Р Е Ш Е Н И Е № 400 гр. София, 21.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1390 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия А. В. А. и частния обвинител И. Т. С. срещу присъда № 48/ 20.05.2013 г. по внохд № 9/13 г. на Разградския окръжен съд. Подсъдимият оспорва правилността на присъдата в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й част. Твърди, че са допуснати нарушения, относими към трите касационни основания и отправя алтернативни искания- за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наказанието и присъденото обезщетение. Частният обвинител обжалва гражданско-осъдителната част на присъдата и моли да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: С присъда № 748/04.12.2012 г. по нохд № 314/2012 г. Разградският районен съд признал подсъдимия А. А. за виновен в това, че на 17.11.2011 г. противозаконно пречил на орган на властта да изпълни задълженията си и на основание чл. 270 ал.1 от НК го осъдил на осем месеца лишаване от свобода. Признал го за невинен и го оправдал по обвинението по чл.144 ал.3 от НК. Отхвърлил предявения от С. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 15 хиляди лева. По протест на прокурора и жалби на подсъдимия и на частния обвинител, Разградският окръжен съд постановил нова присъда, с която оправдал подсъдимия по обвинението по чл.270 ал.1 от НК. Признал го за виновен в това, че на 17.11.2011 г. се заканил с убийство на И. С. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, условно, с три годишен изпитателен срок. Осъдил подсъдимия А. да заплати на И. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. По жалбата на подсъдимия А.. Формулираното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е мотивирано с доводи, касаещи изцяло обосноваността на присъдата. Защитата прави собствен анализ на събраните доказателства и счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Върховният касационен съд многократно се е произнасял по въпросите за пределите на касационната проверка и за съдържанието на касационните основания. Необосноваността на съдебния акт не е касационно основание, тъй като касационната инстанция не може да приема нови фактически положения. Тя следи дали решаващият съд е изградил фактическите си изводи въз основа на годни доказателствени средства и при спазване на процесуалните изисквания за обективно, пълно и всестранно изследване на събраните доказателства. Разградският окръжен съд е изпълнил задълженията си по чл. 305 ал.3 от НПК. В мотивите към въззивната присъда съдът е описал фактите, касаещи обвинението по чл.144 ал.3 от НК и доказателствените източници, въз основа на които е установил тези факти. Анализирайки показанията на пострадалия С. и на свидетелите А., Д., Г. и С., които са очевидци на инцидента, съдът е възприел за безспорно установен факта, че подсъдимият е отправил словестни заплахи към С.. Съдържанието на техните показания е интерпретирано от съда коректно и обективно, без извращаване на съобщеното от тях за агресивното поведение на подсъдимия и изречените от него думи към пострадалия „ще те убия... и тебе ще убия”. Макар и доста схематично, съдът е изложил аргументи защо не кредитира с доверие част от показанията на пострадалия, както и обясненията на подсъдимия, че не е заплашвал С., а е отговорил на негова реплика за минали събития. Затова настоящият състав не намери нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК, които да дават основание за отмяна на присъдата. Напълно лишен от фактическо основание е и доводът за нарушено право на защита, тъй като въззивното следствие било проведено в отсъствие на жалбоподателя. Видно е от съдебните протоколи, че всички съдебни заседания пред Разградския окръжен съд са проведени с участие на подсъдимия и неговите защитници. Бланкетно възведените оплаквания за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието не са подкрепени с никакви доводи. При това положение настоящият състав не може да изпълни задълженията си и да даде отговор на възраженията на обжалвалата страна, тъй като такива липсват. Намира, че материалният закон е приложен правилно, доколкото установените по делото факти очертават обективните и субективни признаци на престъплението по чл.144 ал.3 от НК. Подсъдимият е отправил закана за убийство по отношение на пострадалия С., която с оглед конкретиката на събитията е била достатъчно сериозна и е предизвикала основателен страх за осъществяването й. Изложените от съда правни съображения се споделят от касационния състав и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Размерът на наложеното наказание и начинът за изтърпяването му съответстват на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца, поради което санкцията не е явно несправедлива. Липсват основания за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск, както и за коригиране на наложеното му наказание. По жалбата на гражданския ищец. Върховният касационен съд счита същата за неоснователна. Разградският окръжен съд е обсъдил обстоятелствата, относими към решаване на въпроса за размера на обезщетението, което следва да присъди на пострадалия за понесените от него неимуществени вреди. Намерил е за недоказани твърдяните от гражданския ищец тежки последици от престъплението, отразили се на здравословното му състояние и начина му на живот, поради което е стигнал до извод за частична основателност на гражданската претенция. Касационният състав споделя решението на съда, че претърпените от С. страдания и неудобства от изживяната уплаха напълно биха се компенсирали с обезщетение в размер на 1000 лв. Водим от горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 48/ 20.05.2013 г. на Разградския окръжен съд, постановена по внохд № 9/ 2013 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: