Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
София, 08.06.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1945 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано е по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК , образувано по искането на [фирма] С. за отмяна на влязло в сила Решение от 23.07.2013 година по гр.В.д. Nо 1535/2013 година на Софийския градски съд , с което е отменено решението на районния съд по отхвърлените обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 -3 КТ и е постановено ново, с което уволнението на Д. И. С. е признато за незаконно и същата е възстановена на длъжността „банков служител“, в частта , с която и е присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на сумата 2 250 лв. за времето останала без работа.
С молбата за отмяна молителят - О. АД С. поддържа , че след постановяване на решението и възстановяване на уволнения служител, от същия са подадени писмени документи : Декларация , молба –справка за осигурителни суми, Удостоверение от НАП изх.Nо 230191400165611/ 26.09.2014 година. , които сочат, че за времето на уволнението до момента на възстановяване на работа , служителката е била в трудово правоотношение с друг работодател, което обстоятелство би дало основание на съда по обжалваното решение относно основателността на претенцията по чл. 225 ал.1 КТ.
По делото не е постъпил отговор срещу подадената молба за отмяна на решението на СГС .
При преценка на ангажираните писмени доказателства за наличие на основание за отмяна по см. на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира:
Молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на О.-АД С. е неоснователна.
Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, хипотезата на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК предполага след приключване на делото и влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, да е налице новооткрито обстоятелство т.е. нов от гл.т. на доказателствения материал по делото правно релевантен за спора факт , за съществуването на който страната не е знаела и незнанието и се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя.
С разясненията на ТР 138/67 на ОСГК на ВС , новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство , което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини. Страната, която се позовава на такова обстоятелство , следва да не е знаела за факта/ обстоятелството/ и това незнание не следва да се дължи на нейна небрежност , да е обективирано в частен документ , който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, и която обстоятелство да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако се намира по делото като доказателство , би могло да обуслови различен от постановения правен резултат, както и да представи документ , който обективира сочения нов факт. Не може да се иска отмяна въз основа на обстоятелство, което представлява ново основание за защита на претендираното право , тъй като въз основа на него страната може да предяви иск, но не и да иска отмяна на решението, защото това ново основание не е юридически или доказателствен факт, относим към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение.
Посочените от молителя О. АД писмени доказателства , с които акционерното дружество- работодател се е снабдило след постановяване на решението и възстановяване на уволнения служител и представени от същия: Декларация , молба –справка за осигурителни суми, Удостоверение от НАП изх.Nо 230191400165611/ 26.09.2014 година , без съмнение сочат, че за времето на уволнението до момента на възстановяване на работа , Д. С. е била в трудово правоотношение с друг работодател, което обстоятелство принципно би дало основание на съда, постановил обжалваното решение, за друг правен извод относно основателността на претенцията по чл. 225 ал.1 КТ.
В конкретната хипотеза не може да се приеме , че тези доказателства - Декларация на Д. С., молба –справка за осигурителни суми, Удостоверение от НАП изх.Nо 230191400165611/ 26.09.2014 година , които сочат, че за времето на уволнението до момента на възстановяване на работа , служителката е била в трудово правоотношение с друг работодател, имат характера на писмени доказателства за новооткрити правно релевантни факти/ обстоятелства/ , относими към спора по чл. 225 ал.1 КТ, тъй като в хода на делото по чл. 344 ал.1 -3 КТ Д. С. е представила трудовата си книжка за да установи отрицателния факт , не няма отразено друго трудово правоотношение по което е получавала трудово възнаграждение. От страна на работодателя ответник О. АД не е застъпена теза , че тези доказателства са недостатъчни за установяване основателността на иска по чл. 225 ал.1 КТ, нито е имало възражения от същия, че лицето е реализирало други доходи и било в друго трудово правоотношение, поради което и не са събирани други доказателства в тази насока. Ето защо, дори и да биха били приобщени „новите доказателства“ към доказателствения материал по делото и съобразени с дадените разяснения по приетото ТР 6/2013 година ОСГК на ВКС, не е да бъде постановена исканата отмяна , тъй като принципът на чл. 131-133 ГПК е , че относими са само онези доказателства , който касаят релевирани фактически или правни защитни възражения от страна на страната –молител, и тези възражения не са могли да бъдат установени по обективни причини, а не по причина , че от страна на молителя, като страна в исковия процес, не е положена дължимата грижата на добър стопанин за попълване на делото своевременно с доказателствен материал чрез надлежно упражняване на правото на процесуална защита .
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] С./ О. АД/ за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила Решение от 23.07.2013 година по гр.В.д. Nо 1535/2013 година на Софийския градски съд , с което е отменено решението на районния съд по отхвърлените обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 -3 КТ и е постановено ново, с което уволнението на Д. И. С. е признато за незаконно и същата е възстановена на длъжността „банков служител“, в частта , с която и е присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на сумата 2 250 лв. за времето останала без работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |