Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 281   София, 16 септември  2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на двадесет и девети май две хиляди и девета година и в състав:                                                                 Председател: Иван М.Недев                                                                         Членове: Ивета Анадолска                                                                                             Капка Костова   при секретар Аврора Караджова ...……………    и с участието на прокурора Петя Маринова ............... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 209/2009 год. Производството е касационно по жалба от подсъдимия С. Т. И. против въззивно решение № 7/15.І.2009г. по внохд 412/2008г. на АС-Варна с доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Съображенията са, че се касае до случайно деяние, а в алтернатива – че случаят е малозначителен и обществената опасност на деянието е явно незначителна. К. трета алтернатива предлага да се измени решението като се отмени наказанието лишавано от право да управлява МПС. Прокурорът е на становище жалбата да остане без уважение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. намира същото правилно и законосъобразно, поради което и следва да остане в сила. В производство по Глава ХХVІІ – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, хипотезата на чл.371,т.2 НПК подсъдимия С. Т. И. е признат за виновен и осъден по чл.343а, ал.1,б.„б” във вр. с чл.343,ал.1,б.„в” и чл.55,ал.1,т.2,б.„б” НК на пробация със задължителните пробационни мерки – регистрация по настоящ адрес и периодични срещи с пробационен служител за срок от по една година за това, че на 14.VІІІ.2007г. във Варна при управление на л.а „Мерцедес”, ДКН В2543СН в нарушение правилата за движение – чл.20,ал.2 ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта Т. К. Ж. , като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата; на основание чл.343г. НК е лишен от право да управлява МПС за срок една година; осъден е за заплати на двамата граждански ищци по 25000лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. В гражданската част решението не се обжалва. Доводите за приложение на чл.9,ал.2 НК са поддържани и пред въззивната инстанция. Обсъдени са и е посочено защо не се възприемат. Изводите на съда съответстват на фактите и закона. Нищо не налага повтарянето им. Не е налице и случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, след като подсъдимият е нарушил правилата за движение, в резултат на което е настъпил съставомерния резултат. Неоснователно защитата поддържа, че увреждането е последица единствено на поведението на пострадалата, след като за подсъдимия тя е станала опасност за движението от разстояние, което е позволявало той да избере безопасна скорост на движение. С деянието си подс. И. е осъществил от обективна и субективна с. признаците на престъплението по чл.343а, ал.1,б.„б” във вр. с чл.343,ал.1,б.„в” НК. Наложеното наказание не е явно несправедливо, защото липсва очевидно несъответствие между извършеното от подсъдимия и наложеното му за това наказание. Неоснователно защитата иска да се отмени лишаването от право да управлява МПС – същото е наложено на основание чл.343г НК и не е част от санкцията по чл.343а,ал.1,б.„б” НК, по отношение на която задължително се прилага чл.55 НК по силата на чл.373,ал.2 НПК. По тези съображения и на основание чл.354,ал.,т.1 НПК съдът     Р Е Ш И:       Оставя в сила въззивно решение № 7/15.І.2009г. по внохд 412/2008г. на АС-Варна. Решението не подлежи на обжалване.       Председател:   Членове: