Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е     №  396   София, 12.05.2010г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А     Върховния касационен съд на Република България, състав на четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети май, две хиляди и десета година, в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                     ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                      СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА                                              при секретаря Ю.Георгиева изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр. дело №1416 / 2009г. по описа на ВКС   Производството е по чл307, ал.2 ГПК. Делото е образувано по повод подадената молба на 15.06.2009г. от В. С. Ч. за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.2 ГПК на влязло в сила решение от 11.07.2008г. по гр.д. №330/2007г. на Ловешки ОС, с което е уважен иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Молителят поддържа, че решението е основано на заключение на вещо лице, което е невярно. Ответницата Н. А. Ч. в писмено становище и чрез пълномощника си поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна. Ответниците А. А. Ч., А. А. Ч. и З. А. Ч. не вземат становище по жалбата. Молбата е подадена в срока по чл. 305, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди оплакванията на молителката и като провери данните по делото, намира следното: Молбата е неоснователна. С решението, чиято отмяна се претендира, като е отменено частично решение от 22.10.2007г. по гр.д. №491/2007г. на Тетевенски РС, е осъден В. С. да заплати на ответниците по молбата сумата 1832лева, с която същият се е обогатил неоснователно за тяхна сметка за времето от 2003г. до 2006г., като е ползувал техен собствен земеделски имот-ливада, в землището на с. Г.,като е отхвърлил иска до пълния му размер от 2000лева. Сумата е присъдена на ответниците по молбата, като наследници на починалия в хода на процеса ищец А. М. , като е прието за установено, че молителят е ползвал ливадата за добив на малини и сено, която ищецът е закупил с нот.акт №220№2001г. на нотариус при Тетевенски РС. Размерът на дължимото се обезщетение съдът е определил като е допуснал и приел заключение на съдебно-агрономическа експертиза на вещото лице Л. от 18.12.2007г. Молителят поддържа, че заключението е невярно, но това не е установено по надлежния ред. Прави оплаквания за неправилност на постановеното решение. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК е неоснователна. За да може да се допусне отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, е необходимо е същото да е основано на заключение на вещо лице, което по съдебен ред е признато за неистинско. Това означава, че неистинността следва да е установена с влязла в сила присъда на наказателния съд или пък установително съдебно решение, когато съществуват условия за издаване на такова. В конкретния случай молителят твърди, че заключението е неистинско, но не сочи доказателства, тази му неистинност да е установено по надлежен съдебен ред. Ето защо молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК е неоснователна, независимо от обстоятелството, какво е значението на заключението при преценяването му като доказателство в процеса. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о. на ВКС     Р е ш и :     О с т а в я б е з у в а ж е н и е молба на В. С. Ч. от 15.06.2009г., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязло в сила решение от 11.07.2008г. по гр.д. №330/2007г. на Ловешки ОС.   ОСЪЖДА В. С. Ч. да заплати на Н. А. Ч. сумата 100 лева разноски по делото.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: