ч.;
Р. В. Д. с дял 5/96 ид.ч.;
Д. В. Д. с дял 5/96 ид.ч.;
В. Б. Б. с дял 12/96 ид.ч.;
И. Д. Х. с дял 24/96 ид.ч.
А. Б. А. с дял 15/96 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на лицата: Д. Н. Б., М. П. Б., З. К. М., Т. К. Б., К. И. Б., М. И. Б., Д. Т. Б., А. К. Т., В. О. И. и Т. О. Т., като неоснователен.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: