Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр. София, 27.03.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №3025 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молба от С. К. П., чрез адв. М. Т. за отмяна на влязло в сила решение №694/19.07.2019г. по в.т.д. №971/2019г. на Окръжен съд- Варна, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от С. К. П. срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 250.00 лева- част от претенция в размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, получени в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на 27.04.2016г. по път №902, трети клас, посока [населено място], виновно причинени от водача А. М. И., управлявала л.а. „Пежо 206“ с ДК [рег.номер на МПС] , чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.11.2017г. до окончателното издължаване, както и за сумата 55.67 лева- обезщетение за забава върху главницата от 1 250.00 лева за периода 26.05.2017г.-01.11.2017г. Молителката П. твърди, че решението е неправилно и подлежи на отмяна, тъй като Окръжен съд-Варна излага мотиви за липса на деликт, а с влязло в сила съдебно решение №4974/04.12.2018г. по гр.д.№16825/2017г. по описа на РС-Варна са уважени исковете на С. К. П. срещу ЗК „Лев Инс“ АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 27.04.2016г. по път №902, трети клас, посока [населено място], виновно причинени от водача А. М. И., управлявала л.а. „Пежо 206“ с ДК [рег.номер на МПС] , чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Лев Инс“ АД. Ответникът ЗД „Лев Инс“ АД и третото лице помагач А. И. не вземат становище по искането за отмяна навлязлото в сила решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК може да се претендира отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на постановено преди него между същите страни, за същото искане и на същото основание друго влязло в сила решение, което му противоречи. Фактическият състав на правната норма е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по двете дела, като противоречие между съдебните решения ще има, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват по различен начин. Съгласно разясненията в т.5 от ТР №7/31.07.2017г. по т.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС фактическият състав на т.4 на чл.303, ал.1 ГПК ще е налице не само при пълен обективен идентитет между двете дела, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо, т.е. когато разрешаването на спора по единия иск /обусловената претенция/ имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск /обуславящата претенция/ и разрешенията си противоречат. Няма спор в теорията и съдебната практика, че в хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК съдът не е обвързан от искането на молителя, като на отмяна подлежи влязлото в сила решение, което е неправилно. В настоящата хипотеза между страните са постановени две съдебни решения, влезли в сила, като с първото решение по гр.д.№16825/2017г. на РС-Варна исковете, предявени от С. П. на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 27.04.2016г. по път №902, трети клас, посока [населено място], виновно причинени от водача А. М. И., управлявала л.а. „Пежо 206“ с ДК [рег.номер на МПС] , чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Лев Инс“ АД, са уважени, а с второто решение по т.д.№871/2019г. на ОС-Варна исковете, предявени на същото основание за неимуществени вреди от същия деликт, са отхвърлени поради неосъществен фактически състав на деликта Настоящият съдебен състав намира, че е налице противоречие в двете решения по отношение на общия правопораждащ факт- противоправно поведение на водача на л.а. „Пежо 206“ с ДК [рег.номер на МПС] , чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК „Лев Инс“ АД, което обоснова хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Обстоятелството, че процесното ПТП, при което са причинени вреди на ищцата, е резултат от противоправното поведение на А. М. И.- водач на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. [рег.номер на МПС] , се установява при анализа на събраните по делото доказателства. В съставения констативен протокол №445000-699/28.04.2016г. е отразено, че произшествието е резултат на неправилно изпреварване, при което ищцата- водач на л.а. „Сузуки Гранд Витара“ губи контрол над автомобила и се блъска в крайпътно дърво, като на С. П. е съставен и АУАН. Удостоверителната сила на констативния протокол в частта относно спорния механизъм на ПТП е опровергана от заключението на авто-техническата експертиза. С оглед заключението на вещото лице настоящият съдебен състав приема за установено, че процесното ПТП е резултат от маневра на управлявания от А. И. л.а. „Пежо 206“, извършена в нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП- завиване наляво за навлизане в друг път без водачът да се е убедил преди започване на маневрата, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него. Вещото лице дава заключение, че ПТП настъпва при дневна светлина и сухо време, при движение по третокласен път, който е двупосочен, прав участък, хоризонтален, със суха настилка, двете ленти за движение, отделени с прекъсната осева разделителна линия. Лекият автомобил „Сузуки [населено място]“, управляван от ищцата П., предприема изпреварване на движещите се пред него автомобили /л.а. „Сеат Кордоба“, управляван от Г. Д. и л.а. „Пежо 206“, управляван от А. И./ чрез навлизане в лявата лента /за насрещно движение/, като в момента, когато процесният автомобил „Сузуки [населено място]“ се изравнява с автомобила „Сеат Кордоба“, водачката на автомобил „Пежо 206“ предприема маневра завиване наляво към път обозначен с пътен знак А28- „Кръстовище с път без предимство отляво“. Когато забелязва приближаващия я при изпреварване автомобил „Сузуки Гранд Витара“, водачката на автомобил „Пежо 206“ намалява скоростта си почти до спиране, за да избегне удара, като със същата цел водачката на изпреварващия автомобил отклонява автомобила наляво, навлизайки в лявата отбивка, през левия банкет и се удря челно в крайпътно дърво. Като взема предвид, че пряката зона на видимост на автомобилите преди маневрите е била над 105.63 метра, но когато опасността се появява /л.а. „Пежо 206“ предприема маневрата завой наляво/, двата автомобила са били на разстояние един от друг около 25.92 метра, съдът намира, че при установена опасна зона за спиране на изпреварващия автомобил от 71 метра същият не би могъл да избегне удара. При скорост на движение на изпреварващия автомобил от 71.64 км./ч. дължината на опасната му зона на спиране е 71 метра. Водачката на л.а. „Пежо 206“ е имала видимост назад към изпреварващия автомобил „Сузуки Гранд Витара“ през лявото странично огледало, осигуряващо видимост по-голяма от опасната зона за спиране или повече от 71 метра, но когато е предприела маневрата разстоянието е било 25.92 метра. С оглед изложеното, съдът намира, че преди началото на предприетата маневра завой наляво А. И.- водач на л.а. „Пежо 206“ не се е убедила чрез проверка в лявото странично огледало, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея. Установява се, че на 15.09.2016г. е образувано досъдебно производство срещу виновното лице за това, че на 27.03.2016г. на път 902 в района на [населено място], обл.Варна при управление на МПС нарушава правилата за движение и по непредпазливост причинява на С. П. средни телесни повреди, като в хода на разследването е установено, че вина за настъпването на ПТП има водачата на л.а. „Пежо 206“ А. М. И.. С Постановление от 27.09.2017г. на Варненска районна прокуратура по ДП №287/2016 по описа на РУ – Аксаково наказателното производство срещу лицето А. И. е прекратено на основание чл.343, ал.1, б. „б“, вр. с чл.342, ал.1 НК, тъй като към момента на деянието – 27.04.2016г. тя не е разбирала свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Постановлението за прекратяване на досъдебното производство не е акт по чл.300 ГПК и няма обвързваща съда доказателствена сила, като в настоящото производство не са ангажирани доказателства, че А. И. към релевантния момент на процесното ПТП не е разбирала свойството и значението на своите постъпки, респ. че не може да носи отговорност за вреди. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че противоправното деяние на водача на автомобил „Пежо 206“, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, е довело до вреди за ищцата, поради което решение №694/19.07.2019г. по в.т.д. №971/2019г. на Окръжен съд- Варна е неправилно и следва да се отмени на основание чл.303, ал.1 т.4 ГПК. Делото следва да се върне на друг състав за ново произнасяне. Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК влязлото в сила решение №694/19.07.2019г. по в.т.д. №971/2019г. на Окръжен съд- Варна, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от С. К. П. срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 250.00 лева- част от претенция в размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, получени в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на 27.04.2016г. по път №902, трети клас, посока [населено място], виновно причинени от водача А. М. И., управлявала л.а. „Пежо 206“ с ДК [рег.номер на МПС] , чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.11.2017г. до окончателното издължаване, както и за сумата 55.67 лева- обезщетение за забава върху главницата от 1 250.00 лева за периода 26.05.2017г.-01.11.2017г. ВРЪЩА делото на ОС-Варна за ново произнасяне от друг съдебен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: