Р Е Ш Е Н И Е   № 414   София, 13 ноември 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р. КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 465/2009  година   Производството е образувано на основание касационни жалби на подсъдимия К. Д. И. и на гражданските ищци и частни обвинители С. С. А.,О. Д. Г.,А. К. Д. чрез законния си представител С. С. А. срещу въззивно решение № 214 от 15.06.2009г. по внохд № 239/2009г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.отделение-8-ми състав,с което е потвърдена присъда № 44 постановена по нохд № 112/2009г. от Софийски градски съд,нак.отд.-10 състав. В жалбата на подсъдимия се релевират доводи за нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Поддържа се,че неправилно е осъден за деяние по чл.196 НК,без да обсъдени всички доказателства по делото. По отношение на обвинението по чл.116 НПК се поддържа,че съдът не е допуснал искането за назначаване на допълнителна съдебно-психиатрична експертиза в разширен състав с участието на невролог,с което е ограничил правото на подсъдимия да иска събирането на нови доказателства,а определеното му наказание е явно несправедливо. Правят се три алтернативни искания-отменяване на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия предвид чл.24,ал.1 т.1 НПК,отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане и трето-изменяване на решението и намаляване на наказанието. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се правят оплаквания за нарушение на закона в частта за присъдените обезщетения за неимуществени вреди,както и за явна несправедливост на наказанието. Иска се решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане с указания за увеличаване размера на наказанието. В гражданската част се иска уважаване на гражданския иск за неимуществени вреди понесени от малолетния А. К. Д. в пълния размер. В последната си дума подсъдимият моли да се намали присъдата. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си намира жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя-подсъдим К. Д. И. за ВИНОВЕН в това,че : 1. На 25.02.2008г. за времето от 12.30ч до 14.30ч. в гр. С.,ж.к.”Овча купел” бл.3,вх.а,ет.4,ап.12 умишлено умъртвил Д. О. Г. по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост,като деянието е извършено при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.116,ал.1 т.6 пр.2 и пр.3 и т.12 пр.1 във вр.с чл.115 НК и чл.55,ал.1 т.1 НК във вр.с чл.373,ал.2 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при УСИЛЕНО СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване. 2 . На 25.02.2008г. по същото време и на същото място отнел чужди движими вещи на обща стойност 2200/две хиляди и двеста/лева от владението на Д. О. Г. без нейното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието представлява опасен рецидив,поради което и на основание чл.196,ал.1 т.1 вр.с чл.194,ал.1 и чл.55,ал.1 т.1 НК във вр.с чл.373,ал.2 НПК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ за изтърпяване едно ОБЩО наказание в размер на ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА . На основание чл.24 НК съдът е УВЕЛИЧИЛ така определеното общо наказание с ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като наложил на подсъдимия да изтърпи общо наказание от ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при УСИЛЕНО СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване. Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия Д обезщетение за причинени вреди ,ведно със законните последици,както следва: 1. На А. К. Д. чрез неговия настойник и законен представител С. С. А. сумата 150 000 лева за неимуществени вреди като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до сумата 250 000 лева,както и сумата 1 900 лева-имуществени вреди,като ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до предявената сума от 2 200 лева. 2. На С. С. А. сумата 50 000 лева неимуществени вреди. 3. На О. Д. Г. сумата 50 000 лева неимуществени вреди. С обжалваното решение,Софийският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ изцяло присъдата. По жалбата на ПОДСЪДИМИЯ : Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът за нарушение на материалния закон в частта по чл.196 НК е обсъден от въззивния съд,който на л.46 от мотивите е дал отговор по реда на чл.339,ал.2 НПК. Съдът е възприел изцяло фактическите обстоятелства приети от първоинстанционния съд. От доказателствата по делото е установено,че мобилен телефон „Нокия” модел 2100 с ИМЕИ 353754008558779 подсъдимият е продал на св. Н. Последният от своя с. го предложил на св. П,таксиметров шофьор към фирма „С Експрес” АД . От показанията на последния е прието,че подсъдимият му предложил и двата инкриминирани телефона,марка „Самсунг Д 500” и „Самсунг Е 500”. Свидетелите М. и В. са заявили,че подсъдимият е предлагал в кв. Орландовци вещи идентични с тези предмет на обвинението. Подсъдимият ги бил поставил в найлонова торбичка,в която се намирал и отнетия от дома на пострадалата лаптоп. Предадените от св. М с протокол за доброволно предаване два броя телефони „Самсунг” са разпознати от св. А на пострадалата и св. Г. Освен това по делото е била засечена от ДОТИ-МВР информация за това,че през времето около 13.00-13.30 часа сим-картата на пострадалата с номер 0896/826-785 е била ползвана с един от апаратите продаден на св. М от подсъдимия. Съвкупната оценка на посочените доказателства е обусловила е извода за авторството на деянието ,което и подсъдимият е признал в съдебно заседание по реда на чл.371,т.2 НПК. Неоснователно в жалбата се поддържа,че съдът е нарушил разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК приемайки,че подсъдимият е осъществил състава на чл.196 НК. Мотивите на първоинстанционния съд почиват на внимателна и обстоятелствена проверка на всички относими към обвинението доказателства,събрани на досъдебното производство,възражения спрямо които не са били заявени от подсъдимия и защитника му при проведеното с тяхно съгласие съкратено съдебно следствие по глава двадесет и седма от НК. При оценката на доказателствата съдът е спазил изискването на чл.107,ал.5 НПК,като всички доказателства са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. В съответствие с тях е приел,че в реална съвкупност с деянието по чл.116 НК подсъдимият е извършил и кражба на лични вещи на убитата,намиращи се в жилището й. Законът е правилно приложен,а присъдата е постановена съответствие с изискванията на чл.303,ал.2 НПК. Неоснователен е довода за нарушение по чл.348,ал.1 т.2 НПК. В съдебно заседание пред въззивния съд,подсъдимият чрез защитника си е поискал назначаване на допълнителна съдебно-психиатрична експертиза,в разширен състав,с участието на невролог. Видно е от протокола на съдебното заседание от 27 май 2009г.,че съдът с определение е оставил без уважение направеното искане. Отказвайки да допусне и назначи разширяване на експертизата,съдът е изложил мотиви,които са правилни. Следва да се има предвид,че недопускането на доказателства съставлява нарушение на процесуалните правила,само когато следствие на това делото е останало неизяснено и това се е отразило на правилното решаване на делото. Съдебно-психиатричната експертиза приложена на дос.производство е заключила,че по време на деянието подсъдимият не е бил във физиологичен афект и болестна загуба на представата за реалност,могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В този смисъл по делото са събрани доказателства за наказателната отговорност на подсъдимия по чл.33 НК,поради което недопускането на исканата експертиза не се е отразило на правилното решаване на делото и не съставлява нарушение по чл.348,ал.3 т.1 НПК. Последният довод в жалбата е свързан с размера на наказанието. Поддържа се,че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.24 НК,и е увеличил определеното общо наказание. Излага се съображение,че след като са налице единствено смекчаващи вината обстоятелства,прилагането на чл.24 НК е незаконосъобразно от правна с. и неоправдано от житейска. Възражението е неоснователно. Обсъждайки отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства,съдът е приел,че относителната тежест и броя на отегчаващите отговорността обстоятелства е много по-голям ,отколкото на смекчаващите. На второ място е прието,че за осъществяване целите на наказанието по чл.36 НК свързани с личната и генералната превенция и постигане на максимална справедливост, увеличаването на общото наказание е наложително. Мотивите на предходните съдебни инстанции се споделят от касационния състав,който също счита,че с прилагането на разпоредбата на чл.24 НК,не е допуснато нарушение на закона в санкционната му част. Дори и увеличено с една година и десет месеца,наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК. По изложените съображения,като е потвърдил присъдата по отношение на подсъдимия,въззивният съд не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК,поради което липсват основания за отмяна или изменение на обжалваното решение. По жалбата на ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ и ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ: Искането за отменяване на решението и връщане на делото, за да се увеличи размера на наказанието на подсъдимия,е законово недопустимо. Съкратеното съдебно следствие проведено по реда на чл.372,ал.4 вр.с чл.371,ал.2 НПК,предпоставя задължително при постановяване на осъдителна присъда,определяне на наказанието при условията на чл.55 НК. Това означава,че при наказание лишаване от свобода по чл.116 НК в размер от петнадесет до двадесет години,съдът задължително следва да определи наказанието в размер по-нисък от минималния такъв. Съдът е спазил закона,и е определил наказание от 14г. и 11 месеца. Възражението,че наказанието неправилно е определено по първата алтернатива,вместо предвиденото в закона наказание доживотен затвор също е неоснователно. Преценката на съда е съобразена с конкретното деянието,както и обстоятелството,че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно производство по чл.371 и сл. НК при което прилагайки чл.55 НК съдът не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидените различни наказания. В този смисъл е и разпоредбата на чл.58а НК,както и практиката на ВКС. Жалбата в гражданската й част също е неоснователна. Уваженият в полза на малолетното дете на пострадалата граждански иск за сумата 150 000 лева е справедлив и съответен на чл.52 ЗЗД. Сочените обстоятелства-загуба на майката в твърде ниска възраст,присъствието му на местопрестъплението, са обсъдени от съдилищата и взети предвид при определяне на размера на обезщетението. Няма основание за преценка, че при формиране на присъдения размер не е спазен принципа за справедливо въ змездяване на претърпените морални вреди . В този смисъл,като е потвърдил присъдата и в гражданската част и не е увеличил присъденото на малолетния А. К. Д. обезщетение,въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. По изложените съображения решението е правилно,законосъобразно и справедливо, и следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение   Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 214 от 15.06.2009г. по внохд № 239/2009г. по описа на Софийския апелативен съд,нак. отделение,8-ми състав,с което е потвърдена присъда № 44 по нохд № 112/2009г. постановена от Софийския градски съд,нак.отделение 10-ти състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: