4 Р Е Ш Е Н И Е № 420 гр. София, 02 февруари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...…..Марияна Петрова….......……и в присъствието на прокурора….....…............Петя МАРИНОВА.…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1102 по описа за 2015 г. Производството е образувано по касационен протест на прокурор от В. апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 111 от 18.06.2015г., постановено по внохд № 103/15г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Габровски окръжен съд по нохд № 3/15г. спрямо подсъдимите И. П. Т. и К. Н. И.. В протеста се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва неправилната оценка на доказателствата, изразена в надценяване обясненията на подсъдимите от една страна, а игнориране на протокола за претърсване и изземване – от друга. Така допуснатото нарушение на процесуални правила според прокурора е довело до нарушение на закона, който не прави разлика между „лека” и друга дрога. Настоява се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Пред касационния съд прокурорът от ВКП поддържа протеста със същите аргументи. Защитникът на подсъдимата Т. – адв. Ц. оспорва доводите в протеста, като дава становище за законосъобразност на въззивното решение и моли за оставянето му в сила. Подсъдимите Т. и И, редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция, а последната и не се представлява. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 9 от 23.03.2015г., постановена по нохд № 3/15г., на окръжен съд гр. Габрово: - подсъдимата И. П. Т. била призната за невинна в това на 17.04.2012г. в жилището си в [населено място] на [улица]ап.[номер], като непълнолетна, но след като е разбирала свойството и значението на деянието и е могла да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително да е държала с цел разпространение 2,95 грама марихуана на 13 опаковани топчета, със съдържание на активно действащ компонент „тетрахидроканабинол” 12,7%, на обща стойност 17,70 лв., поради което била оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1 т.3 от НК; - подсъдимата К. Н. И. била призната за невинна в това на 17.04.2012г., като непълнолетна, но след като е разбирала свойството и значението на деянието и е могла да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително да е държала с цел разпространение в себе си в двора на детска градина „М. М.” високорискови наркотични вещества – три топчета марихуана, съответно с маса 0,276 гр., със съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 12,7%, с маса 0,271гр. със съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7,8%, с маса 0,243 гр. със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 14,1%, всички на обща стойност 4,74 лв., поради което била оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1 т.3 от НК. На основание чл.354а, ал.6 от НК иззетите като веществени доказателства наркотични вещества били отнети в полза на държавата. Със същата присъда В. В. Г. бил осъден за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК на три месеца „лишаване от свобода”, като изпълнението на наказанието било отложено на основание чл.69, ал.1 от НК за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата по отношение на подсъдимия Г. не била обжалвана и влязла в законна сила. По протест на прокурор при Габровската окръжна прокуратура срещу оправдаването на подсъдимите Т. и И. било образувано внохд № 103/15г. по описа на Великотърновски апелативен съд. С решение № 111 от 18.06.2015г. въззивният съд потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Протестът е подаден в законния срок за обжалване и е допустим. Разгледан по същество е неоснователен. Твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуални правила при анализа на доказателствата не намира опора в материалите по делото. Апелативният съд е констатирал, че протоколът за претърсване и изземване от жилището на подсъдимата Т. е съставен в нарушение на чл.162, ал.1 от НПК, поради което го е изключил от доказателствената съвкупност. Предвид наличието на други събрани по делото доказателства, анализирани в мотивите на въззивното решение, апелативният съд е приел за установени същите фактически обстоятелства, каквито е приела и първата инстанция. Обясненията на подсъдимите не са приети безкритично, както се твърди в протеста. Подлагайки ги на внимателен анализ, въззивният съд е дал вяра на обясненията на подсъдимите, в частта им в която не са опровергани от други доказателства, като противно на първостепенния съд е приел, че подсъдимата Т. е знаела, че даденото й от Г. вещество е марихуана. С оглед изложеното касационният съд счита, че не са допуснати нарушения в процесуалната дейност на съда по оценка на доказателствата, а още по - малко съществени такива, поради което твърдението за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се явява неоснователно. В мотивите на въззивното решение са изложени убедителни аргументи относно осъществяването от двете подсъдими на състав на престъпление по чл.354а, ал.3 от НК от формална страна (доколкото с оглед събраните по делото доказателства не е установено наличието на специална цел на държането на наркотично вещество - за разпространение). По отношение на подсъдимата И. въззивният съд е споделил крайния извод за несъставомерност на престъплението от обективна страна, направен от първоинстанционния съд, макар и не по изложените от него съображения. Не могат да бъдат приети доводите в протеста, че от мотивите на въззивното решение не ставала ясна волята на съда - коя от двете алтернативи на чл.9, ал.2 от НК е приета за меродавна. В решението ясно е посочено, че се касае до първата хипотеза, а именно, че деянието осъществено от тази подсъдима, поради своята малозначителност не е обществено опасно. Съображенията, развити във въззивното решение в тази насока се споделят изцяло от касационния съд. Касае се до малко количество наркотично вещество на незначителна стойност; времето, през което подсъдимата го е държала преди да го предаде доброволно на полицейските служители е изключително кратко; не без значение е и мотивът за извършване на деянието – да извърши приятелска услуга; непълнолетието на подсъдимата към този момент, което макар да не препятства възможността за носене на наказателна отговорност, не може да не бъде отчетено във връзка с начина на формиране на решение за осъществяване на деянието и липсата на житейска зрялост. Всички тези обстоятелства, преценени и от апелативния съд, са изцяло в подкрепа на извода, че по отношение на извършеното от И. деяние е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Липсата на елемент от обективната страна на престъплението е довел и до закономерното като последица оправдаване на К. Изворова по повдигнатото й обвинение по чл.354а, ал.1 от НК. По отношение на подсъдимата И. Т. въззивният съд е приел, че от формална страна всички признаци от състава на престъплението по чл.354а, ал.3 от НК са налице, но обществената опасност на извършеното е явно незначителна. Като съображения за това апелативният съд е отчел, че количеството на държаното от нея наркотично вещество е относително малко и е на ниска стойност; подсъдимата Т. не е наркозависима и към момента на осъществяване на деянието е била непълнолетна. Поведението й е било обективирано от чувство за приятелство и има инцидентен характер. В допълнение следва да се отбележи, че липсата на цел за разпространение на наркотика и липсата на данни тази подсъдима да е употребявала наркотични вещества дори и инцидентно, сочи на незначителна степен на опасност за увреждане на общественото здраве и нулева за увреждане на личното здраве на подсъдимата. В този смисъл изводът на въззивният съд за явна незначителност на обществената опасност на осъщественото от Т. деяние и за наличие на предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НК, е законосъобразен. С оглед всичко изложено касационният съд намери, че материалният закон е приложен правилно от въззивния съд и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111 от 18.06.2015г., постановено по внохд № 103/15г. на Великотърновски апелативен съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: