6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274 София, 17.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 641 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1768 от 25.11.2021 г. по в. гр. д. № 1691/2021 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 261796 от 29.12.2020 г., допълнено с решение № 261659 от 18.05.2021 г. по гр. д. № 2804/2020 г. на Варненския районен съд, и вместо тях е уважил предявените от Х. П. Й. срещу М. А. Й. искове по чл.23, ал.2 СК и чл.34 ЗС, като е приел за установено, че Х. Й. е собственик на 40500/62000 ид. ч. от апартамент № 61 в [населено място], с площ от 89.80 кв. м., с идентификатор .........., ведно с принадлежащото избено помещение № 61 с площ от 2. 74 кв. м., заедно с 1. 6517% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, като е отхвърлил иска по чл.23, ал.2 СК за разликата над 40 500/62 000 ид. ч. до претендираните 45000/62000 ид. части и е допуснал делба на апартамента при квоти 51 250/62000 ид. части и за Х. П. Й. и 10 750/62000 ид. части за М. А. Й..
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, а процесният апартамент е придобит от тях чрез възмездна сделка по време на брака им.
Прието е, че преди брака ищцата е придобила в съсобственост със своя дядо друг недвижим имот, а след неговата смърт е придобила чрез дарение от наследниците му другата част от имота. С двете правни сделки, извършени преди брака, ищцата се легитимира като изключителен собственик на другия недвижим имот. С предварителен договор от 05.10.2006 г., неоспорен от ответника, ищцата се е задължила да продаде собствения си имот за 46 000 евро. Заплатеното на ищцата капаро по този договор е 4 600 евро, а на 27.10.2006 г. е извършен превод по нейна сметка в размер на 40 400 евро.
С предварителен договор от 19.10.2006 г., 14 дни след предходния предварителен договор и седем дни преди банковия превод по сметката на ищцата, съпрузите са се задължили да закупят процесния апартамент за цена в размер на 62 00 евро, от които 4 500 евро капаро и доплащане в размер на 57 500 евро. Страните не спорят, че тази е действително заплатената продажна цена, а не посочената в нотариалния акт.
Съдът е обсъдил гласните доказателства, от които се установява, че парите, получени от продажбата на личния имот на ищцата, са вложени за закупуването на процесния апартамент.
Прието е, че плащането на част от цената по договора за закупуване на процесния апартамент е извършено със средствата от сметката на ищцата. Те са постъпили след продажбата на собствения ѝ имот, поради което е налице трансформация на нейно лично имущество. Съгласието на ответника, дадено при продажбата на личното имущество на ищцата, няма отношение към трансформиране на личните средства, тъй като то се изисква, когато единият съпруг се разпорежда със семейно жилище. Със съгласието съпругът не упражнява собственически права, нито придобива продажната цена, нито влагането ѝ в друг имот, представляващ семейно жилище, го прави безспорно СИО или съсобственик при равни квоти след прекратяване на брака. Прието е, че ищцата пълно и главно, с писмени доказателства, е установила, че при покупката на процесния апартамент е вложена сумата от 40 500 евро, част от общата цена от 62 000 евро, която сума представлява нейно лично имущество, придобито по време на брака, но чрез трансформация на право на собственост, придобита преди брака. Доколкото ответникът не твърди трансформация за остатъка, макар и за такава да свидетелства кръстникът на семейството, съдът приема че за останалата част от 21500/62000 е налице съсобственост при равни квоти. В тази част, влиза и сумата, дадена като капаро, за която ищцата твърди трансформация, но не сочи доказателства.
Прието е за неоснователно възражението на ответника, че в брачното споразумение при развода страните са договорили процесният апартамент да остане съсобственост при равни квоти. В утвърденото от съда споразумение липсва такава воля. Съдът е одобрил разпределение за ползването, което няма СПН и може да се изменя по взаимно съгласие на страните, а при липса на такова и при промяна на обстоятелствата въпросът може да се пререшава от съда. Разпределението на ползването съдържа обуславящата го преценка за квотите в съсобствеността, но не ги утвърждава, поради което нито споразумението, нито съдебното решение обвързва със силата на договор или със СПН въпросите за пълна или частична трансформация. Решението на съда, с което се прекратява брака, има СПН по отношение на имуществото само ако съдържа изявление за делба на това имуществото при съответните квоти /независимо дали ще следват от законовата презумпция или друг признат от страните факт, който ще я изключва/ и съответно заплатени държавни такси, дължими при делба. Такова съдържание бракоразводното решение в случая няма.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. А. Й..
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли в производство по чл.34 ЗС да се отчетат доходите на двамата съпрузи при разглеждане на иска за делба на недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност;
2. Възможно ли е частична трансформация на лични средства да се доказва със свидетелски показания, като не се отчитат представените по делото банкови документи, предварителни договори и нотариални актове;
3. Следва ли съдът при делбата да зачете утвърдено споразумение по бракоразводно дело между съделителите, в което са се споразумели, че съсобствеността им за движими и недвижими вещи е останала при равни квоти и това съдебно решение има ли сила на пресъдено нещо и може ли въпросът за съсобствеността да бъде пререшаван.
Изложени са оплаквания, че съдът не изследвал приноса на двамата съпрузи в рамките на брачната връзка във всичките му проявни форми – влагане на труд и работа в домакинството при наличие на деца от брака, многократно по-големите доходи на единия от съпрузите и др. Съдът не отчел и обстоятелството, че в нотариалния акт, с който съпрузите придобили процесния апартамент, не е посочен по-голям дял на единия от тях, поради което следвало да се приеме, че квотите им са равни. Жалбоподателят се позовава на ППВС № 5/1972 г. и ППВС № 8/1980 г. Счита, че в постановленията е дадено разяснение, според което набраните по време на брака парични влогове са лични за съпрузите, но купеното с тях е СИО. Позовава се и на решение № 60147 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2021 г., I г. о., което е по прилагането на чл.29, ал.3 СК.
Ответницата Х. П. Й. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането ѝ до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по искове за трансформация на лични средства в придобито по време на брака имущество и за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпрос № 1: Няма колебание в съдебната практика, че по искове за делба на имущество, придобито по време на брака между бивши съпрузи, съдът не се занимава с въпроса какви доходи са имали съпрузите по време на своя брак. Налице са законовите презумпции на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос на съпрузите в придобиването на общото имущество и на чл.28 СК, че дяловете на съпрузите при прекратяване на имуществената общност са равни. Презумпцията за равенство на дяловете може да бъде опровергана с иск или възражение по чл.23 СК за пълна или частична трансформация на лични средства в придобитото по време на брака имущество. В делбеното производство е допустимо да се прави такова възражение или делбата да се съединява с иск по чл.23 СК, който е установителен по своя характер. Няма колебание в практиката на ВКС, че когато делбеният съд разглежда иск или възражение по чл.23, ал.1 или ал.2 СК, той се занимава само с въпроса дали е налице лично имущество на единия от съпрузите, вложено в придобитото по време на брака общо имущество. Съдът в този случай не изследва доходите, които съпрузите са имали по време на брака. Доходите на съпрузите имат значение единствено по искове с правно основание чл.29 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество – в този смисъл т.8 на ППВС№ 5/1972 г., което е по прилагането на чл.14, ал.4, изр.2 СК 1968 г. /отм./, аналогичен на чл.29 от действащия СК и на чл.28, ал.3 от СК 1985 г. /отм./. В същия смисъл е и практиката на тричленни състави на ВКС – решение № 237 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 931/2010 г., I г. о., решение № 72 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 290/2016 г., II г. о., решение № 136 от 11.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 607/2016 г., I г. о., решение № 60147 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2021 г., I г. о. и др. Исковете по чл.29, ал.1 и ал.3 СК обаче не могат да се съединяват с иск за делба, тъй като са конститутивни – в този смисъл също има непротиворечива практика на ВС и ВКС - т. 1, б. "а" от ППВС № 7/73 г., решение № 739 от 28.IX.1994 г. по гр. д. № 587/1994 г., I г. о., решение № 230 от 15.04.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1063/1997 г., I г. о. и др. В настоящия случай иск по чл.29, ал.1 или ал.3 СК нито е предявяван, нито е разглеждан от съда, затова той не се е занимавал с доходите на страните. Било е направено единствено възражение по чл.23, ал.2 СК, което съдът е разгледал, като в съответствие с практиката на ВКС се е занимавал само с въпроса дали ищцата действително е вложила свое лично имущество в придобиване на процесния апартамент.Решението на въззивния съд изцяло съответства на непротиворечивата практика на ВС и ВКС, поради което по този въпрос не съществува основанието по чл.280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посоченото от жалбоподателя ППВС № 5/1972 г. разглежда статута на придобитото с жилищноспестовен влог и жилищноспестовен заем, но само от гледна точка на момента на придобиване на собствеността. Тези въпроси не възникват по настоящото дело. В Постановление № 8/80 г. от 17.VI.1981 г., Пленум на ВС, е прието, че ако съпругът, член на Ж., се е снабдил с нотариален акт за собственост на жилището по реда на чл. 35 ЗЖСК, съдът при уважаване на иска по чл. 14, ал. 5 СК присъжда на ищеца съответната идеална част от жилището. Тези въпроси също не възникват по настоящото дело. Налице е обаче практика на ВКС, че когато плащането на придобито по време на брака имущество е извършено от влог на единия съпруг при действието на СК от 1985 г. (отм.), по който съгласно чл. 19, ал. 1 паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 е необходимо да се установи произходът на средствата по влога и да се докаже техният личен характер – в този смисъл решение № 126 от 31.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 352/2019 г., II г. о. Въззивният съд е действал в съответствие с тази практика на ВКС, тъй като в настоящия случай процесният апартамент е придобит при действието на СК от 1985 г. /отм./, със средства от влог на ищцата, за които тя е установила, че имат личен характер. И на последно място – посоченото от жалбоподателя решение № 60147 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2021 г., I г. о. също не обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е свързано с иск по чл.29, ал.3 СК, а в настоящия случай такъв иск не е предмет на делото.
Въпрос № 2 не съответства на данните по делото и затова по него не може да се допусне касационно обжалване. В настоящия случай съдът е съпоставил показанията на разпитаните по делото свидетели с писмените доказателства, от които се установява, че ищцата е придобила лично имущество преди брака, което е трансформирала в парични средства, вложени в придобиването на процесния апартамент.
Въпрос № 3 също не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като отново не е свързан с данните по делото. Затова по този въпрос също не може да се допусне касационно обжалване. В настоящия случай в бракоразводното споразумение на съпрузите не фигурира уговорка, че процесното жилище остава в съсобственост при равни квоти, а е уговорено, че до навършване на пълнолетие на роденото от брака дете жилището ще се ползва от майката и детето, а след навършване на пълнолетието ползването е разпределено между бившите съпрузи, като жената ще ползва двете спални, а мъжът – хола, при общо ползване на кухнята и сервизните помещения.
При този изход на делото на ответницата следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство от 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 07.02.2022 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1768 от 25.11.2021 г. по в. гр. д. № 1691/2021 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. А. Й. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Х. П. Й. от [населено място], [улица], ет.3, ап.61 сумата от 600 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|