4 Р Е Ш Е Н И Е № 145 Гр. С., 07.06.2012 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар СОФИЯ СИМЕОНОВА и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело № 499/2011 г. Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на М. Н. С. от [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н. Г. от САК за отмяна на основание чл.305 ал. 1 т. 1 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд № 115/02.03.2011 г. постановено по гр.д.№ 1034/2010 г. по реда на чл.435 и сл.ГПК. С това решение е оставена без уважение жалбата на молителя-длъжник в изпълнителното производство срещу действията на ЧСИ, рег. № 833 В. М. по изп.дело № 20108330400329 във връзка с извършена публична продан и постановление от 17.11.2010 г. за възлагане на недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1781.1.21 находящ се в [населено място], [улица] на купувача [фирма] [населено място]. В молбата за отмяна са сочи, че процесният имот-собственост на молителя е ипотекиран в полза на банката-взискател като обезпечение за два кредита получени от търговските дружества [фирма] и [фирма] [населено място], на които М. С. е управител. Навежда доводи, че с определение № 684/02.11.2010 г. по в.ч.д.№ 349/2010 г. Русенският окръжен съд е спрял принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение издадена с разпореждане по ч.гр.д.№ 1315/2010 г. на РС-Русе по отношение сумите по договора за банков кредит от 11.07.2007 г., но въпреки това ЧСИ е извършил публична продан на имота обезпечаващ вземането на „Р. България”. Позовава се на определение № 81/21.01.2011 г. по ч.т.д.№ 1044/2010 г. на ВКС-ТК, с което е отхвърлена частната жалба на банката срещу определението на Р. за спиране на изпълнението и същото е влязло в сила. Поддържа също,че са нарушени правата му на защита в изпълнителното дело, което представлява основание за отмяна по чл.303 ал.1 т. 5 ГПК на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] поддържа становище, че същата е недопустима, а разгледана по същество-неоснователна. [фирма] [населено място] също изразява становище за недопустимост и неоснователност на подадената молба за отмяна на посочените основания. Останалите ответници по молбата за отмяна [фирма] [населено място], С. Н. С. и Н. С. С.-двамата от [населено място] не ангажират становище. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: По допустимостта на молбата за отмяна: Видно от данните по делото, молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305 ал.1 т. 5 ГПК от легитимирана страна, имаща качеството на длъжник в изпълнителното производство. Предмет на молбата за отмяна е влязло в сила решение по чл.436 ГПК на окръжен съд, постановено по жалба срещу действия на ЧСИ извършени по изп.д.№ 329/2010 г. във връзка с насрочена и извършена публична продан на недвижим имот-собственост на длъжника, поради което същият има правен интерес да атакува постановеното решение по реда на отмяната. На отмяна подлежат действията на съдебния изпълнител, за които е предвидено обжалване по чл.435 ГПК, както и решенията на съда по тези жалби, тъй като тези действия и решения влизат в сила по разрешения с тях спор и не могат да се отменят по друг ред. В този смисъл са указанията, дадени в решение № 90/01.11.1972 г. на ОСГК на ВС. С оглед на изложеното подадената молба за отмяна е допустима. По основателността на молбата за отмяна: Не е налице твърдяното основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Молителят не сочи нови обстоятелства нито представя нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Определение № 684/02.11.2010 г. по в.ч.т.д.№ 349/2010 г. на ОС-Русе на което се позовава, не е ново, тъй като е представено по гр.д.№ 1034/2010 г. на Русенския окръжен съд и е било предмет на обсъждане в постановеното решение по чл.435 ГПК. Освен това цитираното доказателство е неотносимо, тъй като с това определение е спряно принудителното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.№ 1315/2010 г. на Р. за просрочена главница от 25000 лева и др. вземания по банков кредит от 11.07.2007 г. и то само по отношение на длъжника [фирма] [населено място]. Предмет на изпълнителното производство по изп.д.№ 329/2010 г. на М. В. М. е изпълнителен лист издаден по друго заповедно производство ч.гр.д.№ 1314/2010 г. на Р. и касае друго вземане на банката-кредитор по договор за кредит от 25.06.2006 г. относно просрочена главница от 50 177.07 лева ведно със съответните редовна и наказателна лихви, по отношение на което няма представени данни за спиране на принудителното изпълнение. В рамките на настоящото производство ВКС може да се произнася само по заявените от заинтересованата страна основания за отмяна, но не и да преценява правилността на влязлото в сила съдебно решение. С оглед данните по делото, неоснователно се явява и оплакването за нарушено право на защита по смисъла на чл.303 ал.1 т.5 пр.първо ГПК, тъй като молителят е бил надлежно представляван и е взел лично участие в производството пред Русенския окръжен съд. Аналогично е положението и по отношение възможността му за защита по изпълнителното дело и предприетите действия във връзка с извършената публична продан на ипотекирания имот. Изпратени са покани за доброволно изпълнение до солидарните длъжници, като поканата до молбоподателя в качеството му на физическо лице е връчена лично на 25.03.2010 г. За насрочения опис на ипотекирания имот му е била връчена призовка за принудително изпълнение на 10.05.2010 г., молителят е присъствувал на описа и е подписал без възражения протокола от 20.05.2010 г. Оценката на недвижимия имот е извършена от вещо лице и му е била известна, а обявлението за насрочената публична продан е получена от М. С. на 28.06.2010 г., като при провеждане на търга за купувач е обявен предложилия най-висока цена [фирма], на когото е възложен процесния недвижим имот При тези фактически данни настоящият съдебен състав счита, че извършените от ЧСИ действия по изпълнително дело № 329/2010 г. във връзка с извършената публична продан са в съответствие с нормите на чл.428, чл.449, чл. 487, чл.492 ГПК, длъжниците са били надлежно уведомявани, поради което не са нарушени правата им на защита и участие включително и тези на молителя в изпълнителното производство. До същия краен извод е достигнал в решението си и Русенският окръжен съд. С оглед на всичко изложено дотук, молбата за отмяна на заявените основания-чл.303, ал.1 т.1 и т. 5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Н. С. от [населено място] за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т. 1 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд № 115/02.03.2011 г. постановено по в.гр.д.№ 1034/2010 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: