5 1 Р Е Ш Е Н И Е № 330 София, 30 септември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина С. дело № 1032 по описа за 2014 година. Осъденият П. Х. Т. е направил искане за възобновяване на внохд № 538/13 г. по описа на Окръжния съд–гр.Пазарджик, поради наличието на основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК. Пред ВКС молителят и защитата му поддържат искането. Представя се писмена защита. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе ВКС взе предвид следното: С присъда от 24.04.2013 г. по нохд № 785/11 г. Районният съд-гр.Пазарджик осъдил Т., за деяние, извършено на 14.02.2008 г. в [населено място], на основание чл.339, ал.1 и чл.54 НК на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 4 години, като го оправдал за част от първоначалното обвинение – за придобиване и държане на огнестрелно оръжие – револвер „Г.” ксал.11.00 мм., 1 бр.ложа с номер.. и за придобиване на боеприпаси без надлежно разрешение. С определение от 04.10.2013 г. по внохд № 336/13 г., образувано по жалба на подсъдимият против посочената присъда, ПОС прекратил производство по делото и върнал същото на ПРС за произнасяне по реда на чл.312 НПК, по искане от страна на подс.Т.. С решение № 71 от 13.05.2014 г. по внохд № 538/13 г. ПОС потвърдил присъдата на ПРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. С оглед на съображенията, изложени в искането и писмената защита на осъдения, свързано с чл.420, във връзка с чл.347, ал.1 НПК пределите на проверката в настоящото производство са стеснени, като вън от тях стои оправдаването на Т., така, както бе посочено по-горе. Възражението за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК е основателно. При първоинстанционното разглеждане на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните по чл.348, ал.3, т.т.2-4 НПК, което предопределя връщане на делото за ново разглеждане на ПРС. Осъденият и защитата му и пред касационния състав поддържат (преди това и пред въззивния съд), че при първостепенното разглеждане на делото Т. е бил лишен от право на последна дума. Както се посочи първоинстанционната присъда е постановена и обявена в открито съдебно заседание на 24.04.2013 г. С молба вх.№ 6251 от 24.04.2013 г. адв.С., защитник на подс.Т., е поискал от ПРС да се запазят звукозаписите от съдебното заседание от 24.04.2013 г. и протокола от същото да бъде в пълно съответствие с тях, както и да му бъде издаден заверен препис от протокола за същото съдебно заседание. В долния ляв ъгъл на молбата (л.375) на 26.04.2013 г. е поставена резолюция „Да”. С молба вх.№ 6423 от 26.04.2013 г. адв.С. (л.376), на основание чл.312 НПК, е направил искане пред ПРС „протоколът от съдебно заседание от 24.04.2013 г. да бъде поправен и допълнен като се посочи, че след правото на лична защита не е дадена последна дума на подсъдимия и той не е могъл да упражни това си право”. В долния ляв ъгъл на молбата на 21.05.2013 г. е поставена резолюция „Без уважение”. На същото място се съдържа още една резолюция от 14.10.2013 г. „Съдът не намира основание, молбата да бъде уважена и да бъде допълнен протокола, тъй като подсъдимият е упражнил в пълна степен правата си по чл.291, 297 и 298 НПК. Оставя молбата без уважение”. С молба вх.№ 6577 от 29.04.2013 г. подс.Т. (л.372), обобщено е поискал от ПРС в протокола за съдебното заседание на 24.04.2013 г. да бъдат отразени „всички реплики и разпореждания на съдията по делото”, както и да се посочат основанията при които „...председателя на състава, водещ делото, има право многократно да прекъсва обвиняемия, когато той излага пред съда своята защита и в крайна сметка да му забрани да изложи своите аргументи...” В горния ляв ъгъл на молбата на 05.05.2013 г. е поставена резолюция „К.Д.”. С определение от 15.10.2013 г. съдебният състав, постановил първоинстанционната присъда, оставил без уважение молбата на адв.С. от 26.04.2013 г. за поправка и допълнение на протокол от съдебното заседание от 24.04.2013 г. по нохд № 785/11 г. по описа на ПРС. По внохд № 336/13 г., образувано по жалба на подс.Т. (вх.№ 6277 от 24.04.2013 г. по описа на ПОС – л.3), и жалба на защитника му - адв.С., (вх.№ 6878 от 08.05.2013 г. – л.6), и двете насочени срещу присъдата на ПРС, ПОС с определение от 04.10.2013 г. прекратил производството по делото и върнал делото на ПРС за производство по реда на чл.312, ал.2 НПК. С посоченото по-горе решение по внохд № 538/13 г. ПОС потвърдил присъдата на ПРС. Добре известно е, че съдебният протокол съставлява доказателствено средство за извършените действия в съдебно заседание, условията и реда на тяхното извършване, както и за събраните доказателства, само ако е съставен при условията и реда, предвидени в НПК, а производството по чл.312 НПК е завършващ стадий на предвидения ред за окончателно съставяне на съдебния протокол. От друга страна, безспорно е, че звукозапис на съдебното заседание може да се изготви само по разпореждане на съда при спазване разпоредбите на чл.237-239 НПК (чл.311, ал.3 НПК), в който случай няма как звукозаписът да бъде унищожен – чл.239, ал.3 и сл. НПК. Такъв звукозапис – по реда на чл.311, ал.3 НПК, не е изготвян за коментираното съдебно заседание. По-важно е друго. Видно от изложеното по-горе, ПРС първоначално формално е започнал производството по чл.312, ал.2 НПК, доколкото резолюцията от 21.05.2013 г. не е мотивирана, като не става ясно за кое от направените с молбата искания се отнася и при какви съображения те са отхвърлени, в това число искането за поправка и допълнение на протокола от съдебното заседание от 24.03.2013 г.. Може да се предполага, че препис от протокола за коментираното съдебно заседание е предоставен на защитника на подсъдимия на 26.04.2013 г., което се извежда от молбата му от 26.04.2013 г. и тази на подс.Т. от 29.04.2013 г., макар по делото да не се съдържат данни за връчването на препис от протокола. В случай на отказ да се уважи искането по чл.312, ал.1 НПК от страна на председателя на състава, какъвто е направен със споменатата резолюция, той съгласно ал.2 на текста е задължен да внесе въпроса в разпоредително заседание, за да се произнесе съставът на съда. Това председателят на състава не е направил непосредствено след произнасянето си, а на 20.06.2013 г. делото е изпратено на ПОС ведно с постъпилите жалби на подс.Т. и адв.С., насочени срещу присъдата на ПРС. Недовършването на процедурата по чл.312, ал.2 НПК, с произнасяне от страна на съдебния състав, обуславя извод за наличието на съмнение относно достоверността на вписаното в съответния протокол, относно правото на подсъдимия по чл.55, ал.2 НПК и поради това указва на наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. В този случай допуснатото нарушение на процесуални правила е от категорията на абсолютните такива по чл.348, ал.3, т.т.2-4 НПК. Първият въззивен състав на ПОС е бил изправен пред такава хипотеза с предизвестен резултат. В разрез с правомощията си по чл.334 НПК, ПОС прекратил съдебното производство по делото и върнал делото на ПРС. След връщане на делото председателя на съдебния състав на ПРС, постановил атакуваната присъда, поставил нова резолюция, от 14.10.2013 г., която този път е мотивирана и относима само към молбата на адв.С., приложена на л.376, а на следващият ден съдебният състав, в разпоредително заседание, се произнесъл по реда на чл.312, ал.2 НПК. На плоскостта на изложеното, настоящият състав на ВКС намери, че заобикалянето на закона, не е допринесло за отстраняване на съмнението в достоверността на протокола от съдебното заседание, проведено на 24.04.2013 г. Видно е, че на мястото озаглавено „Последна дума на подсъдимия Т.”, продължава личната му защита „искам от съда да ми бъде дадена възможност да се защитя и да изкажа всички тези доводи...”. Нещо повече, с молбата си от 29.04.2013 г. безспорно Т. е поискал допълване на протокола, с отразяване в него на „всички реплики и разпореждания на съдията по делото”. Тя обаче е била игнорирана (К.Д.). Ако молбата на подсъдимия е била неясна, не е имало пречки за надлежното й изясняване, в каквато посока действия не са предприети въобще. Иначе казано, направените с тази молба искания за корекции в протокола от посоченото съдебно заседание не са били разгледани в производство по чл.312 НПК. Предвид характера на констатираното касационно основание, при новото разглеждане на делото, останалите доводи на осъдения и защитата му – по приложението на закона и справедливостта на наказанието, следва да получат убедителен отговор. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 71 от 13.05.2014 г. по внохд № 538/13 г. на Окръжния съд-гр.Пазарджик и потвърдената с него присъда от 24.04.2013 г., постановена по нохд № 785/11 г. на Районния съд-гр.Пазарджик В ЧАСТТА, с която П. Х. Т. е осъден за престъпление по чл.339, ал.1 НК и ВРЪЩА ДЕЛОТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на Районния съд-гр.Пазарджик от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: