Р Е Ш Е Н И Е № 472 София, 20.11.2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1790/2013 година. Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на нохд № 2266/2011 год. по описа на Русенски районен съд, изменяване на постановената по него присъда от 12.12.2011год. и намаляване на определеното на осъдения М. А. М. наказание като завишено и явно несправедливо по размер. В подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК в протеста се сочи, че индивидуализираното на осъдения наказание, в случая, не съответства на конкретната обществена опасност на деянието и на дееца по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. В тази насока се изтъква ниската стойност на предмета на посегателство и неправилното отчитане от съда на отегчаващите обстоятелства-предишните осъждания на М., които са взети предвид от закона при определяне на наказанието за съответното престъпление-забрана, отразена в разпоредбата на чл. 56 от НК. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него основание и доводи, към което становище изцяло се присъединява лично и в представените писмени бележки назначеният служебен защитник на осъдения. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 260 от 12.12.2011год. по нохд № 2266/2011год. Русенският районен съд е признал подсъдимия М. А. М. за виновен в това, че през периода от 17.06.2011год. до 20.06.2011год. в [населено място], при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, на два пъти отнел чужди движими вещи-велосипед „марка“ и две медни тави на обща стойност 170/сто и седемдесет/лв. от владението на собствениците им-съответно М. В. Ц. и И. Г. Г., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на осъдения. Присъдата не е протестирана и обжалвана и е влязла в сила след изтичане на петнадесетдневния срок за това. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е в интерес на осъденото лице, в който случай срокът по чл. 421, ал. 1 НПК по отношение на влязал в сила, подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, не преклудира възможността за проверка по този процесуален ред. Възражението в искането за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 НПК е основателно, но не по всички изложени от прокурора доводи. Вярно е, че разпоредбата на чл. 56 от НК забранява смекчаващите или отегчаващите обстоятелства, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление, да се преценяват отново при индивидуализацията на наказанието, но критиките към съда, че е приел за отегчаващи вината обстоятелства предишните му осъждания, са неоснователни. Определеното на М. наказание лишаване от свобода е при приет превес на отегчаващите отговорността обстоятелства изразяващи се във факта, че не е възстановил щетите от престъплението, както и многобройните му предишни осъждания извън тези, обуславящи квалификацията на деянието като извършено при условията на опасен рецидив. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че М. е осъждан общо десет пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, повечето насочени към посегателства срещу собствеността на гражданите, като е търпял и ефективно наказание лишаване от свобода. С последните две, от всичките десет присъди/ постановени по нохд № 84/2008 год. на РС-Смолян и по нохд № 4988/2009год. на Пловдивския районен съд/, влезли в сила-съответно на 12.06.2008год. и на 02.12.2009год. за престъпления по чл. 196 от НК, М. е осъждан на лишаване от свобода-по първата за срок от една година и по втората-за срок от една години и шест месеца, които също е търпял в затвор при първоначален „Строг“ режим. Именно тези осъждания квалифицират деянието предмет на нохд № 2266/2011год. на Русенския районен съд като извършено при условията на чл. 29, т. 1, б.“а“ и “б“ от НК, като останалите осъждания правилно са преценени като отегчаващо вината обстоятелство, очертаващо негативните характеристични данни на М. и личностните му качества на деец с висока степен на обществена опасност. На следващо място, наказанието като санкция за извършено престъпление, трябва да бъде съответно на извършеното престъпление и чрез него да се постигнат посочените в чл. 36 НК цели - индивидуалната и генералната превенция. При преценка на съотношението между тези две цели, приоритет винаги има индивидуалната превенция. При преценката на посочените по-горе отегчаващи обстоятелства, а от друга страна-тежкото материално състояние на осъдения, направените самопризнания още в стадия на досъдебното производство, проявената от него критичност и съжаление за стореното, съдът не е отчел правилното им съотношение. При оценъчната дейност по определяне на наказанието съдът следва да съобразява и характеристиките на лицето чрез конкретната му съставомерна проява, но не до степен да изключи положителните данни за него, какъвто, в известна посока, е бил подходът на Районния съд. Смекчаващите обстоятелства при индивидуализиране на наказанието на осъдения са подценени с приетия превес на отегчаващите такива, без да се отчете и ниската стойност на предмета на престъплението, който към момента на извършване на деянието е под размера на минималната работна заплата за страната. Ето защо, настоящият състав намира, че наложеното от Районния съд наказание на осъдения за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, определено при условията на чл. 54 от НК е завишен. Поправянето на М., каквато е и основната цел на наказанието, би могла да се постигне и с по-малко такова по размер, а именно-четири години лишаване от свобода, явяващо се справедливо, отговарящо на изискването на чл. 35, ал. 3 от НК и на целите на чл. 36 от НК. В този смисъл присъдата следва да бъде изменена по реда на възобновяването. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита тези доводи в подкрепа на искането за възобновяване на делото за основателни, поради което и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, във вр. ал. 5, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда № 260 от 12.12.2011год., постановена по нохд № 2266/2011год. на Русенския районен съд, в санкционната й част, като намалява определеното на осъдения М. А. М. наказание от пет на четири години лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: