1 Р Е Ш Е Н И Е №40 гр. София,07 март 2019 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 130/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на служебния защитник на подсъдимия Г. Д. Г. срещу присъда № 17/13.11.2018г. на Софийски апелативен съд, постановена по внохд № 832/2018г. по описа на същия съд. В жалбата се ангажират всички касационни основания. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. В допълнение към нея се изтъкват доводи относно неправилна оценка и анализ на доказателствените материали, довели до неправилното заключение за безспорна доказаност на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Твърди се, че не е съобразена проявена от свидетелите тенденциозност, както и изолираността им от останалите доказателствени източници, като отново поставя акцент на липсата на доказателства относно това, че именно подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху инкриминираното наркотично вещество. В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата с всички посочени в нея доводи и искания. Поставя акцент, че съдът не е отчел заинтересоваността на св. К., като неоснователно не е допуснат повторния му разпит, а останалите гласни доказателствени средства не установявали еднозначно авторството на деянието. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Подсъдимият, в последната си дума, моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 31/ 12.02.2018г. по нохд № 4904/2016г., Софийски градски съд е признал подс. Г. Д. Г. за невиновен, поради което на осн. чл.304 от НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК. С присъдата съдът се произнесъл по предмета на престъплението, като постановил наркотичните вещества да се отнемат в полза на държавата, след което се унищожат. По протест на прокурор при СГП е образувано внохд № 832/18г. по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановена атакуваната понастоящем въззивна присъда. С нея апелативният съд упражнил правомощията си по чл. 336, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК, като отменил изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея признал подс. Г. за виновен в това, че от неустановена дата до 17,00 ч. на 03.02.2016г. в [населено място], [улица] къща, състояща се от една стая, жилище на А. Б. К., ползвано от подсъдимия, без надлежно разрешително по ЗКВНВП държал под капака на пластмасов стол, с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с общо тегло 8,82гр., на стойност 644, 95 лв. и амфетамин с общо тегло 13,90 гр. на стойност 417лева, всичко на обща стойност 1 061,95 лв., поради което на осн. чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 4(четири) години лишаване от свобода и глоба в размер на 8 000(осем хиляди) лева. Постановил наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С въззивната присъда на осн чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието в размер на 11(единадесет) месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 10071/2014г. по описа на Софийски районен съд. Жалбата на защитника на подсъдимия Г. е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Оплакването за недоказаност на обвинението и свързаното с него искане за оправдаване на подсъдимия не могат да получат положителен отговор от касационния съд, който, като инстанция по правилното приложение на правото, не може да установява нови фактически положения. Касационният съд разполага единствено с правомощие да провери процесуалната дейност на съда, гарантираща правилното формиране на вътрешното му убеждение при установяване на релевантните обстоятелства. Когато констатира пороци в процесуалната дейност на съдилищата при установяване на значимата за процеса фактология, ВКС може да упражни правомощието си по чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК – да върне делото за ново разглеждане, при което, чрез стриктно съблюдаване изискванията на процесуалния закон, да се изгради правилното убеждение относно фактите. За разлика от тази хипотеза на касационен контрол, правомощието по чл. 354, ал.1, т. 2, пр. 2 от НПК - „да отмени присъдата или решението ………, а в случая по чл. 24, ал.1, т. 1 - да оправдае подсъдимия” се реализира в случаите, когато инстанциите по същество са установили правилно и законосъобразно фактологията, а тя е била неправилно оценена от правна страна - т.е. когато иначе вярно установените факти указват на това, че „деяние не е извършено или че то не съставлява престъпление”. В контекста на развитите в касационната жалба доводи, изтъкнатите по-горе принципни положения, означават че до директно оправдаване на подсъдимия(така както се претендира в жалбата) от касационния съд, би могло да се стигне при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) не се констатира нарушение на процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и 2) приетите като безспорно установени фактически положения дават основания да се счете, че липсва деяние или че то не е престъпно по своя характер, какъвто извод в настоящия случай не може да бъде направен. Развитите в касационната жалба доводи за процесуални нарушения са в няколко насоки. Оспорва се процесуалната дейност на съдилищата по оценката на доказателствата, довела до неправилни изводи за авторството на деянието. Твърди се, че не е установено по необходимия начин, че подсъдимият е лицето, упражнявало фактическата власт върху намереното в чуждо жилище наркотично вещество. Същевременно по делото са били налице данни, че и други лица са имали достъп до него, а преки доказателства, които да го свържат с наркотичните вещества и помещението, в което те са били констатирани, не са установени. Доводите не могат да се споделят. Изводите за авторството на деянието не са основани на предположения, а на задълбочен и цялостен анализ на доказателствените материали и на правилна преценка относно достоверността на показанията на св. Д., Л., К.,Ч., И., Н., М. и Д.. Еднопосочността им във връзка с обстоятелството, че подсъдимият е лицето с достъп до жилището на св. К., което е осъществявало държането на наркотичните вещества - предмет на престъплението, е извън съмнение. Съдът не се е позовал единствено на показанията на свидетелите, включително и на показанията на св. Л.(потвърдила, че неколкократно е закупувала на същото място и от подсъдимия наркотични вещества), но е съобразил и корелацията им със съдържанието на писмените доказателствени средства - протоколи за претърсване и изземване и протокол за разпознаване на лица. Като единствен и безспорен извод на базата на пълен, комплексен и детайлен прочит на доказателствените материали, е заключението, че подсъдимият е автор на деянието. Към извършеният от въззивния съд анализ на доказателствения материал не може да се отправи упрек, тъй като съдът е изпълнил стриктно задълженията си по чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и в мотивите е даден изчерпателен и ясен отговор на съображенията на защитата. Показанията на св. К.(собственик на помещението), дадени в хода на съдебното производство и на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК правилно са отчетени като последователни и непротиворечиви. Свидетелят не е проявил тенденциозност, отричайки да е знаел за поставените в пластмасовия стол наркотични вещества. С основание въззивният съд му се е доверил отчитайки, че от показанията на св. К., а и от проведеното наблюдение от полицейските служители над подсъдимия(разпити на св. М. и Д. пред въззивния съд, в хода на въззивно съдебно следствие), несъмнено се установява, че подсъдимият безпрепятствено е влизал и излизал в помещението. Друг е въпросът, че закономерно апелативният съд е поставил акцент на важно обстоятелство, установяващо се не само от показанията на св. К., но и от показанията на св. Л. - че именно подсъдимият се е занимавал с разпространение на наркотични вещества. Неоснователно се претендира и неправилен отказ на съда да запълни доказателствената съвкупност с допълнителен разпит на св. К., доколкото защитата не е отправяла доказателствени искания пред въззивния съд, съответно не е налице отказ да се уважи искане за провеждане на допълнителен разпит на свидетеля. Подобно искане е отправено пред първоинстнационния съд, с аргумента че е необходимо да се изясни, че и други лица са имали достъп до помещението. В конкретния случай, е без всякакво значение дали и други лица са имали безпрепятствен достъп до мястото, тъй като доказателствената съвкупност ясно сочи единствено подсъдимия като лицето, упражняващо държането над наркотичните вещества. С оглед изложеното касационния съд счита, че не са допуснати процесуални нарушения, а още по - малко съществени такива от контролираната инстанция при анализа и оценката на доказателствения материал, на основата на който е направен извод, че подсъдимият Г. е държал високорисковото наркотично вещество - предмет на престъплението, с цел разпространение. При възприетата от съдилищата фактология реализираното от него поведение правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.4, алт.1 от НК. Възражението за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, не е подкрепено с конкретни доводи- нито в касационната жалба, нито в допълнението към нея. Такива не се изтъкват от защитата и в съдебното заседание на касационния съд. Затова е трудно изводимо в какво точно се изразява заявената от касатора неправилност на съдебния акт, поради което оплакването не може да бъде предмет на задълбочено обсъждане. Достатъчно е да се отбележи, че въззивният съд правилно е заключил, че по делото се констатира преобладаващо наличие на отегчаващите отговорността обстоятелства (съдебно минало на дееца, престъпна упоритост, вид и количество на наркотичните вещества, механизъм, действията по разпространение, за които не е повдигнато обвинение), които определят висока степен на обществена опасност както на дееца, така и на деянието. Поради това наложеното към средния размер наказание от 4 (четири) години лишаване от свобода и кумулативното наказание „глоба” в размер на 8000 (осем хиляди) лева е справедливо - съответно на престъплението, на конкретната му обществена опасност и тази на дееца, предвид което не се налага неговото намаляване. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 17/13.11.2018г., постановена по внохд № 832/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, ІV-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: