Р Е Ш Е Н И Е № 287 гр. София, 09 юли 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети май, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №853 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба на повереника на частните обвинители Г. В. И. и Слава П. И. срещу решение №19, постановено по ВНОХД №2/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр. Бургас, НО. С присъда №261 от 16.10.2012 г., постановена по НОХД №114/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Бургас, подсъдимата Н. С. М. е призната за виновна в това, че на 21.08.2010 г., около 19 часа, на главен път І-6, километър 433 до [населено място], при управление на лек автомобил „марка” с ДК№, нарушила чл.42, ал.1, т.2, т.3 и т.4 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. Г. И. и Д. Г. И., като на основание чл.343, ал.3, б. ”б”, във вр. с ал.4, във вр. с ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.54 НК са й наложени наказания три години и шест месеца „лишаване от свобода” и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години, като изпълнението на първото наказание е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип. С решение №19, постановено по ВНОХД №2/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр. Бургас, НО е изменена първоинстанционната присъда, като е намалено наложено на подсъдимата М. наказание от три години и шест месеца „лишаване от свобода” на три години и изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В касационната жалба се посочва единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и се твърди, че неправилно е редуцирано наказанието, наложено на подсъдимата. Моли да бъде отчетено процесуалното поведение на М., която не е критична към извършеното, стреми се да прехвърли вината за случилото се на другите участници в движението и на майката на пострадалите деца С.И.. Оспорват се изводите на въззивния съд, относими към здравословното състояние на подсъдимата, като се поддържа, че неправилно съдът е приел, че има нарушения в психичното й здраве, изразено и в наличието на епилептични припадъци, като се твърди, че по делото съществува единствено медицинско удостоверение, в което е отразена диагноза „голяма депресивна тревожност”. Оспорва се приложението на института на условното осъждане, като се моли да бъде отчетено това, че наказанието, наред със специалната превенция, има и цел, свързана с генерална превенция и тя не може да бъде постигната с отлагане на наложеното наказание. На тези основания се предлага атакуваното въззивно съдебно решение да бъде изменено, като бъде отменено приложението на чл.66, ал.1 НК и бъде постановено ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. В касационното съдебно заседание повереникът на частните обвинители поддържа касационната жалба, като оспорва размера на наказанието и приложението на института на условното осъждане. Представителят на държавното обвинение дава заключение, че касационната жалба е основателна и неправилно е било отложено изпълнението на наложеното на подсъдимата наказание. Моли да бъдат отчетени липсата на самопризнания и критично отношение към извършеното. На тези основания се предлага атакуваното въззивно съдебно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимата моли да не бъде уважавана касационната жалба, като твърди, че правилно въззивният съд е съобразил смекчаващите отговорността обстоятелства, близките отношения на М. със семейството на частните обвинители и липсата на допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата до инкриминираното произшествие. Поддържа, че приложението на чл.66, ал.1 НК е законосъобразно, тъй като възпитателния процес по отношение на подсъдимата е започнал и ефективното изтърпяване на наказанието не е наложително. На тези основания предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационната инстанция сподели напълно изводите на въззивния съд по отношение на възприетите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализацията на наказанието на подсъдимата М. Правилно и първостепенния и въззивния съдебни състави са ценили като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите й характеристични данни и трудовата й ангажираност. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелство въззивната инстанция е ценила липсата на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, наличието на приятелски отношения между семейството на частните обвинители и подсъдимата и конкретните причини за настъпване на произшествието- непознаване на пътната обстановка и неправилна преценка за пътната ситуация. Като смекчаващо отговорността обстоятелство трябва да бъде отчитано и влошеното здравословно състояние на подсъдимата. Въпроса за това дали това влошаване е свързано със страдание от епилепсия или психическо разстройство не е от съществено значение за индивидуализация на наказанието, тъй като наличието на констатирано заболяване е винаги смекчаващо отговорността обстоятелство. Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства решаващите съдилища са ценили изключително високата обществена опасност на извършеното престъпление (предвид смъртта на две деца същата надвишава значително тази на престъпления с идентична правна квалификация). Като такова трябва да бъде възприето и нарушаването на повече от една от разпоредбите на ЗДвП. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства законосъобразно решаващите съдилища са отчели съществен превес на смекчаващите такива и са определили наказанието при условията на чл.54 НК към минималния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 343, ал.3, б.”б” НК. Правилно е било наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”, като срока му е справедлив и съответен на тежестта на престъплението и извършените нарушения на правилата за движение по пътищата. Касационната част възприе становището на въззивния съд и прецени, че налагането на минимално предвиденото наказание „лишаване от свобода” е обосновано и съответно на данните за конкретното извършено престъпление, обществената му опасност и тази на личността на подсъдимата. При внимателен преглед на касационната жалба може да бъде направен извод, че размера на това по- тежко наказание не е оспорен, като основното (и единствено) оплакване е за приложението на нормата на чл.66, ал.1 НК. Касационната инстанция споделя изцяло виждането, че приложението на института на условното осъждане не е наложително във всички случаи на налагане на наказание до три години „лишаване от свобода”. Няма спор, че този институт представлява законова възможност и приложението му трябва да е резултат на конкретна преценка на извършеното престъпление и неговия автор. Предмет на това производство е престъпление с изключително висока степен на обществена опасност, предвид неговия съставомерен резултат. Наред с това подсъдимата, без съмнение е личност с ниска степен на обществена опасност, предвид характеристичните и данни, съдебното минало и професията й. При преценка на справедливото наказание трябва да бъде отчетен превеса на специалната над генералната превенция и това, че наказанието служи за превъзпитание на извършилия престъплението и за защита на обществото от подобни посегателства. В този смисъл е и Решение №698/2008 г. на ВКС, НК, І НО. Касационният съд прие, че в случая института на условното осъждане е приложен правилно. Няма основание да се прецени, че целите на наказанието няма да бъдат постигнати ако същото не бъде изтърпяно ефективно. Не съществуват доказателства, че за превъзпитанието на М. е необходимо тя да бъде изолирана от обществото, която е целта на ефективното наказание, нито че е налице реална опасност при отлагане на изпълнението му тя да извърши ново престъпление. Не на последно място при преценката за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК трябва да бъде отчетено и това, че предмет на производството е непредпазливо престъпление и подсъдимата е изразила критично отношение към извършването му и съжаление за смъртта на пострадалите. В подкрепа на извода за законосъобразното приложение на института на условното осъждане е задължителната практика на касационната инстанция, отразена в Решение по НД №80/1983 г на ОСНК, в която ВКС е приел, че при преценката на обществената опасност на дееца при автотранспортните произшествия трябва да бъдат отчитани освен съдебното му минало и трудовата и обществената му характеристика, предходното му поведение като водач на моторно превозно средство, неговото семейно положение и всички други обстоятелства, относими към личността му. В това производство тези обстоятелства характеризират М. като личност с много ниска степен на опасност и постановяването на изтърпяването на наложеното наказание ефективно в затворническо общежитие би било неоправдано с оглед постигане на целите на чл.36 НК. При преценката за законосъобразността на приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК трябва да бъде отчетено и това, че постигане на целите на генералната превенция (предвид извършеното престъпление) се гарантират от наложеното кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за значителния срок от пет години. Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че отмерените на подсъдимата М. наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и не съществува необходимост същите да бъдат коригирани. Ето защо съдът прецени касационната жалба като неоснователна, а атакуваното въззивно съдебно решение като правилно и законосъобразно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №19, постановено по ВНОХД №2/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр. Бургас, НО. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.