Р Е Ш Е Н И Е № 554 гр.София, 21 ноември 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1854 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на осъдения Г. Т. Г., депозирано на 5.09.13 г, за възобновяване на ВНОХД № 12/13 по описа на Ямболски окръжен съд, по което е постановено решение № 36 от 11.03.13 г, с което е потвърдена присъда на Ямболски районен съд № 234 от 10.12.12 г, по НОХД № 1007/12, с която молителят е признат за виновен в това, че на 9.06.11 г в [населено място], е причинил средна телесна повреда на Д. С. Т.: счупване на долна челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл и счупване на лява лакетна кост в долната й трета, причинило трайно затруднение движението на левия горен крайник, с оглед на което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Сочи се, че изводът относно авторството на деянието не почива на надлежна доказателствена основа, че неправилно е дадена вяра на показанията, депозирани от пострадалия свидетел Т., заинтересован от изхода на делото, че не е установена самоличността на другото лице, участвало в инцидента, че осъждането почива на показанията на свидетелите, полицаи, които не са очевидци, че липсват съображения защо не са кредитирани показанията на свидетелите, заявили, че на инкриминираната дата осъденият не е бил в [населено място], че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъдат отменени осъдителните съдебни актове, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, респективно, на прокуратурата, или да бъде изменено решението, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е анализирал доказателствените източници при спазване изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. В показанията на св. Т., пострадал от престъплението, не проличава заинтересованост от изхода на делото. Свидетелят точно е възпроизвел извършените спрямо него действия и е посочил името на извършителя, чиято самоличност е узнал при инцидента / осъденият е казал на св. Т., че се казва Г. и е брат на св. П. /. Показанията на св. Т. са ясни, последователни и еднозначни и затова правилно са кредитирани, а и същите кореспондират на показанията, депозирани от св. Недев, очевидец на събитията, както и на казаното от св. М. / възприела, че е станало сбиване /. Вярно са интерпретирани показанията на свидетелите П., сестра и зет на подсъдимия, заявили, че неизвестни лица са нанесли побой на пострадалия. Правилно е прието, че тези показания се явяват изолирани от останалите гласни доказателствени източници и се опровергават от тях, поради което не им е дадена вяра. Що се отнася до полицейските служители / св. К., св. Г., св. П. /, те действително не са очевидци на деянието, но заявеното от тях е послужило за проверка достоверността на казаното от пострадалия относно причината за инцидента и неговия развой. Осъждането почива на надеждна доказателствена основа, формирана от показанията на св. Т., св. Недев, св. М., св. К., св. Г., св. П., съвкупно подкрепящи обвинителната теза. Установено е, че в инцидента е участвало и друго лице, извън подсъдимия, но от значение за изхода на делото е това, че уврежданията на пострадалия са получени от ударите с бухалка, нанесени му от подсъдимия / ако се касае за съучастие, каквото обвинение не е повдигнато, това би било в насока утежняване положението на осъдения /. Неоснователно се твърди, че не са кредитирани показанията на св. М. и св. М., опровергаващи обвинителната теза. Посочените свидетели са заявили, че към момента на деянието подсъдимият е работил като товарач на череши, но не и това, че е бил на работа, извън [населено място] / побоят е нанесен към 19, 30 часа, извън работно време /. Правилно е прието, че кредитираните гласни доказателствени източници / показанията на св. Т., св. Недев, св. М., свидетелите-полицаи / кореспондират на заключението на СМЕ относно естеството на получените от пострадалия телесни увреждания и техния механизъм. Липсата на нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на осъдителните съдебни актове, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато нарушение и на материалния закон. Правилно установените релевантни факти сочат на съставомерност по чл. 129 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация, тоест, приложен е законът, който е следвало да бъде приложен. Липсва и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Касае се за деяние със завишена степен на обществена опасност, произтичаща от наличието на две средни телесни повреди, сериозността на засягане здравето на пострадалия, времетраенето за възстановяване, обстоятелството, че побоят е нанесен на публично място. Деецът е с ниска степен на обществена опасност / неосъждан, с добри характеристични данни /. Степента на обществена опасност на деянието обаче има по-голяма относителна тежест в контекста на релевантните за наказателната отговорност обстоятелства, поради което правилно наказанието е определено при превес на отегчаващите обстоятелства, към средния размер на санкцията, а именно: три години „лишаване от свобода”. Ниската степен на обществена опасност на дееца е съобразена при преценката по чл. 66 НК, като е прието, че за постигане целите на наказанието, и преди всичко, за поправяне и превъзпитаване на дееца, не се налага незабавно изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо, настоящата инстанция намери, че наказанието отговаря на критерия за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК, а искането за неговото по-нататъшно смекчаване не може да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Т. Г. за възобновяване на ВНОХД № 12/13 по описа на Ямболски окръжен съд, по което е постановено решение № 36 от 11.03.13 г, с което е потвърдена присъда на Ямболски районен съд от 10.12.12 г, по НОХД № 1007/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: