Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр. София, 08.12.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ КОЛЕВА при секретар ..…………… ГАЛИНА ИВАНОВА …...……… и с участието на прокурор …………… ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ ………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 61/2021 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на частните обвинители Е. И. М., И. К. М., Ю. П. М. лично и в качеството на законен представител на Е. К. М., Д. К. М. и К. К. М., Е. К. М. лично и със съгласието на майка си Ю. П. М., С. К. М. лично и със съгласието на майка си Ю. П. М. чрез повереника им адв. Б. срещу решение № 100151 от 27.10.2020 г. на Великотърновския апелативен съд (ВТАС), наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 117/2020 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на частните обвинители е застъпено становище, че в разглеждания случай се касаело до убийство при превишаване правата от страна на началника на охраната на обекта „П.” – П.. Дори пострадалият К. М. да е нарушил забраната за преминаване на оградата на обекта, той по никакъв начин не застрашил живота и здравето на подсъдимия Г., поради което извършеното от него убийство не било оправдано. Първоинстанционният съд постановил неправилна и противоречаща на доказателствения материал оправдателна присъда, игнорирайки част от писмените и гласни доказателства. По делото било безспорно установено, че подсъдимият Г. прострелял със законното си оръжие К. И. М., следствие на което той починал. Доказана била причинно-следствената връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. По делото били разпитани множество свидетели, били приети заключения на различни съдебни експертизи (трасологична, балистична, химическа, компютърно-техническа, съдебномедицинска). Всички доказателствени материали доказвали несъмнено и безспорно начина на извършване на деянието и неговото авторство. С оглед изложеното към ВКС е отправено искане да отмени атакуваното решение на апелативния съд и да осъди подсъдимия М. Г. по повдигнатото му обвинение. В допълнение към жалбата оплакванията на касаторите частни обвинители са подробно мотивирани: преграждане на пътя за събиране на доказателства чрез отказ да се уважи искането на прокурора за назначаване на допълнителна психиатрична и психологична експертиза; неправилен подход при обсъждане на гласните доказателствени средства – кредитиране на значителна част от отхвърлените от първоинстанционния съд свидетелски показания, което обаче не се отразило съществено на приетата фактическа обстановка; неправилно възприемане на защитната теза на подсъдимия по въпроса за авторството, относно произвеждането на изстрели със самоделно устройство, гърмящо с пиратки, относно произведения преди инцидента изстрел с патрон с гумен куршум, което обяснявало наличието на барутни частици по ръцете на подсъдимия. Повереникът на жалбоподателите оспорва констатацията на съда, че по делото липсвали доказателства, от които да се установява, че към момента на напускането на предприятието подсъдимият е знаел, че има прострелян човек. Според касаторите неговата напрегнатост и допуснатото явно закононарушение при напускането на охранявания обект със служебното му оръжие можели да се обяснят само с факта, че той имал пряко отношение към стрелбата. В съдебно заседание на касационната инстанция частните обвинители и техния повереник адв. Б. поддържат касационната жалба и допълнението към нея по подробно изложените в тях съображения. Адв. Б. представя и писмени бележки. Подсъдимият М. Г. и защитникът му адв. Ч. отправят към ВКС искане да остави жалбата на частните обвинители без уважение като неоснователна. Представителят на ВКП дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 45 от 11.12.2019 г., постановена по НОХД № 228/2017 г., Плевенският окръжен съд (ПлОС), НО, е признал подсъдимия М. И. Г. за невинен в това, че на 12.04.2016 г. в землището на [населено място], област П., на територията на промишлено предприятие „Р. П.” АД – [населено място], като длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с пазене на чуждо имущество на друго юридическо лице – охранител в „Г.-7” Е. – [населено място], при изпълнение на службата му – недопускане на кражби, разхищения и несанкционирано проникване в обекта, умишлено умъртвил К. И. М., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 2 вр. чл. 115 от НК. С присъдата си ПлОС се е произнесъл по веществените доказателства. По протест на прокурор от окръжна прокуратура – гр. Плевен и жалба на частните обвинители срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 117/2020 г. по описа на ВТАС, като с решение № 100151 от 27.10.2020 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда на ПлОС. Решението на ВТАС е съобщено на частните обвинители и граждански ищци по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК на 02.11.2020 г., а касационната им жалба (чрез техния повереник адв. Б.), вх. № 104725/13.11.2020 г., е постъпила на 12.11.2020 г., поради което ВКС намира, че е подадена от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 3 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок. Разгледана по същество, касационната жалба на частните обвинители е неоснователна. Основните възражения на жалбоподателите са формулирани в допълнението към касационната жалба, вх. №104844/7.12.2020 г., като наведените касационни основания не са конкретизирани изрично. При прочита на изложените съображения настоящият съдебен състав констатира, че част от аргументите на касаторите по съдържанието си явно са насочени срещу правилността на възприетите от първоинстанционния и въззивния съдилища фактически констатации във връзка с авторството на деянието. Такова е естеството на доводите, касаещи: - констатацията на съда, че на територията на рафинерията непрекъснато имало стрелба от ловци и бракониери, по отношение на която трябвало да се уточни, че според свидетелите от І група стрелбите били не на територията на рафинерията, а в близост до нея; - показанията на свидетелите полицейски служители, нито един от които не си спомнял по време на задържането на подсъдимия да е ставало разговор за самоделно устройство и произвеждани с него изстрели, нито такова да им е било показвано и предавано като веществено доказателство; - неправилното отхвърляне на показанията на полицейския служител св. М.; - неправилното позоваване на обясненията на подсъдимия Г., които трябвало да се отхвърлят като естествена защитна теза и позиция; - изразеното несъгласие с констатацията, че не било установено по несъмнен начин подсъдимият да е произвел двата изстрела на местопроизшествието, единият от които бил с ловен патрон и причинил смъртта на пострадалия М.; - липсата на логично обяснение на въпроса откъде се появили микрочастиците от олово по ръцете на подсъдимия, при положение, че според обясненията му преди инцидента той стрелял с гумен куршум; - неправилно изведената констатация, че по делото липсвали доказателства, от които да се установи, че към момента на напускане на предприятието подсъдимият е знаел, че има прострелян човек, при положение че св. Р. го видял около 16:00 ч. – 16:30 ч. да излиза през портала на рафинерията със служебната пушка. Само необичайно обстоятелство би могло да въздейства върху подсъдимия Г. така, че да извърши подобно закононарушение – да напусне границите на охранявания обект, без да предаде оръжието си, което поведение можело да се обясни с факта, че той имал пряко отношение към стрелбата, знаел, че е произвел смъртоносен изстрел и не споделил с колегите си. Всички тези въпроси засягат фактическата обоснованост на атакувания съдебен акт, а тя не е изведена като самостоятелен касационен повод. Частните обвинители незаконосъобразно претендират осъждане на подсъдимия по повдигнатото обвинение, първо, защото като съд „по правото” ВКС не може да осъществява собствен преглед на доказателствата – не може да приема нови фактически положения, нито да пререшава въпросите за тяхната доказаност, респ. недоказаност, нито да се произнася по достоверността, респ. недостоверността на доказателствените материали, обсъдени от инстанциите „по фактите”. Второ, касационната инстанция поначало не разполага с процесуални правомощия да осъди оправдан подсъдим извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, пр. 2 от НПК, каквато не е налице в разглеждания случай. Касационната инстанция проверява само и единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове в рамките на приетата в тях фактическа обстановка, както и спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. В контекста на касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК ВКС може да провери и да се произнесе дали при установяването на фактологията на деянието са допуснати съществени нарушения, които да опорочават вътрешното убеждение на въззивния съд. Макар това касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК да не е изтъкнато изрично от касаторите, настоящият съдебен състав счита, че доводите на касаторите могат да бъдат отнесени към него, като бъде извършена проверка относно процесуалната законосъобразност на оспорените фактически положения. При проверката на спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на относимите към предмета на доказване обстоятелства, настоящият съдебен състав не установи допуснати процесуални нарушения, които да доведат до съмнителност на изведените оправдателни изводи. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, поради което не се констатират пороци в доказателствената й дейност. В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 от НПК, ВТАС е проверил изцяло първоинстанционната присъда на ПлОС, като е подложил на самостоятелен анализ доказателствената съвкупност в контекста на посочените от прокурора и частните обвинители възражения. В рамките на правомощията си съдът е дал различна оценка на показанията на свидетелите С. П., И. Н., В. П., С. Р. и е анализирал по свой почин показанията на свидетелите П. Е., П. Н., В. Б., П. И., П. В., М. С., К. М., по отношение на които първоинстанционният съд е счел, че са без значение за изясняване на фактическата обстановка, в частност на въпроса за авторството на деянието. Възприетите от ПлОС и ВТАС основни фактически положения, очертаващи обективната несъставомерност на инкриминираното по отношение на подсъдимия М. Г. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2 вр. чл. 115 от НК, са изведени в резултат на правилна логическа дейност. При разкриването на фактическата обстановка не са допуснати съществени непълноти, нито се констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти. Задълженията и на двете съдебни инстанции по установяване на обективната истина са изпълнени законосъобразно в процесуален план, като картината на деянието е разкрита от въззивния съд в максимална възможна степен, в която това реално са позволявали наличните доказателствени материали. Констатациите и на двете инстанции по фактите във връзка с основния спорен въпрос, повдигнат в настоящото наказателно производство – относно авторството на престъплението, са формирани след комплексна оценка на установените по делото факти, при тълкуването на които не са допуснати логически грешки. Всички изброени пред настоящата инстанция от повереника на жалбоподателите частни обвинители фактически обстоятелства са били взети предвид от ВТАС при осъществяване предмета на доказване по делото, като са оценени обективно, всестранно и пълно, според действителното им съдържание и значение, без да се допуска превратната им интерпретация. Специално по отношение на обясненията на подсъдимия Г. следва да се подчертае, че са били кредитирани от въззивния съд след внимателен детайлен анализ, при който е установена кореспонденцията им с множество други доказателствени материали – гласни, писмени, експертни заключения. В частта, в която е било констатирано несъответствие с останалите обективни доказателства (относно твърдението на подсъдимия, че преди да напусне периметъра на охранявания обект е върнал служебното си оръжие) – обясненията му са били отхвърлени. С касационната жалба на частните обвинители не се оспорват обстоятелствата във връзка с факта на извършване на деянието – убийството на пострадалия К. И. М., времето, мястото, начина на осъществяването му, средството на престъплението, които са еднозначно приети и от първата и втората съдебни инстанции. В тази насока във въззивното решение е прието, че подсъдимият М. Г. работил като охранител в „Г.-7” Е. с месторабота „Р. П.” АД. На 12.04.2016 г. той постъпил по график дневна смяна от 8:00 ч. до 20:00 ч., като бил началник на групата охранителите, включени в дневната смяна: С. Р. – охранител на портала, М. Ц. и В. И. – постове КВИ, Т. Н. – пеши обход, П. П. – охрана Г.. Същият ден около обяд в [населено място] св. С. П. и пострадалият К. М. се уговорили да извършат кражба на желязо от инсталацията на „Р. П.” АД. Привлекли св. Д. Г., чийто баща разполагал с лек автомобил, за да транспортират с него откраднатото желязо. Тримата потеглили с колата към предприятието и паркирали в близост до него. Изминали пеша около 350 м. през обрасъл с храсти и трева терен, като проникнали на територията на рафинерията през отвор, образуван от два липсващи бетонни панела от оградата. В района на трафопост № 1 и № 2 и хлораторна станция свидетелите и пострадалият видели две метални тръби, покрити с изолираща вата. След като отстранили ватата с метална ножовка, пострадалият М. срязал с ножовка една от тръбите и започнал да прави втори срез. Св. П. обикалял и оглеждал наоколо, за да не дойде някой, а св. Г. започнал да търси метали в намиращия се наблизо склад. Междувременно при трафопоста пристигнал с велосипед св. И. Н., работник в пречиствателната станция на „Р. П.” АД, който трябвало да отстрани проблем с флотатора на помпената станция. Той чул шум от рязане на метал откъм близките храсти на разстояние 10 – 15 м. и осъзнал, че се извършва кражба, макар че не видял никого заради гъстата растителност. Заключил отново трафопоста и се отдалечил на около 40 м. В 15:28 ч. св. Н. се обадил на началника си св. С. С. и му съобщил за чутото, като св. С. му наредил да се оттегли максимално от мястото, където чул шума. В 15:30 ч. св. С. информирал по телефона подсъдимия М. Г. за обаждането на св. Н. и му описал мястото, откъдето се чувал шумът от рязане на метал. Подсъдимият потеглил със служебния автомобил „Л. Н.” към местопроизшествието. Докато пострадалият М., приклекнал, наведен напред, режел металната тръба, неизвестно лице възпроизвело изстрел, следствие на който 31 броя сачми от ловен патрон, 12-ти калибър, попаднали в лявата част на гръдната и коремната половини на тялото му. Свидетелите С. П. и Д. Г. го пренесли до лекия автомобил и го закарали до селото. Смъртта му настъпила бързо следствие на причинените несъвместими с живота увреждания на бял дроб, сърце, черен дроб, бъбрек, слезка, довели до масивен излив на кръв в гръдната и коремната кухини, и проявили се с картина на остра кръвозагуба. На практика основните обвинителни косвени доказателства срещу подсъдимия Г., сочещи на негова съпричастност към извършеното деяние, са: възможността да извърши деянието, тъй като е разполагал със служебно оръжие; местонахождението му в района, където се е състоял инцидента с прострелването на пострадалия – озовал се там по сигнала на св. С. за извършвана кражба; наличието на следи от микрочастици барут по ръцете му, свидетелстващи за произведен от него изстрел; напускането от него на територията на охранявания обект, без да върне оръжието. Касационната инстанция изцяло споделя използвания от състава на ВТАС законосъобразен подход на детайлна проверка на всяко от доказателствените средства поотделно и оценката на съдържанието му в контекста на другите установени по делото факти. Процесуалната деятелност на съда отговаря на изискването при установяването на връзката между косвените доказателства и главния факт, подлежащ на доказване – авторството, да се извършва задълбочения им анализ сами за себе си, както и внимателното и всестранното им сравняване с останалите събрани по делото доказателства. В разглеждания казус точността и обективността на извършения доказателствен анализ опровергават залегналите в касационната жалба на частните обвинители възражения, които могат да се изтълкуват като твърдения за едностранчиво и превратно възприемане на доказателствения материал и игнориране на доказателства. Не са спорни обстоятелствата, че охранителната дейност в обекта „Р. П.” АД се е осъществявала с огнестрелно оръжие, предоставяно служебно на охранителите от „Г.-7” Е. – 9 броя пушки „M.”, 12-ти калибър, с боеприпаси – общо 45 броя стоп патрони с каучуков заряд, като за всяка пушка са били зачислени по 5 броя патрони, както и с 5 броя газови пистолети „E.” с боеприпаси общо 25 броя газови патрони. Съдът е приел въз основа на гласните доказателствени средства и записите за посочената дата в инструктажна книга и книга за оръжие, че застъпвайки на смяна на 12.04.2016 г., подсъдимият Г. е получил служебно оръжие – пушка „M.”, 12-ти калибър, с фабричен номер ”MV 47316 С” с 5 броя стоп патрони „M.” П. с каучуков заряд. Въз основа на заключението на назначената химическа експертиза е прието, че с иззетата пушка „M.”, 12-ти калибър, с фабричен номер ”MV 47316 С”, дадена на подсъдимия М. Г., е бил произвеждан изстрел. Изстрели са били произвеждани и от другите изследвани оръжия, предоставени на останалите охранители – на св. М. Цековски – пушка „M.”, 12-ти калибър, с фабричен номер ”66910”; на св. П. П. – пушка „M.”, 12-ти калибър, с фабричен номер ”74956”; на св. В. И. – пушка „M.”, 12-ти калибър, с фабричен номер ”66747”; на св. Т. Н. – пушка „M.”, 12-ти калибър, с фабричен номер ”63222”. Съгласно заключението на вещите лица по изслушаната тройна комплексна съдебнотрасологична, балистична и химическа експертиза двете предходни инстанции са приели, че пострадалият М. е бил поразен с изстрел от многопроектилно гладкоцевно оръжие. Изследваните сачми били определени с диаметър 4.5 мм., съответстващи на ловни сачми 2/0, с които се снарядяват ловни патрони за гладкоцевно оръжие (12-ти, 16-ти и 20-ти калибър). Според вещите лица Ц. П., Х. Ж. и Н. К. само по сачмите не можело да се установи конкретното оръжие, от което е бил изстрелян ловният патрон, 12-ти кал., поразил смъртоносно пострадалия М., без изследване на гилза, каквато в конкретния случай не е била намерена и изследвана. Такъв заряд би могъл да бъде изстрелян с всяко оръжие 12-ти калибър, включително със всяка от изследваните пушки „M.”, 12-ти калибър, както и с изследваните пушки „ИЖ”, 12-ти калибър, както и със всяко оръжие 16-ти калибър. Неоснователно е възражението на касаторите за липса на логично обяснение за наличието на „следи от олово“ по ръцете на подсъдимия, тъй като във въззивното решение е отделено необходимото внимание на въпроса във връзка с установените капсулни микрочастици (със състав олово, антимон и барий) по иззетите обтривки от лява и дясна ръка на подсъдимия Г.. Прието е съгласно обясненията на подсъдимия, потвърдени от показанията на св. И. Б., началник на охраната в „Г.-7” Е., че същият ден около 13:00 ч. постъпил сигнал за неизвестни нарушители с каруци на територията на охранявания обект. Подсъдимият заедно със св. Б. проверили посочения район (БРВ), но не открили никой. Извън портала на предприятието имало две каруци с трима мъже, които твърдяли, че събирали билки. Охранителите им наредили да напуснат мястото, като св. Б. разпоредил на подсъдимия да произведе със служебното оръжие изстрел във въздуха, за да ги сплаши, което подсъдимият сторил. Както първата инстанция, така и въззивният съд еднозначно са заключили, че фактът на произвеждане на този изстрел обяснява наличието на капсулни микрочастици по ръцете на подсъдимия. При извеждането на този извод не е допуснато вътрешнологическо противоречие с оглед обстоятелството, че посоченият изстрел е бил произведен със стоп патрон („гумен патрон”), както неоснователно счита повереникът. От заключението на физико-химичната експертиза № 16/ФЗХ-487 и устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание на ПлОС, проведено на 16.03.2018 г., съдилищата са изяснили, че капсулните микрочастици се образуват при изгаряне на иницииращата смес, която се намира в капсула на патрона. Когато ударникът въздейства върху капсула на патрона, тази смес се възпламенява, дава първоначалния пламък за изгаряне на барута, който изстрелва проектила. По състава на капсулните микроследи обаче не може да се определи вида на боеприпаса и вида на оръжието, тъй като различни боеприпаси могат да имат един и същ капсулен състав. В устните си разяснения експертът Н. В. изрично е отговорила на въпроса на повереника адв. Б., че и по намиращата се в капсула инициираща смес не може да се разграничи вида на боеприпаса, тъй като стоп патронът (с гумено топче) и бойният патрон могат да бъдат заредени с капсул с един и същ капсулен състав. С оглед така изяснените от експерта В. технически детайли, въззивният съд логически вярно и напълно законосъобразно от процесуална гледна точка е преценил действителното значение на установения факт за регистрирани капсулни микрочастици по ръцете на подсъдимия Г. – че те свидетелстват за произведен изстрел, но без да уточняват вида на боеприпаса, в частност дали е ловен патрон или стоп патрон, както и вида на оръжието, от което е изстрелян. Неоснователно е възражението на повереника на жалбоподателите, че въззивният съд игнорирал показанията на полицейския служител св. К. М., работил към инкриминираната дата в І група в ОД на МВР – П., сектор „Криминална полиция”, който установил, че при посещението на местопрестъплението разговарял с подсъдимия и той му разказал, че като се отзовал на получения сигнал за кражба, чул викове, говор, по него започнали да хвърлят камъни и той възпроизвел изстрел със служебното си оръжие. Това доказателствено средство не е игнорирано от състава на ВТАС, а след подробно обсъждане (л. 16 – л. 18 от атакуваното решение) с основание е било отхвърлено. ВКС споделя като законосъобразна застъпената от въззивния съд теза, че показанията на свидетеля полицейски служител, който е провел „разговор” с подсъдимия и е възприел негови извънпроцесуални изявления в хода на осъществена от него служебна дейност по разкриване на престъпление не могат да послужат за постановяване на осъдителна присъда. Според изявлението на самия св. М. към момента на провеждане на разговора с подсъдимия полицейските органи са работили по версията, че именно той е извършител на деянието. Още към онзи ранен момент от развитието на производството подсъдимият Г. вече е бил обективно заподозрян в съпричастност към престъплението и е бил третиран като извършител. Самият „разговор” с него е извънпроцесуално действие, насочено към извличане на самоуличаващи подсъдимия факти, които впоследствие, заобикаляйки стриктните изисквания при провеждането на разпит на обвиняемия, да бъдат противопоставени на защитната му позиция в процеса. Като е приел, че подобна конструкция представлява злоупотреба с нормите на НПК, въззивният съд е съобразил указанията, залегнали в осъдителното решение на ЕСПЧ по делото Д. М. срещу България, жалба № 34779/09, а и разпоредбите на Директива 2016/343/ЕС относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, гарантиращи на заподозрените и обвиняемите правото да бъдат информирани, че имат право да не се самоуличават. Жалбоподателите неоснователно атакуват и констатацията на въззивната инстанция, основана на обясненията на подсъдимия Г., че същия ден следобяд, около 14:00 ч. – 14:30 ч., възпроизвел два гърмежа с „пиратки” със самоделно устройство – тръба, приобщено като веществено доказателство. Това обстоятелство е било прието от съда в съгласие с процесуалните изисквания след установяване на кореспонденция на обясненията на подсъдимия в тази им част с показанията на свидетелите И. Б. и св. П. С., както и със заключението на назначената техническа, сравнителна и балистична експертиза, установяващо годността на устройството да произвежда на звук/гръм чрез поставянето на пиратки в него. Настоящият съдебен състав счита, че придаденото от жалбоподателите значение на приетите факти относно посоченото самоделно устройство е преувеличено. От обстоятелството, че подсъдимият е произвел два гърмежа с устройството реално не произтичат никакви конкретни изводи във връзка с авторството на деянието, защото гърмежите са били произведени преди убийството, а самото устройство със сигурност не е могло да бъде използвано за причиняване на смъртта на пострадалия. Настоящият състав на ВКС отхвърли като неоснователно и възражението на жалбоподателите частни обвинители, че напускането на района на рафинерията от подсъдимия около 16:00 ч. – 16:30 ч. със служебната пушка само по себе си представлявало улика за виновността му. Според повереника само необичайно обстоятелство би могло да въздейства върху подсъдимия Г. така, че да извърши подобно закононарушение – да напусне границите на охранявания обект, без да предаде оръжието си, а това поведение можело да се обясни с факта, че той имал пряко отношение към стрелбата и знаел, че е произвел смъртоносен изстрел. Така застъпената хипотеза не е основана на обективни факти, а по естеството си представлява произволно непроверяемо предположение. Затова подобен извод законосъобразно не е бил направен от съдебните инстанции с оглед забраната на чл. 303, ал. 1 от НПК. По отношение на възражението на касаторите за нарущение на правото на прокурора да иска събиране на доказателства поради отказа на съда да уважи искането му за назначаване на допълнителна психиатрична и психологична експертиза, настоящата инстанция счита, че е недопустимо. Гражданите – страни в процеса, встъпили в процеса в защита на своите собствени права и законни интереси, не разполагат с процесуални средства за защита на чужди права, нито са правно задължени да отстояват публичния интерес на държавата. От това положение, утвърдено от разпоредбата на чл. 349, ал 3 от НПК, следва, че „останалите страни”, включително частните обвинители, могат да обжалват съответния съдебен акт, само когато и единствено в частите му, с които са накърнени собствените им права и законни интереси. Ако техните жалби засягат въпроси, свързани с правата и интересите на други страни, освен самите тях, волеизявленията им в тези части не пораждат правно действие. В обобщение, крайните изводи за недоказаност на авторството на престъплението не са направени в нарушение на процесуалните правила. Косвените доказателства по брой и значение не могат да послужат за основа на осъдителна присъда. Отсъствието на хармонична верига от факти, свързани помежду си и с основния факт, не водят до единствено възможен извод за авторството на деянието в лицето на подсъдимия, изведен в съгласие с императивните изисквания на чл. 303 от НПК. Поради това на основание чл. 304 от НПК подсъдимият М. Г. е бил законосъобразно оправдан по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 2 вр. чл. 115 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 100151 от 27.10.2020 г., постановено по ВНОХД № 117/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 45 от 11.12.2019 г. на Плевенския окръжен съд, постановена по НОХД № 228/2017 г. по описа на същия съд. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.