Р Е Ш Е Н И Е № 158 София, 19.07.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1146/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] / л/, [населено място] чрез ликвидатора Методи П. А. срещу решение №187 от 02.03.2010 год. , постановено по гр.д. № 795/2009 год., на Софийски апелативен съд с което след като е отменено решението от 25.10.2008 год. по гр. д. № 11/2002 год. на СГС, ГК, І отд., 5-ти състав, е постановено ново решение , с което е отхвърлен предявеният от [фирма], / Л/ срещу Л. Х. Ц. иск за сумата 321 490 австрийски шилинга по акт за начет вх. № 392/26.02.1998 год., съставен от ГУДФК при МФ. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението.Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение с което първоинстационното решение на СГС да бъде потвърдено или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на този съд. Ответникът по касация Л. Ц. чрез адв. П. и П. оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С определение №133 от 03.02.2011 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос при какви условия презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет следва да се считат опровергани. Прието е, че с въззивното решение този въпрос е решен в противоречие с ППВС №5 от 15.02.1955 год., поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. По поставения правен въпрос: Съгласно т. 12 от цитираното ППВС фактическите констатации в ревизионния акт относно непозволеното деяние на ответника, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, размерът паричната стойност на щетата и др. се считат за истински до доказване на противното. Р. акт има пълна доказателствена сила относно тия факти до оборването му. Констатираните в ревизионния акт факти се считат за доказани при условие , че същият е съставен от компетентен орган в кръга на компетенциите му и по формите предвидени за неговото съставяне. Актът се счита за документиран, когато фактическите констатации в него се основават на допустими от закона доказателства, проверени по надлежен ред от контролен орган. В подкрепа възраженията на ответника по оборването на ревизионния акт и за установяване на фактите, които страните навеждат, в производството по финансови начети могат да се събират от съда всякакви доказателства , допустими от ГПК, при ограниченията предвидени в този кодекс./ т.14/ Следователно, в отговор на поставения правен въпрос следва да се приеме, че когато актът за начет е редовен, за оборване на фактическите констатации по него могат да се използват всички допустими с оглед на съответните факти доказателства. Оборването на фактическите констатации следва да се извърши при условията на пълно доказване.Само разколебаване на тези фактически констатации не е достатъчно за да се приеме, че презумцията за тяхната истинност, е оборена. По касационната жалба: За да отхвърли предявеният иск въззивният съд е приел, че ответникът не е бил материално отговорно лице, а търговски служител на „Р. комерс” и актът за начет е съставен срещу него не в качеството му на отчетник допуснал липси, а на служител, който според актосъставителя неправомерно е получил трудово възнаграждение и различни други социални добавки и плащания. Независимо от този извод е прието, че ако ответникът е бил привлечен към имуществена отговорност в качеството му на лице по чл. 12,ал.посл. ЗФК /правилният текст е чл. 20,ал.1,б.”а” ЗФК/отм./ срещу него следвало да се състави акт за начет основан на първични документи , каквито представените справки, изготвени от директора на дружеството , не са.Посочено е, че първична документация не е намерена и от назначеното по делото вещо лице въпреки положените от него и от съда усилия. С оглед на това не е направена проверка на констатациите , отразени в акта за начет. Поради невъзможност да бъде разпитан актосъставителя, същият не е потвърдил констатациите в представения акт за начет след тяхното оспорване от страна на ответника. Предвид тези съображения въззивният съд е приел, че презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет по чл. 301,ал.1 ГПК /отм./ е оборена. Така направените изводи са необосновани и неправилни. Не е ясно въз основа на какви данни е направен извода, че ответникът не е бил материално отговорно лице и че отговорността му би могла да бъде ангажирана по чл. 207,ал.2 КТ в качеството му на „получил без основание” и „възползвал се от щетата”, в случай, че има необорен пред съда акт за начет срещу МОЛ – директор или друг разпоредител с финансите на [фирма]. Представеният по делото трудов договор и перата, по които е бил съставен акта за начет не са достатъчно основание за да се направи извод относно това, че ответника не е имал качеството на отчетник по чл. 20 ,ал.1,б.”а” ЗФК / отм/. Доколкото това е едно от възраженията на процесуалните представители на ответника, в тяхна доказателствена тежест е било да установят това обстоятелство, като в случая не става въпрос за установяване на отрицателен факт , а на факти ,определящи качеството на ответника. Ако е имал съмнения в тази насока съдът е разполагал с процесуалната възможност и сам да назначи експертиза, която с оглед заеманата от ответника длъжност и данните относно начина, по който са получавани средствата, предмет на акта за начет,последният е имал задължение да ги отчита , какъв е бил източника и механизма на получаване и евентуално отчитане на тези средства. Съдът е приел, че актът за начет не е надлежно документиран, доколкото с него не са представени първични доказателства. Този извод не намира опора в закона . Разпоредбата на чл. 21 от ЗДФК /Д.в. бр.12/1996 год./ /отм./ при действието на който актът за начет е бил изготвен, изисква само констатациите по актовете да бъдат документирани , без да има изискване това документиране да е с първични счетоводни документи. Аналогична е разпоредбата на чл. 12 ЗФК / отм./ , действащ през проверявания период. Следва да се посочи също така, че възраженията на ответника, направени пред актосъставителя не съдържат оспорване на справките, приложени към акта за начет . Неговите възражения касаят доколко следва да се ангажира неговата имуществена отговорност предвид приложимата нормативна база. Доколкото справките са били оспорени съдът правилно е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която да установи съответствието между данните по представените справки относно размера на неотчетените средства и тези по първичните счетоводни документи. Неправилно и в противоречие с данните по делото обаче, съдът е приел, че назначената проверка не е била извършена поради липса на необходимите документи. Видно от протокола ,изготвен в съд. Заседание от 01.02.2010 год. процесуалният представител на [фирма] гр. софия е заявил, че всички първични документи се намиран във В.. При това положение не е имало пречка при усл. на чл. 190 ГПК процесуалните представители на ответника , да поискат от дружеството да представи по делото необходимите за изготвяне на експертизата документи . Вместо това е направено изявление, че искането за експертиза не се поддържа. С оглед на това изводът на въззивният съд, че презумцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет са изцяло необоснована. Неявяването на актосъставителя да потвърди тези констатации също няма отношение към оборването на презумцията. С оглед на горното решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и е необосновано - пороци които определят неговата неправилност, обуславяща неговото касиране. Делото следва до се върне за ново разглеждане от друг състав като при новото му разглеждане следва да се изслуша икономическа експертиза, която да даде равностойността на претендираната по акта за начет сума от 321 490 австр. шилинга в евро по съответния курс към момента на въвеждане на еврото като разплащателна единица в Република А..Същевременно въззивният съд следва да вземе отношение и към направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №187 от 02.03.2010 год. , постановено по гр.д. № 795/2009 год., на Софийски апелативен съд , и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: