Р Е Ш Е Н И Е №47 гр. София, 08 март 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи февруари двехиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 62 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по искане на осъдената Д. К. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 3677/2016 по описа на Районен съд - Бургас и отмяна на влязлата в сила присъда. В искането е посочено, че А. не е получила призовка, т.е. не е била уведомена за насрочените съдебни заседания, поради което не е присъствала и е разбрала за постановената спрямо нея осъдителна присъда едва, след като е била задържана. Претендира наказателното производство да се възобнови, да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебно заседание осъдената и назначеният й за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв. Д. Г. поддържат депозираното искане. Според адв.Г. съдът не е положил достатъчно усилия да намери А., в писмата от ОД на МВР - Бургас нямало данни в какво се изразяват оперативно издирвателните мероприятия, още повече, че представената справка се е отнасяла за друго лице. Защитникът счита, че неявяването на А. в съдебно заседание не са дължи на собственото й недобросъвестно поведение, а на неспазването стриктно на разпоредбите на чл.178, ал.8 и чл.180 от НПК, въпреки проведените пет съдебни заседания, с което е нарушено правото й на лично участие в процеса. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е изпратено на 11.12.2017 г., т.е. в законния шестмесечен срок от узнаването - на 03.11.2017 г., когато спрямо А. е започнало изпълнението на влязлата в сила присъда, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 55/15.03.2017 г. по нохд № 3677/2016 г. по описа на Районен съд - Бургас Д. К. А. е призната за виновна в извършването на престъпление по 343б, ал.3 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.343г. от НК А. е лишена от право да управлява МПС за срок от една година, като е приспаднато времето, през което тя е била лишена от това право по административен ред, считано от 02.05.2016 г. На основание чл.68 ал.1 от НК е постановено изтърпяването на наложеното й с присъда № 275/12.12.2014 г. по нохд № 4977/2014 г. на РС - Бургас наказание от осем месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 31.03.2017 г. Видно от приложеното на л.6-7 от досъдебното производство постановление, на 21.06.2016 г. Д. А. е привлечена в качеството й на обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, непосредствено след което тя е разпитана от разследващия полицай, като изрично е заявила, че не желае защитник и не желае да й бъдат предявени материалите по разследването. Спрямо нея е взета мярка за неотклонение „Подписка”. Следва да се отбележи, че преди това - на 03.05.2016 г. на А. е връчена призовка, която лично е подписала, за явяването й на 05.05.2016 г., но тъй като тя не е сторила това, наблюдаващият прокурор от РП - Бургас е постановил разследването по образуваното бързо производство да се проведе по общия ред. По внесения от прокуратурата обвинителен акт за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НПК е образувано нохд № 3677/2016 г. по описа на РС - Бургас. Изпратените призовки на посочените от А. на досъдебното производство адреси по местоживеене и по месторабота за насроченото на 28.09.2016г. първо съдебно заседание са върнати със забележка, че лицето не живее и не работи на съответните места. Това е мотивирало съда да обяви А. за общо държавно издирване, с мярка „установяване на адрес”, впоследствие актуализирана в „задържане под стража”. Действително приложената по делото справка от началника на отдел „Криминална полиция” към ОД на МВР - Бургас от 29.11.2016 г. се отнася за друго лице, но справките от 02.11.2016 г., 06.12.2016 г., 30.01.2017 г. и 27.02.2017 г. касаят резултата от проведените оперативно издирвателни мероприятие именно спрямо Д. А.. На четвърто по ред съдебно заседание – проведено на 08.02.2017 г., съдът е назначил служебен защитник на подсъдимата и производството спрямо нея е продължило при условията на чл.269 ал.3 т.1 предл.1 и т.2 от НПК. На 15.03.2017 г. съдът е произнесъл посочената по-горе присъда, след което на основание чл.309 ал.2 от НПК е изменил мярката за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”. При тези данни настоящият състав приема, че Д. А. безспорно е знаела за започналото срещу нея наказателно преследване, в чието досъдебно производство тя е взела лично участие. Действително присъдата е постановена в нейно отсъствие, но това се дължи на собственото й недобросъвестно поведение. По силата на действащата към от 21.06.2016 г. спрямо нея мярка за неотклонение „Подписка", А. е имала задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразила, т.е. очевидно е било намерението й да се укрие, въпреки че спрямо нея е имало висящ и неприключил наказателен процес. При това положение възраженията на осъдената и защитника й, че не се е явила, тъй като не е била уведомена за датата и часа на съдебното заседание се явяват изцяло несъстоятелни. С оглед на гореизложеното настоящият състав приема, че неучастието на Д. А. в съдебното производство пред първоинстанционния съд, се дължи на собственото й неправомерно поведение, от което тя не може да черпи права, като претендира отмяна на постановената задочна спрямо нея присъда. Тъй като в случая са налице предпоставките на чл.423 ал.1 изр.2 предл.1 от НПК искането за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдената Д. К. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 3677/2016 по описа на Районен съд - Бургас Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: