Р Е Ш Е Н И Е № 186 С., 01.02. 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4922/2017 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 1175 от 07.07.2017 г. по в. гр. дело № 1007/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 467 от 08.02.2017 г. по гр. дело № 8826/2016 год. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение ответникът по иска „Пътища и мостове“ ЕООД, гр.Варна, е осъден да заплати на Н. М. К., [населено място], сумата 60 000 лв., на П. М. Х., [населено място], сумата 25 000 лв., и на М. М. Х., [населено място], сумата 25 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищците болки и страдания вследствие смъртта на техния съпруг и баща М. Х. К., при трудова злополука от 06.08.2013 г., настъпила на обект „Рехабилитация на път ІІІ-2008 [населено място] - кв. П. – Е. - В., област В. от км. 16+900 до км. 23+199.50 в [населено място]. Въззивният съд е приел, че са установени предпоставките за имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените от трудова злополука неимуществени вреди. От събраните по делото писмени доказателства - трудов договор № 4/08.02.2007 г., допълнително споразумение № 32, разпореждане № 150/02.10.2013 г. на РУ „Социално осигуряване” Варна, протокол № 37/23.09.2013 г. на РУ „Социално осигуряване” Варна и декларация за трудова злополука № 14/09.08.2013 г. е доказано, че между М. Х. К. и ответника е съществувало трудово правоотношение. На 06.08.2013 г., около 15.00 часа, на път III-2008, е станала трудова злополука, при която наследодателят на ищците М. Х. К. след прегазване от валяк е починал. Тримата ищци са сред кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. По силата на сключената задължителна застраховка „Трудова злополука", застрахователят ЗК „Уника Живот” АД е изплатил на всеки от ищците по 12 040 лв., обезщетение за претърпените от трудовата злополука вреди. Направен е извод, че не всяко съпричиняване е основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение, а само ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност /чл. 201, ал. 2 КТ/. Грубата небрежност е неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. В мотивите към присъдата, постановена по НОХД № 327/2016 г. на Окръжен съд – Варна, е посочено, че има съпричиняване от страна на М. К.. Установените в мотивите на наказателния съд факти обаче са извън посочените по чл. 300 ГПК и не са задължителни за гражданския съд. По делото няма доказателства, че починалият е действал при груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, респ. да е налице и съпричиняване от негова страна. М. К. не е допринесъл с поведението си за настъпване на трудовата злополука, доколкото намаляване на отговорността на работодателя може да има само при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност. След като не са ангажирани доказателства за механизма на злополуката и какво е било поведението на починалия работник преди и по време на злополуката, то възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност не е установено. Исковете са доказани по основание. От комплексната психиатрична и психологична експертиза е прието за установено, че смъртта на М. Х. К. е отключила значим стрес, който е бил неочакван и внезапен и е довел до смущения в психичното и психологичното здраве на съпругата му Н. К.. Последната се е затворила в себе си, имала нарушения в съня и депресивни мисли, психомоторна потиснатост, раздразнителна слабост, намален фрустрационен толеранс. Състоянието на ищцата е в резултат както на онкологичните заболявания, така и от загубата на съпруга й. Според свидетелските показания смъртта на М. е била голям удар за Н. К.. Тя била стресирана, депресирана, не можела да спи, плачела постоянно; синовете му също не искали да разговарят, затвори ли са се в себе си. Ищцата била трудоустроена по болест и разчитала изцяло на съпруга си. Симптомите на тревожно-депресивното разстройство на ищцата не са отшумели и към настоящия момент. На нея следва да бъде определено заместващо обезщетение в размер на 60 000 лв., a на П. М. Х. и М. М. Х. - съответно по 25 000 лв. Въззивиното решение е обжалвано в срок от ищците Н. М. К., П. М. Х. и М. М. Х., както и от ответника „Пътища и мостове“ ЕООД. Касаторите Н. М. К., П. М. Х. и М. М. Х. считат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според тях определените от въззивния съд размери на обезщетенията за неимуществени вреди не отговарят на критерия за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД. Ответникът по тази касационната жалба „Пътища и мостове“ ЕООД заявява становище за неоснователност на същата. Касаторът „Пътища и мостове“ ЕООД счита, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Неправилно въззивният съд е определил размера на обезщетението без да вземе предвид съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Не е приложен правилно критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД като обезщетенията за неимуществени вреди не са определени като паричен еквивалент съобразно икономическата обстановка в страна и в съответствие с всички понесени от увредените лица неудобства, болки и страдания. Ответниците по тази касационна жалба Н. М. К., П. М. Х. и М. М. Х., оспорват жалбата. С определение №539 от 02.07.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1175 от 07.07.2017 г. по в. гр. дело № 1007/2017 г. на Варненския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните обобщени и уточнени /съгласно т.1 от ТР№1/2009 от 19.02.2010 по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ правни въпроси, поставени в двете касационни жалби: за задължението на въззивния съд да изложи свои фактически и правни изводи (мотиви) по съществото на спора и да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните относно критериите при определяне конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, както и по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат при допусната груба небрежност от пострадалия при изпълнение на възложените му трудови задължения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпросите, по който е допуснато касационно обжалване следното: Според представените с касационните жалби решения, както и според ППВС № 4 от 23.12.1968 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Необходима е преценка на всички установено по делото обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване вредите на увреденото лице съобразно естеството и интензитета на претърпените болки и душевни страдания. В тази връзка въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да посочи в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Според задължителната съдебна практика грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното: Правилно въззивният съд е приел за установено, че от събраните по делото писмени доказателства - трудов договор № 4/08.02.2007 г., допълнително споразумение № 32, разпореждане № 150/02.10.2013 г. на РУ „Социално осигуряване” - Варна, протокол № 37/23.09.2013 г. на РУ „Социално осигуряване” - Варна и декларация за трудова злополука № 14/09.08.2013 г. е доказано, че между М. Х. К. и ответника е съществувало трудово правоотношение. На 06.08.2013 г., около 15.00 часа, на път III-2008, е станала трудова злополука, при която наследодателят на ищците М. Х. К. след прегазване от валяк е починал. Тримата ищци са сред кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Неправилен е изводът обаче, че от същите доказателства, както и от свидетелските показания не се установява съпричиняване на вредоносния резултат при груба небрежност. Това е така, защото ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск. При грубо нарушаване на основните правила за безопасност и въпреки производствения си опит като „машинист-валяк” пострадалият е напуснал работното си място и се е озовал без причина в опасната зона за валиране. Нарушавайки забраната за навлизане в зоната за валиране, въпреки че е преминал инструктаж, той е допуснал груба небрежност – липса на елементарно внимание и пренебрегване на основни технологични правила и норми за безопасност. Ето защо в случая съпричиняването на вредоносния резултат е 30 % . При тази безспорна фактическа обстановка въззивният съд правилно е приел, че ищците, като преживяла съпруга и деца, са претърпяли неимуществени вреди от трудовата злополука. Размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди обаче е неправилно занижен. След като по делото е установено от комплексната психиатрична и психологична експертиза, че смъртта на М. Х. К. е отключила значим стрес, който е бил неочакван и внезапен и е довел до смущения в психичното и психологичното здраве на съпругата му Н. К.. Тя, както и децата на пострадалия, са приживели изключително тежко загубата на наследодателя си. Съпругата се е затворила в себе си, имала нарушения в съня и депресивни мисли, психомоторна потиснатост, раздразнителна слабост, намален фрустрационен толеранс. Състоянието на ищцата е в резултат както на онкологичните заболявания, така и от загубата на съпруга й. Според свидетелските показания смъртта на М. е била голям удар за Н. К.. Тя била стресирана, депресирана, не можела да спи, плачела постоянно; синовете му също не искали да разговарят, затвори ли са се в себе си. Ищцата била трудоустроена по болест и разчитала изцяло на съпруга си. Симптомите на тревожно-депресивното разстройство на ищцата не са отшумели и към настоящия момент. Ето защо на нея следва да бъде определено заместващо обезщетение в размер на 75 000 лв., a на децата - съответно по 70 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания. Дължимите обезщетения след отчитане на съпричиняването са: за Н. М. К. 52 500 лв.; за П. М. Х. и М. М. Х. по 49 000 лв. за всеки от тях. Те следва да бъдат намалени с полученото застраховетелното обезщетение - по 12 040 лв. за всеки от тях по договор за застраховка”Трудова злополука”. Ето защо работодателят дължи за обезщетяване на причинените неимуществени вреди сумите както следва: на Н. М. К. – 40 460 лв.; на П. М. Х. и М. М. Х. по 36 960 лв. за всеки от тях Тези основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да бъде отменено, включително и в частта за разноските. Исковете трябва да бъдат уважени за посочените по го-горе суми, заедно със законните лихви от 06.08.2013 г. Съобразно изхода на спора на „Пътища и мостове“ ЕООД, гр.Варна, трябва да бъдат присъдени 10 790 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на спора. Изплатените адвокатски възнаграждения за трите съдебни инстанции не са прекомерни съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Ответникът по исковете „Пътища и мостове“ ЕООД, гр.Варна, трябва да бъде осъден да заплати 9 313.84 лв. държавни такси и разноски по сметка на ВКС на основание чл.78, ал.6 ГПК По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1175 от 07.07.2017 г. по в. гр. дело № 1007/2017 г. на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Пътища и мостове“ ЕООД, гр.Варна, да заплати на основание чл.200, ал.1 КТ на Н. М. К., [населено място], сумата 40 460 лв., на П. М. Х., [населено място], сумата 36 960 лв. и на М. М. Х., [населено място], сумата 36 960 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищците болки и страдания вследствие смъртта на техния съпруг и баща М. Х. К., при трудова злополука от 06.08.2013 г., настъпила на обект „Рехабилитация на път ІІІ-2008 гр.Девня - кв. Повеляново – Езерово - Варна, област Варна от км. 16+900 до км. 23+199.50 в гр.Варна, заедно със законната лихва върху сумите от 06.08.2013 г. до окончателното им изплащане. ОСЪЖДА Н. М. К., [населено място], П. М. Х., [населено място] и М. М. Х., [населено място], да заплатят на „Пътища и мостове“ ЕООД, гр.Варна, 10 790 лв. деловодни разноски. ОСЪЖДА „Пътища и мостове“ ЕООД, гр.Варна, да заплати 9 313.84 лв. държавни такси и разноски по сметка на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.