Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие


Р Е Ш Е Н И Е
№ 253

[населено място], 13.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в открито заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Миланова, след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1606/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК
Образувано по молба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 428 от 29.02.2016г., постановено по т.дело № 6782/2015г. , СГС , ТО, VІ-22 състав, с което е постановено прекратяване на основание чл.517, ал.4 ГПК на [фирма].
Молбата се основава на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Твърди се, че е нарушено на молителя правото на участие в процеса, поради нарушаване на правилата за връчване на призовки – чл.50, ал.2 , чл.50, ал.4 и чл.47 ГПК. Молителят поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК с резолюцията си от 4.01.2016г., след като са изтекли две седмици, считано от датата на залепване на обявление по чл.47, ал.1 ГПК, съгласно дадените на длъжностното лице по призоваване указания на съда с резолюция от 8.12.2015г. Поддържа, че в съобщението на призовкаря от 7.12.2015г. няма направена констатация, че дружеството е напуснало адреса, не е посочен часа на посещение на адреса, единият от дните – 28.11.2015г. е почивен и е логично на адреса да не е намерен служител или управител на дружеството. Призовкарят е трябвало да извърши проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, да събере сведения от съседи дали познават търговец с такова наименование, пребивавал ли е на адреса и кога. Констатация, че на адреса няма представители без отразяване кога и как са събрани сведения за това и извършена ли е обстойна проверка, опорочава връчването на съобщението. След като длъжностното лице не е удостоверило по надлежен начин, с обвързваща доказателствена сила фактът, че към момента на връчване на съобщението, заедно с препис от исковата молба и към момента на призоваването му за проведеното съдебно заседание дружеството не се е намирало на отразения в регистъра адрес, неправилно съдът е приложил фикцията за редовност на призоваването на основание чл.50, ал.2 ГПК.Според молителя неправилно преди да приложи разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК е приложил процедурата по чл.50, ал.4 във връзка с чл.47, ал.1 ГПК. От приложеното уведомление не може да се направи извод дали са спазени изискванията на чл.47, ал.1 ГПК защото липсва отбелязване дали на адреса има пощенска кутия на дружеството, на залепеното обявление не е отбелязано къде трябва да се яви адресатът за да получи съдебните книжа – указан е единствено адресът на Съдебната палата, но не е посочен служител, кабинет. Неявяването е отразено от призовкаря, а не от служител от канцеларията на съда, където се оставят книжата / чл.47, ал.2 ГПК/. В открито съдебно заседание процесуалния представител на молителя поддържа молбата за отмяна. Искането е за отмяна на решението на СГС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В писмен отговор Д. С. Б. счита молбата за отмяна за неоснователна. Изложени са подробни съображения, че СГС не е допуснал нарушение на процесуалните норми – чл.50, ал.4 и чл.47, ал.1, чл.50, ал.2 ГПК по призоваването на дружеството при връчване на съдебните книжа и за съдебното заседание. В съдебно заседание представителят на ответника по молбата поддържа изразеното в отговора на молбата за отмяна становище. Счита, че разпитаните в съдебно заседание свидетели също установяват, че дружеството е на адреса на регистрация, има пропусквателен режим, който позволява дружеството да бъде призовано, поради което не се установява нарушение на нормите на чл.47 и чл.50 ГПК за призоваване на търговското дружество. Не се прави искане за присъждане на разноски.
Преклузивният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, за подаване на молбата за отмяна на основание чл.303, т.5 ГПК, е спазен, с оглед на посочената дата на узнаване на съдебното решение от молителя – 22.04.2016г..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
С влязло в сила съдебно решение №428/29.02.2016г., по т.д. №6782/2015г. на Софийски градски съд, т.о., VІ-22 състав, е прекратено на основание чл. 517, ал.4 ГПК дружеството [фирма], по иск на Д. С. Б..
Фактите по призоваване на дружеството – молител – ответник по т.д. № 6782/2015г. са следните:
Не се спори, че дружеството не е променяло седалището и адреса на управление, вписани по партидата на дружеството в Търговския регистър - [населено място], [жк], [жилищен адрес]0, ап.55.
В съобщение от 13.11.2015г. на СГС, за връчване на препис от исковата молба и приложения към нея, е отбелязано на 7.12.15г. от длъжностното лице по призоваване „При многократните ми посещения : `18.11.15, 28.11.15 г. и 4.12.15г. не можах да осъществя контакт с лицето на адреса. При позвъняване никой не отваря. Оставено съобщение и телефон за контакт. Моля за указания”. На 8.12.2015г. съдът е разпоредил да се залепи уведомление на адреса. В делото е приложено уведомление от 14.12.2015г., че на същата дата е залепено уведомление на входната врата на жилището. Отбелязано е, че „посочения адрес е частен дом, няма фирмени знаци, нито служители. От адреса никой не отваря”. В посочения в уведомлението двуседмичен срок ответникът не се е явил в канцеларията на СГС за получаване на исковата молба и приложенията към нея. С резолюция от 4.1.2016г. съдът е постановил, съобщението да се счита за връчено на основание чл.50, ал.2 ГПК .
При тези установени факти за връчване на съдебните книжа на молителя, настоящият състав намира за неоснователна молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на СГС. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон по призоваването на молителя – ответник по делото.
Според чл. 50, ал. 1 ГПК призовките и съобщенията се връчват на търговците на последния посочен в регистъра адрес. Ако търговецът е напуснал адреса си и в регистъра не е посочен нов адрес, съдебните книжа се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени – чл.50, ал.2 ГПК. Ако връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери лице, на което да връчи книжата, съобщението се залепва по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Второ уведомление не се залепва – чл.50, ал.4 ГПК.
Установените факти дават основание на настоящия състав на ВКС да приеме, че при призоваването на молителя не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да го е лишило от възможността да участва в производството по делото пред Софийски градски съд. Правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК се прилага, когато адресът на управление не е променен/напуснат, а само липсва достъп до канцеларията на търговеца или не се намери лице от лицата по чл. 50, ал. 3 ГПК, което да приеме уведомлението. Изводът за редовно призоваване на търговеца не се променя от неправилното отбелязване от съда, че призоваването е по чл.50, ал. 2 ГПК, вместо чл.50, ал.4 ГПК. Спазено е изискването по чл.47, ал.1 ГПК обявлението да се залепи на вратата. Неоснователен е доводът, че от поставеното уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, не става ясно от къде трябва да се получат съдебните книжа. Уведомлението съдържа достатъчни и ясни данни за канцеларията, от която могат да бъдат получени книжата – канцеларията на Софийски градски съд, адреса на съда - [улица], както и номера на търговското дело. Следва да се отбележи, че когато прави този довод за нарушение на правото му на участие в процеса, молителят не твърди, че е правил опити за получаване на призовката и останалите книжа по т.д. №6782/2015г от СГС. Разпитаните в съдебно заседание свидетели не опровергават констатациите на длъжностното лице по призоваване при посещение на адреса. Свидетелите, които живеят в същия блок, не са посещавали апартамента - офис; не знаят дали има поставена табела на вратата на апартамента; контактите с управителя на дружеството са епизодични - пред входа на блока или по телефона; не знаят какъв е предмета на дейност на фирмата; и двамата не са служители на [фирма]; не установяват в офиса да има постоянно служители на дружеството.
Изложеното дава основание на настоящия състав на ВКС да остави без уважение подадената на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молба за отмяна като неоснователна. Уведомление по седалището и адреса на управление на дружеството, вписани в търговския регистър, е залепено на вратата на апартамента - офис. Второ обявление не се залепва. Не е нарушена разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, поради което връчването е редовно.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 428 от 29.02.2016г., постановено по т.дело №6782/2015г. , СГС , ТО, VІ-22 състав,
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: