Ключови фрази
обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * военнослужещ * неимуществени вреди от престъпление * обезщетение за смърт на военнослужещ, загинал по време на кадрова военна служба *

Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

С., 13.04.2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:

Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3880 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 147 от 23.02.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на решение № 296 от 28.02.2008 година по гр.д. № 1377/2007 година на Софийски апелативен съд. С въззивното решение на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение на Софийски градски съд от 26.03.2007 г. по гр.д. № 0835/2006 г., с което са отхвърлени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 249, ал.2 ЗОВСРБ, предявени от З. К. Н., В. Василев Н., действащ лично и чрез своята майка и законен представител З. Н., Е. К. Н., Е. В. Н., всички от [населено място] и К. В. Н. от [населено място] против М. на отбраната на Република България.

Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос за обхвата на съдържанието на понятието “загинал по време на военна служба” по смисъла на чл. 249, ал.2 ЗОВСРБ вр. с § 1, т. 10 и т.11 ДР ЗОВСРБ , който въпрос, предвид липсата на установена практика се явява от значение за точното приложение на чл. 249, ал.2 ЗОВСРБ и за развитието на правото.

По приложението на чл. 249, ал.2 ЗОВСРБ (отм.) вр. с § 1, т. 10 и т.11 ДР ЗОВСРБ (отм.):

Съгласно чл. 249, ал.2 ЗОВСРБ (отм), на съпругата (съпруга), децата и родителите на кадровия военнослужещ, загинал по време на военната служба, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ. Съдържанието на понятието “загинал по време на военна служба” следва да бъде съобразено с вложения от законодателя смисъл на термините “при изпълнение на службата” и “по повод изпълнение на службата” съгласно разясненията в § 10 и § 11 от допълнителните разпоредби на ЗОВСРБ, обн. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г. , отм. бр. 35 от 12.05.2009 г. - военнослужещият е починал и/или претърпял телесна повреда при изпълнение на службата, когато смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които образуват съдържанието на военната служба или конкретно поставена задача, а съгласно § 11, военнослужещият е починал или претърпял телесна повреда по повод изпълнение на службата, когато смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които не са елемент от съдържанието на военната служба, но я предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с нея. Така, съдържанието на понятието “загинал по време на военна служба” включва две хипотези: когато военнослужещият е загинал пряко изпълнявайки военната си служба и когато смъртта е настъпила в пряка причинна връзка с военната служба, макар и не по време на прякото и изпълнение. Изпълнението на военната служба включва действия или бездействия, които образуват съдържанието и, т.е. действия или бездействия, пряко свързани с изпълнение на функциите по подготовката и осъществяването на отбраната на страната; дейности за осигуряване на стабилна среда на сигурност и за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на териториалната цялост и независимостта на държавата; действия, свързани със задачите по предотвратяване, възпиране и отговор на възможните заплахи срещу Република България и съюзниците й за постигане на целите на националната политика в областта на отбраната, т.е. изпълнение на задачите, възложени в чл. 56 – чл. 59 ЗОВС (чл. 66 и сл. ЗОВС отм.) на въоръжените сили на Република България в мирно време, при обявяване на военно положение, както и при въоръжено нападение срещу Република България и при обявяване на положение на война. Когато смъртта на военнослужещия не е настъпила при и по повод на военната служба – не е настъпила при изпълнение на функции, образуващи съдържанието на военната служба или намиращи се в пряка, причинна зависимост от тези функции, не се дължи обезщетение по чл. 249, ал.2 ЗОВС (отм.).

За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 249, ал.2 ЗОВС (отм.), въззивният съд е приел, че подполковник В. Д. Н., наследодател на ищците по делото, починал на 13.01.2002 г., не е загинал по време на военна служба; че смъртта му, настъпила в почивен ден и по време на частно пътуване, не е свързана с изпълнение на задачите, спадащи към действителното съдържание на военната служба, поради което на наследниците му не се дължи обезщетение.

Решението е правилно.

От доказателствата по делото е установено, че подполковник В. Д. Н., кадрови военнослужещ преподавател във В. “Г. Б.”, [населено място], е починал на 13.01.2002 г., неделен ден, пътувайки с лекия си автомобил от [населено място] за [населено място], Л. област. Смъртта е настъпила около 18,15 часа в резултат на черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота, получена при пътно-транспортно произшествие. Предприетото от загиналия подполковник Д. частно пътуване в почивен ден не е било свързано с изпълнение на функциите му на кадрови военнослужещ, нито в причинна зависимост от тези функции, поради което предявеният от наследниците му иск с правно основание чл. 249, ал.2 ЗОВС (отм.) е неоснователен, както правилно е прието в обжалвания съдебен акт.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 296 от 28.02.2008 година по гр.д. № 1377/2007 година на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1