2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50402 София, 07.11.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията ТОМОВ ч. гр. дело №2515/2022 г., взе предвид следното : Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на Н. З.,гражданка на ФР Германия,подадена чрез адв. С.Б. от АК- Варна срещу въззивно определение № 305 от 27.05.2022г по ч.гр.дело № 224/2022г на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено определение №1334/04.04.2022г за прекартено производството по гр.д №498/2022г на Варненски РС поради недопустимост на иска ,предявен от касаторката на основание чл.439, ал.1 ГПК срещу взискателя по образувано изп. дело К. В. З.. Отказано е разглеждане и на осъдителен иск,заявен като евентуален, за връщането на вече полученото по изпълнителното основание, в случая влязло в сила съдебно решение по извършване на делба с присъдено парично уравнение. Искът по чл439, ал.1 ГПК,приет от съдилищата за недопустим ,е основан на последващо спрямо решението по делбата постановено съдебно решение по гр.д №486/2017г.влязло в сила, с което е уважен отрицателен установителен иск за собственост на невижим имот- апартамент в [населено място] ,предявен от купувачите на имота по договор за покупко продажба от 2013г с продавач ищцата Н. З., легитимирала се при продажбата като единствен собственик по силата завещание, по отношение на което по гр.д №5302/2014г на ВРС е прието ,че накърнява запазена част на ответницата К. З. като наследник на общия наследодател и между двете е допусната делба на разпоредения имот включително. Делбата,включваща имота е извършена по способа на чл.535 ГПК с решение по в. гр.д №2361/2017на ВОС, влязло в сила на 04.07.2019г Продаденият имот е бил възложен на съделителката – продавач по сделката Н. З.,осъдена да заплати парично уравнение на ответница К. В. З.. Отрицателният установителен иск на купувачите по нот акт №38/2013г е бил предявен през 2017г,насочен срещу двете съделителки . Така изложените обстоятелства, според касаторката отричат паричното й задължение да изплаща уравнение на дял, постановено със съдебното решение за извършване на делбата ,по отношение на процесния недвижим имот и са налице всички предпоставки за предявяване на иск по чл. 349 ГПК. Изпълнителен лист за паричното уравение е издаден на 23.10.2019г .След като установена част от сумата е събрана принудително в образуваното и понастощем висящо съдебно-изпълнително производство- което пращане е и изтъкваният от ищцата нов факт ,с уточнение на иска последната е заявила евентуално съдът да разгледа осъдителен иск,за връщане на събраната сума , поради принципа за недопускане на неоснователно обогатяване . Съдилищата не са приели тези доводи ,като на свой ред Апелативен съд - Варна е намерил иска при условията на чл.439 ал.1 ГПК за недопустим, а осъдителият иск , като предявен за разглеждане под евентуалното условие искът по чл.439, ал.1 ГПК да е уважен,също не е разгледан . Фактът ,че един от допуснатите до делба (с решение №1291/16.03.2015г на ВРС) имоти е бил продаден с нот акт №38/2013г е бил известен и обсъждан в мотивите на решението по извършване на делбата, като още при постановяването му е съобразено преклудиращото действие на решението по допускане на делбата ,включващо в делбената маса процесния имот. Правата на третите лица са изтъкнати в мотивите на влязлото в сила решение по извършване на делбата,като е било отхвърлено възражението на настоящата касаторка,че не дължи уравнение за имот,който е разпореден от нея преди делбения процес. Въззивнят съд е изтъкнал ,че по същество фактът заради който се оспорва дължимостта,не е настъпил след приключване на съдебното дирене в производството ,по което е издадено изпълнителното основание ,съответно е обхванат от преклузията. Не би могъл да бъде факт по смисъла на чл. 439 ГПК изплащането на сумата по съдебното решение в хода на изпълнителното производство, след като сумата не е претендирана за повторно събиране по същото изпълнителното дело . В частната жалба се съдържа оплакване за неправилност на определението и незаконосъобразно преграждане пътя на защита с иск. В изложение към касационната частна жалба се изтъква, че искът е бил предявен за оспорване съществеването на изпълняемото право на ответницата по влязлото в сила решение за уравнение на дяловете ,по което е издаден изпълнителен лист. Според защитата искът е допустим като основан на решението по гр.д №486/2017г,влязло в сила след приключване на делбата ,тъй като с него е отречено (погасено )със сила на пресъдено нещо материалното право на собственост на страните по делбеното дело,респ ответницата няма право на парично уравнение , то е отпаднало .Изтъква се приетото относно правния интерес от отрицателен установителен иск съгласно ТР №8/2013г ОСГТК и принципната забрана за допускане на неоснователно обогатяване. Правен въпрос по изтъкнатото ооснование на чл.280,ал.1 т.1 ГПК не е поставен, формулират се въпроси при предпоставката на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК : 1)Ако с последващо съдебно решение е отречено правото на собственост на съделителите , има ли това решение правопогасяващо действие по отнвошение признато и присъдено с решението по извършване на делбата право на съделителя да получи уравнение на дяловете 2) Ако се приеме ,че последващото решение има правопогасяващо действие ,същото представлява ли нов факт по чл.349, ал.2 ГПК. 3) Може ли да се приеме, че извършвеното на основание делбеното решение плащане за уравнение на дялове е нов факт по чл.439, ал.2 ГПК. Изтъква се липса на установена практика на ВКС по тези въпроси. Разпоредбата на закона има предвид и други факти ,настъпили след приключване на съдебното дирене в производството ,по което е издадено изпълнителното основание,не единствено фактът на изтекла погасителна давност,по който въпрос е формирана съдебна практика. Съдебното решение е такъв факт , след като и съдебно признато право може да се погаси,както се приема в правната теория. Обосновка на поставените правни въпроси е неправилното според защитатасъображение на въззивната инстанция ,че извършеното плащане на процесната сума от 29916, 25лв не представлявало нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК ,след като не се твърди същото да е повторно ,както и че ищцата била основала иска на факти , настъпили преди иска за делба. По отношение на преграждащото определение по съединения осъдителен иск , основан на наведените и при двата иска факти ,е формулиран въпрос: Ако съдът приеме ,че двата иска са предявени кумулативно и отхвърли или прекрати производството по първия (установителен) допустим ли е и следва ли да се разгледа като самостоятелен вторият иск(осъдителен). Сочи се противоречие с практика на ВКС ,според която съдът опредля съотношението , при което се намират предявените съдединени искове ,като не е обвързан от изявеното от ищеца (реш. № 527/2010г по гр.д №1363/2009г, ГК,реш. №97/2013г по т.д №196/2011г на Първо т.о на ВКС ) Отговор не е депозиран Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане . По отношение на приетия за недопустим иск , основан на защитната възможност за длъжника по чл. 439 ГПК ,не е формулиран правен въпрос по който да е налице противоречие с установена практика на ВКС. Относима към въпроса за допустимостта на иска по чл. 439 ГПК установена практика на ВКС, също така не е изтъкната от касаторката . Не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по формулираните в първия раздел на изложението три въпроса. Първият поставен въпрос налага уточнението ,че съдебните решения ,постановени по установителни искове не са факти с правопогасяващо действие спрямо материалните права - както по отношение на правата заявени като предмет на разрешения спор, така и по отношение на материални права извън разглежданите по решението , още повече касателно съдебно признати права в друг процес.В някои случаи , например при последващо постановено конститутивно съдебно решение по извършване на делба, прекратяването на съсобствеността ще има правопогасяващо действие спрямо съдебно признати права,които съдът е администрирал в течение на съсобствеността ,която хипотеза е разгледаната в решение № 129/2013г по гр.д № 475/2012г на Четвърто г.о на ВКС , с признат интерес от иск по чл. 439 ГПК за обвързана от постановено разпределение на ползването страна . . Според трайно установената практика на ВКС , съдебните решения имат не правопогасяващ, а друг конкретен правен ефект-сила на пресъдено нещо в трите му проявления - правоустановяващо, праворегулиращо и преклудиращо действие – .Р № 1 от 04.01.2001г. по № 1/2000 г., ОСГК , ТР №6/20.05.2022г по т.д №6/2020г ОСГТК, реш. №44/2015г по т. д № 4619 / 2013г. ІІ т.о и др. Посочените проявления на силата на пресъдено нещо се зачитат съобразно установени от закона обективни и субективни предели .Субективните предели на силата на пресъдено нещо очертават кръга на лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят,че съдебно отреченото право съществува, а са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение.Регулиращото действие на силата на пресъдено нещо овластява страната, чието правно твърдение е признато от съда за основателно, да действа съобразно с установеното от съда правно положение,и задължава обвързана от решението страна да се съобразява с установеното от съда правно положение. Непререшаемостта на разрешения правен спор представлява абсолютна отрицателна предпоставка за повторен процес между същите страни относно същия спор съгласно чл. 299 ГПК.Ако е установено със сила на пресъдено нещо,че към момента на приключване на съдебното дирене правото съществува, то не може да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали преди този момент.Преклудира се всеки факт, въз основа на който ответникът би могъл да предяви възражение срещу иска, което се отнася и до участващите в съдебна делба страни ,при която всеки от съделителите има и положението на ответник. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускане на делбата, с което съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,както и каква е частта на всеки съсобственик, има преклудиращо действие спрямо всеки факт, настъпил до приключване на съдебното дирене, въз основа на който ответникът би могъл да предяви възражение срещу иска, поради което в това производство той е бил длъжен да изчерпи всичките си възражения – решение №110/2019г по гр.д № 4232/2018г. Второ г.о на ВКС . Не липсва съдебна практика по въпроса кога страна,обвързана от силата на пресъдено нещо, може да я преодолява с иск по чл.439,ал.1 ГПК и тази съдебна практика е последователна.Съгласно установената практика на ВКС,защитата на длъжника чрез предявяване на иска по чл.439 ГПК е срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес. Преценката за допустимост на иска по чл.439 ГПК, /аналогичен на иска по чл.255 ГПК,отм./ включва проверката дали отрицателните твърдения, на които искът е основан ,не са вече правно установени от изпълнителното основание, дали не са преклудирани от него и дали по своето естество са годни да погасят правото на принудително изпълнение, включително да отрекат на материалноправно основание носителството му в лицето на взискателя в следствие на факти,отговарящи на условието в чл.439, ал.2 ГПК.Когато отговорът на първите два въпроса е отрицателен,/ т.е искът не е основан на преклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства/ и на третия въпрос се отговори положително ,касае се за допустим иск и фактите подлежат на доказване и преценка по същество. / Реш.№ 101/72 г, по гр.д.№ 95/72 гна ОСГК на ВС,реш. № 5/2012г по гр.д № 658/2011г Трето г.о на ВКС , Опр.№ 13/ 2011г по т.д №557/2009г, 2 т.о на ВКС Опр.№ 81/2012г ч.гр.д.№ 498 / 2011 г.на 1-во г.о на ВКС и др.,/ В случая ,отговорът на поставените въпроси няма да обоснове друг извод относно проверката на двете посочени в изтъкнатата практика на ВКС отрицателни предпоставки.Разпоредбата на чл.439 ГПК дава възможност на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право ,но само въз основа на факти,непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо .Решението за допускане на делбата е установително и установява със сила на пресъдено нещо съществуването на потестативното право за делба към приключването на съдебното дирене(устните състезания – при действието на ГПК отм.), а решението по извършване на делбата съдебно установява процесното вземане по уравнение на дяловете, по основание и размер . Факти относно разпорителни сделки с трети лица за определени наследствени имоти,предмет на делбата,се преклудират между съделителите след постановяване на решението по нейното допускане. Преклузията не засяга третите лица-приобретатели,те могат да защитят правата си срещу съделителите и с отрицателен установителен иск, както в случая. Съдебно установеното по този иск не придава на съдебното решение значението на нов факт, не преодолява преклудиращото действие на решението по делбата и не открива възможност за предявяване на иск при условието на чл. 439 ал.2 ГПК, както е приел и въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС . Отговорът на последния формулиран в първия раздел на изложението въпрос, който е условен и по този начин именно е произнесен в обжалваното определение, няма да обуслови друг извод по допустимостта на иска с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като липсва последната от изтъкнатите по-горе предпоставки за неговото допустимо разглеждане - фактът на принудително изпълнение на решението относно парично вземане ще има за последица погасяването му, но не е годен по своето естество да отрече материалното основание , на което решението е изпълнено изцяло или частично , принудително или доброволно. Въззивното определение е съобразено с установените в закона и изяснени в практиката на ВКС предели за преценка при допустимост а иска почл.439, ал.1 ГПК по обуславящите за направения извод въпроси. Без правно значение за предпоставките по допустимостта на иска, поради това и без обуславящо за изхода на делото значение по смисъла на чл. 280 , ал.1 ГПК в случая е обстоятелството,че факти от значение за правата по решението,преклудирани преди постановяването му,са дали основание да се постанови в друг процес решение срещу съделителите,отричащо правата им като съсобственици върху един от имотите включен в делбата ,заради сделката по прехвърлянето му.Това е така, доколкото редът за преодоляване на противоречие между взезли в сила решения, включително ако противоречието е по преюдициален въпрос , не е исков . Формулираният във втория раздел на изложението процесуалноправен въпрос няма обуславящо значение за допустимостта на осъдителен иск, така както искът е заявен с последното депозирано уточнение на исковата молба.При изложените обстоятелства,независимо от заявеното от страната, проверката на съда на процесуалните предпоставки за комулативно съединяване и разглеждане на осъдителен иск за връщане на принудително събраното в изпълнение на влязлото в сила решение, поискано в едно производство с иска по чл.439 ГПК, налага извод за недопустимост.С този осъдителен иск ищцата оспорва и цели да преодолее влязлото в сила решение, което същевременно е и съдебно изпълнително основание срещу нея. Иска връщане на плащания (парични суми.събрани принудително по изпълнителното дело) присъдени с решението в нейна тежест,без съдебното-изпълнителното основание да е отменено по предвидения в закона ред . При изложите обстоятелства по иска, пряко е изводима отрицателна предпоставка,водеща до неговата недопустимост, поради непререшимост на повдигнатия спор. Поради това и въззивният съд е приел, ,включително съобразно заявеното от страната, че обективното съединяване на този иск може да се разглежда като евентуално, но под условието, че искът по чл. 439 ГПК бъде уважен. По изложените съображения, ВКС ,състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : Не допуска касационно обжалване на въззивно определение №305 от 27.05.2022г по ч.гр.дело № 224/2022г на Варненски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.