ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 26 гр. София, 17.01.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 51 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „С. Транс“ ЕООД срещу определение на Пловдивски окръжен съд, с което, след отмяна на обжалваното първоинстанционно определение, ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за производството, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът Сдружение Туристическо дружество „К.“ оспорва жалбата с възражения за недопустимост, за отсъствие на основание за допускане на касационно обжалване и по същество. Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от частния жалбоподател частичен иск по чл. 134 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на съищеца „База-СС“ ЕООД сумата 30000 лв., част от общо вземане в размер на 5000000 лв. С определение № 413/18.04.2018 г. първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на иска. Със същото определение е оставил без уважение искането на ответника за присъждане на съдебни разноски. В частта относно прекратяването на производството определението не е обжалвано от страните. В срока за обжалване ответникът е подал частна жалба срещу това определение в частта относно разноските, по която въззивният съд е постановил обжалваното въззивно определение, като е отменил първоинстанционното в обжалваната част и е осъдил ищеца да заплати разноски в размер на 1450 лв. Частната касационна жалба е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 и ал. 4 ГПК. Налице е и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост на въззивното определение с оглед посочените обстоятелства по делото. Установена е последователна съдебна практика, съгласно която съдебните актове в частта относно отговорността за разноски в съответното производство не подлежат на самостоятелно обжалване, когато не се обжалват в основната част; при твърдяно от страната неправилно (несъобразено с доказателствата по делото, с правилата за отговорността за разноски или с изхода на производството) или непълно произнасяне по разноските искането за изменение или допълване представлява молба по реда на чл. 248 ГПК, едва след произнасянето по която е допустимо обжалване на определението, постановено по този ред. С оглед изложеното депозираната от ответника въззивна частна жалба по процесуалната си природа представлява не частна жалба, а молба по чл. 248 ГПК, по която компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд. Поради това въззивният съд не е бил надлежно сезиран с допустима частна жалба срещу подлежащо на обжалване определение, съответно постановеното въззивно определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Допуска касационно обжалване на определение № 301/09.07.2018 г. по ч. гр. д. № 313/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Обезсилва определение № 301/09.07.2018 г. по ч. гр. д. № 313/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Връща делото на Смолянски окръжен съд за произнасяне по направеното от ответника СТД „К.“ в жалба вх. № 1699/26.04.2018 г. искане по чл. 248 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: