Р Е Ш Е Н И Е № 465 гр.София, 11 ноември 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1530/2013г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите О. П. и Л. М., подадени чрез упълномощените им защитници срещу въззивна присъда от №14 от 21.06.2013 г. на Ловешки окръжен съд /ОС/ , по внохд №225/2013 г. Депозираните жалби обективират недоволство от съдебния акт и декларират налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, предпоставящи правоприлагане на чл.354, ал.1, т.т.2-4 от НПК. В допълнително приложени по делото писмени бележки от процесуалните представители на подсъдимите лица, идентични по съдържание, се конкретизират релевираните в жалбите оплаквания. Излагат се съображения за допуснати в хода на въззивното производство груби нарушения, изразяващи се в пороци в доказателствената дейност на контролираната инстанция, приобщила към материалите по наказателното дело изготвения в противоречие с чл.131 и чл.137 от НПК и лишен от процесуална годност протокол за претърсване и изземване от 01.07.2009г. /л.35-37 от д.п. №314/2009г./. Поставя се акцент на обстоятелството, че визираният способ за доказване не е приложен при условията и реда, предвидени в закона, с оглед формалното участие на поемните лица Д. Х. и Ц. Ц. в процесуално-следственото действие, поради което и намерените при неговото осъществяване акцизни стоки – тютюневи изделия /8000 кутии цигари, "марка", е недопустимо да бъдат ценени при формиране на вътрешното убеждение на съда за доказателствената обезпеченост на повдигнатото обвинение за инкриминираното престъпление и авторството му. Обръща се особено внимание и на съществуващи неясноти в атакуваната въззивна присъда по отношение на времето на извършване на продължаваното престъпно посегателство и на включените в него неправомерни деяния, съответно за участието на съпричастните лица; и за констатирани неточности при очертаване на правната квалификация, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите. Аргументира се престъпна субективна несъставомерност на инкриминираното поведение на О. П. и Л. М. и се предлагат фрагментарни доводи за явна несправедливост на наложените в обсега на чл.54 от НПК на подсъдимите наказания- прекомерно завишени предвид изтеклия неразумен срок на разследване В съдебно заседание на 24.10.2013г., О. П. и Л. М., редовно уведомени не се явяват и се представляват от договорните им адвокати, които поддържат касационните жалби и допълненията към тях, и пледират за тяхното уважаване. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на съдебния акт. Върховният касационен съд в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №25 от 06.07.2012г., по нохд №22/11г., Районен съд /РС/-Троян е признал Л. П. М. за виновна в това, че на 01.07.2009г., в лек автомобил „марка”, с рег.№ в [населено място], държала на склад акцизни стоки /2500 кутии цигари, "марка", без бандерол, изискващ се съгласно чл.2, т.2, чл.4, т.т. 1, 7 и чл.20, ал.1 и 2, т.5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/, като случаят се явява немаловажен, поради което и на основание чл.234, ал.1, пр.2 от НК, вр.чл.78а от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева в полза на държавата, оправдавайки подсъдимата по първоначално повдигнатото обвинение по чл.234, ал.2, т.т.2 и 3, вр.ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.2 и чл.26 от НК. Със същия съдебен акт е ангажирана административно-наказателната отговорност и на О. О. П. за престъпно деяние по чл.234, ал.1, пр.2 от НК, вр. чл.2, т.2, чл.4, т.т.1, 7 и чл.20, ал.1 и 2, т.5 от ЗАДС, и чл.28, ал.1 от ЗТТИ, осъществено на 30.06.2009г. в [населено място], чрез държане на склад в товарен автомобил „марка”, с рег. № , на акцизни стоки /1500 кутии цигари, "марка" без бандерол, с произтичащите от това санкционни последици - 1000 лева ГЛОБА, като подсъдимият е оправдан по обвинението на Районна прокуратура /РП/-Троян по чл.234, ал.2, т.т.2 и 3, вр.ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.2 и чл.26 от НК. По протест на обвинителната власт и жалби на подсъдимите лица е инициирана инстанционна проверка по внохд №225/2013г., финализирала с въззивна присъда №14 от 21.06.2013г. на Ловешки ОС, с която Л. М. е призната за виновна за извършена, при условията на предварителен сговор и в съучастие с О. П., за периода 02.20 - 07.00 часа на 01.07.2009г., в [населено място] продължавана престъпна дейност по чл.234, ал.2, т.т. 2 и 3 от НК, вр. чл.2, т.2, чл.4, т.т.1, 7 и чл.20, ал.1 и 2, т.5 от ЗАДС, и чл.28 от ЗТТИ, чрез държане на склад на тютюневи изделия/ 210 000 къса цигари внос/, като предметът на престъпното посегателство е в големи размери /неначислен и неплатен акциз в размер на 25 620 лева/, поради което й е определено наказание-ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. В рамките на въззивния контрол и подсъдимият О. П. е признат за виновен по първоначално повдигнатото обвинение по чл. чл.234, ал.2, т.т.2 и 3, вр.ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.2 и чл.26 от НК, вр. чл.2, т.2, чл.4, т.т.1, 7 и чл.20, ал.1 и 2, т.5 от ЗАДС, и чл.28, ал.1 от ЗТТИ, за държане на акцизни стоки на склад, за времето от 30.06.2009г. до 01.07.2009г., в [населено място] - тютюневи изделия без бандерол /240 000 къса цигари внос, на които следвало да се начисли 29 280 лева акциз/ и осъден на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с правоприлагане на института на условното осъждане. Жалбите на подсъдимите лица са НЕОСНОВАТЕЛНИ. При упражняване на възложените му от закона касационни правомощия, настоящият съд не констатира релевираните от защитата съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство, обосноваващи отмяна на атакувания въззивен акт и оправдаване на Л. М. и О. П., или връщане на делото за ново разглеждане от Ловешки ОС. Спазени са императивните предписания на чл.131 и чл.137 от НПК от органите на досъдебното разследване при използване на способа за доказване - претърсване и изземване, и не е дерогирана разпоредбата на чл.105, ал.2 от НПК от съда с инкорпорирането на писмения протокол от 01.07.2009г. /л.35-37 от д.п.№ №314/2009г./ към доказателствената съвкупност по делото и с неговата оценка при формиране на изводите за доказаност на обвинителната теза. Визираното процесуално-следствено действие е осъществено при съблюдаване на нормативния регламент на чл.159 - чл.163 от НПК. В присъствието на поемните лица Д. Х. и Ц. Ц., на 01.07.2009г., при предприетите претърсване и изземване след огледа на необитаема стара къща в [населено място], собственост на М. М., находяща се в непосредствена близост до ползваната от подсъдимия П. вила, до зида на сградата, от външната страна са намерени 16 броя мастербокса - запечатани с кафяви ленти хартиени кашони, с надписи „C.T.I.C O.”, съдържащи тютюневи изделия без бандерол /8 000 кутии с 160 000 къса цигари внос, „марка”/. Очертаните обстоятелства са надлежно отразени в изготвения и приложен към доказателствения материал протокол /л.35-37 от д.п.№ №314/2009г./, като стриктно е изпълнена изискуемата се от чл.161, ал.2 НПК процедура по последващото му одобрение от съответния съд. В контекста на изложеното акцентираното от защитата формално участие на поемните лица в реализираните от досъдебните органи, при условията на неотложност действия, не намира доказателствена опора в приобщените, чрез дадените на 16.06.2011г. и 24.02.2012г. пред Троянски РС свидетелски показания на Т. М., Б. И., Д. Х. и Ц. Ц., фактически данни, подробно обсъдени и професионално интерпретирани от въззивната инстанция. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на подсъдимите лица в наказателното производство не е накърнено, и с постановения на 21.06.2013г. от Ловешки ОС въззивен акт, изтъкан според твърдяното в касационните жалби от неясноти и неточности. Атакуваната присъда отговаря на изискванията на чл.339 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната норма законодателна воля обосновава категорично заключение за установен стандарт на формата и съдържанието на акта. В обсега на възложената компетентност на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията в подадените жалба или протест, и развити от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по оплакванията, базираща се на доказателствата по наказателното дело. При постановяване на нова въззивна присъда са приложими визираните в чл.чл.301 и 305 от НПК правила, предписващи произнасяне по въпросите - извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер, като предложи съответната подкрепяща го аргументация. Тези процесуални задължения са съобразени от контролирания съд, който в диспозитивната част на обявената на основание чл.336, ал.1, т.1 от НПК присъда и в мотивите към нея е визирал ясно времевите предели на продължаваната престъпна дейност на Л. М. и О. П. с включените в нея инкриминирани деяния, отграничавайки съпричастността на подсъдимите към всяко едно от тях, и лимитирал точно правните очертания на престъпленията. Известна непрецизност настоящият състав констатира единствено в словесния текст на съдебния акт и в цифровото изписване, относими към неправомерните посегателства на подсъдимите, с участие в качеството им по чл.20, ал.2 от НК и при предварително сговаряне по чл.234, ал.2, т.2 от НК, кумулативната даденост на които е невъзможна като юридическа конструкция, защото институтът на съучастие се поглъща от квалифициращия признак - предварителен сговор. Този недостатък обаче не внася съмнения в действителната воля на решаващия орган и не е от категорията на опорочаващите присъдата. Правилно е приложен и материалният закон. Престъплението по чл.234 от НК се консумира, чрез формите на изпълнително деяние - продажба или държане на акцизни стоки, без бандерол, когато такъв се изисква по силата на законов нормативен акт, в немаловажни случаи, като наличието на обстоятелства, сочещи на повторен рецидив, на предварителен сговор на две или повече лица, и на големи размери на инкриминирания предмет, предпоставя квалифициране на деянието по тежко наказуемите състави на ал.2, т.1-3 Инкриминираното поведение на подсъдимите лица се субсумира от обективна страна от особената разпоредба на чл.234, ал.1, т.т.2, 3 от НК Същите на 30.06.2009г. и на 01.07.2009г., в [населено място], са държали индивидуализираните по количество, марка и стойност тютюневи изделия, без бандерол, като установените факти, свързани с броя на противоправните деяния и на съпричастните лица, и с параметрите на неначисления и неплатен дължим акциз, очертава усложнена продължавана престъпна дейност, при правна квалификация - предварителен сговор и големи размери на предмета на престъпление. Доказан е и оспорваният от защитата умисъл на подсъдимите. Приятелските отношения между Л. М. и О. П.; съвместната им работа; идентичните по характера акцизни стоки без бандерол, открити на 01.07.2009г. в управлявания от М. автомобил и до изоставената вблизост до имота на П. постройка /цигари „марка”/; и намерените при използваните в досъдебното разследване способи за доказване - оглед, претърсване и изземване, счетоводни документи и пари в л.а. „марка”, с рег.№ и в т.а. „марка”, с рег. № , категорично индицират на съзнателни съвместни прояви. По справедливост е отмерена и наказателната отговорност. Санкциите, лимитирани при превес на смекчаващите вината обстоятелства, са наложени след компетентна преценка на тежестта на инкриминираните престъпления и личната опасност на извършителите /възраст, съдебно минало, характеристични данни/; при съблюдаване на продължителността на наказателното разследване и на социалния отзвук на този вид престъпни посегателства; и в съответствие с целите на специалната и генерална превенция, визирани в чл.36 от НК. По предложените съображения, настоящият състав намира, че в пределите на възложената му компетентност, следва да остави в сила атакувания от подсъдимите Л. М. и О. П. съдебен акт на Ловешки ОС, с който е отменена първоинстанционната присъда №25 от 06.07.2012г. на РС - Троян, обявена по нохд № 22/2011г. Мотивиран от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №14 от 21.06.2013г. на ОС - Ловеч, постановена по внохд №225/2013г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.