Р Е Ш Е Н И Е № 418 гр.София, 12 ноември 2009 г. в името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Цветинка Пашкунова с участието на прокурора и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 459/09 година. Производството е образувано по жалбата на частният тъжител и граждански ищец Е. С. Д. против нова присъда № 171 от 17.04.2009 год., постановена по нчхд № 545/08 год. на Благоевградски окръжен съд с искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В жалбата като касационно основание за проверка на присъдата е посочено нарушение на материалния закон.При нейното постановяване въззивният съд е възприел фактическа обстановка, въз основа на извършен едностранчив и превратен анализ на събраните доказателства.От тях безспорно се установява, както е приел и районният съд, че Д. е бил неоснователно оклеветен.В съдебно заседание договорните представители на частния обвинител и граждански ищец поддържат жалбата. Защитата на подсъдимия М. Л. прави искане за прекратяване на производството поради изтекла погасителна давност на 20.07.2009 год.Алтернативно се поддържа жалбата да бъде оставена без уважение, защото не са налице посочените в нея касационни основания. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка, за да се произнесе съобрази следното: Наказателно частното производство е образувано по тъжбата на Е. С. Д. и А. Г. Г., срещу М. Х. Л.-кмет на [община] поради това, че на 12.07.2006 год.е подал жалба до РП-гр.Р., в която ги обвинил, че са препятствали инспектори от общината да изпълнят служебните си задължения, с искане за привличане към наказателна отговорност в извършено престъпление по чл.269 ал.1 ,вр.с чл.20 ал.2 НК.Преписката е приключила с постановление за отказ да бъде образувано наказателно производство от 18.12.2006 год.По жалба на А. Г. е образувана прокурорска преписка за извършено престъпление по чл.286 ал.1 НК срещу М. Л..Проверката е приключила също с постановление за отказ да се образува наказателно производство, поради липса на данни за извършено престъпление и преписката е прекратена.По подадената тъжба от А. Г. и Е. Д. във връзка със същата жалба до РП-гр.Р. М. Л. е предаден на съд по обвинение по чл.148 ал.2, вр. с ал.1, т.4, вр с чл. чл.147 ал.1 НК. С присъда № 2072 от 11.09.2008 год.,Разложки районен съд е признал подсъдимия М. Х. Л. за виновен в извършено престъпление по чл.148 ал.2, вр.с ал.1, т.4, вр. с чл.147 ал.1 НК и на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му наложено наказание глоба в размер на 500.00 лв.Осъден е да заплати на тъжителите по 1 500.00 лв., обезщетение за причинени им неимуществени вреди, със законните последици. С обжалваната присъда на Благоевградския окръжен съд, посочената е отменена и постановена нова, с която подсъдимият М. Х. Л. е признат за невиновен в това, че в качеството си на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата си на 12.07.2006 год.е отправил жалба до РП-гр.Р. обвинение срещу Е. Д. и А. Г. да извършено от тях престъпление по чл.269 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 НК, като е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.148 ал.2, вр. с ал.1, т.4 и вр. с чл.147 ал.1 НК.Отхвърлени са като неоснователни предявените граждански искове от А. Г. и Е. Д., срещу подсъдимия М. Л.. Искането на защитата на подсъдимия Л. за прекратяване на наказателното производство поради настъпила предвидената в закона абсолютна давност е основателно.Подсъдимият М. Л. е предаден на съд по обвинение, повдигнато от частните тъжители по чл.148 ал.2, вр.с ал.1, т.4, вр. с чл.147 ал.1 НК, за които закона предвижда наказания глоба и обществено порицание.Съгласно чл.80, ал.1, т.5 НПК давността за погасяване на наказателното преследване е две години и започва да тече на 12.07.2006 год., на която дата Л. е подал жалбата до Районна прокуратура за проверка действията на частните тъжители.Според ал.3 на същия текст, давността за преследване започва от извършване на престъплението, което съвпада с датата на подаване на жалбата.Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 НПК наказателното преследване се изключва, когато от извършване на престъплението, независимо от спирането или прекъсването на давността е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80 ал.1, т.5 НПК.Този срок е три години и предвидената в закона абсолютна давност е изтекла на 12.07.2009 год.Във всички случай, независимо в коя фаза на процеса за настъпили условията за прилагане на абсолютната давност, съответният процесуален орган е длъжен да прекрати наказателното производство.Затова няма пречка, когато са налице посочените по-горе процесуални основание, производството да бъде прекратено и от касационната инстанция, след изявено съгласие на подсъдимото лице, и да е изтекъл срока по чл.81 ал.1, т.3 НК във времето от постановяване на въззивното решение до постановяване на решението от касационния състав.Конкретния случай попада в тази хипотеза и затова наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл.24 ал.1, т.3, вр. с чл.80 ал.1, т.5 и чл.81 ал.3 НПК. За пълнота на изложението, във връзка с направеното от частният тъжител в жалбата възражение за неправилното приложение материално-правната разпоредба на чл.147 НК, следва да се отбележи следното: Изводите на въззивната инстанция на несъставомерност на деянието извършено от подсъдимия М. Л. по изложени в присъдата съображения е законосъобразно и се споделя от касационния състав, защото са съобразени и със съдебната практика.Те се основават на комплексната и обективна оценка на доказателствената съвкупност.При направените от въззивната инстанция нови фактически констатации и правни изводи материалния закон е приложен правилно.Съставът на чл.147 НК е основен текст за престъплението клевета и изисква, деецът да е разгласил позорно обстоятелство за другиго или да му е предписал престъпление.Неистинността на разгласеното позорно обстоятелство или предписаното престъпление, е елемент от състава на това престъпление, без наличието на който не е налице престъплението клевета.По делото е установено, че подсъдимият Л. е депозирал жалба по РП, за станали му известни факти, срещу двамата частни тъжители за неправомерно поведение от тяхна страна, срещу държавни служители, които подлежат на прокурорска проверка за извършено престъпление, т.е. е изпълнил своя дълг и не е имал цел да клевети тъжителите.Затова не може да носи отговорност за подадения сигнал, защото липсва съзнание да повлияе отрицателно на обществената оценка на лицата посочени в него.След като прокуратурата е извършила проверка срещу подсъдимия по подадена жалба от тъжителите и установила, че няма доказателства и липсва умисъл за извършено от него набедяване и с постановление е отказала да образува наказателно производство по чл.286 ал.1 НК, се изключва престъплението клевета при същите факти и обстоятелства за които е извършена.За убедителност на изводите в присъдата е направена и разликата между набедяването и клеветата, с оглед различната цел, която преследва дееца и защитаваните отношения.Повдигнатото обвинение от Д. и Г. срещу подсъдимия Л. е несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна и затова в съответствие със закона правилно е постановена оправдателната присъда. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 171 от 17.04.2009 год. постановена по внохд № 545 по описа за 2008 год. Благоевградски окръжен съд, като ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по касационното дело на основание чл.24 ал.1, т.3, вр. с чл.80 ал.1, т.5 и чл.81 ал.3 НПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: