О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 600 София, 04.11.2011 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА разгледа докладваното от съдията Декова ч.гр.дело № 446 по описа за 2011 год. Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на малолетния П. Ч. Н., чрез неговата майка и законен представител В. В. Б. от [населено място], срещу определението от 23.06.2011г. по в.ч.гр.д.№3861/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 17.11.2010г. по гр.д.№47713/2010г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Въззивният съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено заявлението на малолетния П. Ч. Н., чрез неговата майка и законен представител В. В. Б., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ч. Н. Н. за 1 728,45лв. – дължимо плащане на издръжка за м.септември 2010г. и по 500лв. издръжка месечно, считано от 01.10.2010г. до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, съгласно договор за спогодба от 18.08.2009г., и лихва, от датата на подаванe на заявлението – 04.10.3010г. до окончателното изплащане и направените разноски. Заявлението е отхвърлено поради невнасяне на дължимата държавна такса за производството. Съдът е приел, че обстоятелството, че се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, за парични суми, договорени за издръжка на малолетния заявител, е ирилевантно и не приравнява претенцията му на претенция за присъждане на издръжка, нито придава на производството характер на исково производство. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочи, че разрешеният от въззивния съд въпрос за дължимостта на държавна такса в случаи като настоящия, е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Доводите са основателни, доколкото съдебната практика по поставения въпрос е недостатъчна и следва да бъде развита. Със заявлението, с което се инициира заповедното производство, се представя документ за внесена държавна такса и разноски, в случаите, когато такива се дължат – чл.410, ал.2, във връзка с чл.128, т.2 от ГПК. Разпоредбата на чл.71 от ГПК установява дължимостта на съдебни такси по граждански дела. Освобождаването от заплащане на съдебни такси по разпореждане на закона – чл.83, ал.1 от ГПК, за посочените категории съдебни спорове, включително за производства, образувани по искове за издръжка, се налага за осигуряване достъп до правосъдие по посочените категории съдебни спорове. Законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавна такса на ищците по тези спорове се определя от характера на съдебно предявеното право. Когато съдебно предявеното право е за законовата семейноправна издръжка ищецът не дължи съдебна такса. От характера на заявеното материално право следва да се изхожда и в заповедното производство, предвид възможността да се стигне до исков процес относно съществуване на вземането с довнасяне на държавната такса. Когато е заявено вземане, което се основава на извънсъдебна спогодба с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в нея задължения за заплащане на парични суми за издръжка на дете, ако съдът постанови незабавно изпълнение и издаде изпълнителен лист, при спор, в исковия процес на установяване би подлежало вземането както е заявено при иницииране на заповедното производство – на договорно основание. На освобождаване от внасянето на съдебни такси подлежат производствата за издръжка, която възниква от проявлението на фактически състав, който не съдържа волеизявление на страните, а от елементите на състава се определят както размерът на издръжката, така и времетраенето й, като в закона са уредени и въпросите във връзка с плащането на издръжката, нейното изменение и прекратяване. Когато от предоставените правни възможности е избрана тази - да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, със заявлението следва да се представи документ за внесена държавна такса, тъй като такава се дължи. Предвид изложеното правилно е прието, че в случая се дължи внасяне на държавна такса и поради непредставянето на документ за внасянето й със заявлението законосъобразно заявлението е отхвърлено с обжалваното опредевение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.06.2011г. по в.ч.гр.д.№3861/2011г. на Софийски градски съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение от 23.06.2011г. по в.ч.гр.д.№3861/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 17.11.2010г. по гр.д.№47713/2010г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на малолетния П. Ч. Н., чрез неговата майка и законен представител В. В. Б., за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: