4 Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр. София, 01.03.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1275 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. М. против въззивно решение № 169/08.07.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 179/2010 г., от Окръжен съд – Кърджали. С обжалваното решение, окръжния съд е обезсилил решение №43/30.03.2010 г., постановено по гр.д.№1210/2009 г. от Районен съд – Кърджали, като е прекратил производството по делото. С отговора на касационната жалба, ответниците в касационното производство З. М. А. и Д. М. А. я оспорват, като в открито съдебно заседание не се явява техен представител. С определение № 1137/01.12.2010 г., съставът на ВКС е допуснал касационното обжалване на въззивното решение. Допустимостта на касационното обжалване е в приложното поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и е обусловена от противоречивото произнасяне на съдилищата по поставения от жалбоподателя правен въпрос , следва ли въззивния съд да направи правните си изводи относно основателността, респ. недопустимостта на предявения иск единствено върху част от събраните доказателствата по делото, като игнорира други, както и следва ли да направи самостоятелна преценка и да обсъди в съвкупност всички събрани доказателства, както и връзката между тях, обосновавайки извода си за недопустимост на иска. В тази връзка въззивния съд е счел факти, настъпили след постановяване на решение по делба първа фаза относно същия имот за неотносими, докато противното становище е застъпено в представеното от жалбоподателя решение №221/15.04.2002 г., постановено от ВКС, І г.о., по гр.д.№ 667/2001 г. В производството по чл.290 от ГПК и в рамките на правомощията по чл.291 от ГПК, по поставения правен въпрос, състава на ВКС приема следното: При проверка на допустимостта на предявения иск, въззивния съд следва да обсъди всички представени по делото доказателства, както и доводите на страните във връзка с допустимостта на иска и на неговата основателност. При наличие на влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата, при повторно предявяване на иск за делба на същия имот, при посочване на нови факти и обстоятелства, както и на страни, различни от тези, по отношение на които е постановено влязлото в сила решение, съдът е длъжен да обсъди сочените от страните нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението по допускане на делбата, които биха могли да доведат до извод за допустимост на предявения иск за делба. В тази връзка настоящия състав споделя възприетото от ВКС в решение №221/15.04.2002 г., І г.о., по гр.д.№ 667/2001 г., относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, във връзка с техните твърдения. Влязлото в сила решение по допускане на делбата има установително действие между страните към момента на влизането му в сила. При твърдения за наличието на нови обстоятелства, касаещи промяна в предмета на спора или страните в делбеното производство, напр. промяна в съсобствеността и съотношението на квотите в нея по отношение на делбения имот, следва да се приеме, че наново предявения иск за делба е допустим. По основателността на касационната жалба, в производството по чл.290, ал.2 от ГПК, състава на ВКС приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение по съществото на спора и прекрати производството по делото, въззивния съд е приел, че е налице абсолютна отрицателна предпоставка – наличие на сила на пресъдено нещо по отношение на спора по делото. Този свой извод, въззивния съд е формирал въз основа на данни по делото, за наличие на влязло в сила решение по допускане на делба на недвижим имот, идентичен с процесния, а именно: имот пл.№ 3915 в кв.70 по плана на[населено място], кв.”Г.”, с площ от 688 кв.м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, при дялове по ¼ за всеки един от съделителите – Г. М. М., З. М. М., А. М. К. и Ж. М. М.. Решението е постановено по гр.д.№ 145/1987 г. по описа на Районен съд – Кърджали и влязлото в сила решение е постановено на 09.03.1987 г. по същото дело. След постановяване на решението и неговото влизане в сила, с определение от 30.05.1988 г., съдът е изпратил делото на ОбНС[населено място], Отдел „А. и благоустройство”, за изготвяне на архитектурен проект за разделяна на делбения имот. По подадената пред Районен съд – Кърджали искова молба с вх.№ 5598/14.10.2009 г. и въз основа на която е образувано настоящото дело, делбения имот е описан като находящ се в[населено място], кв.”Г.”, [улица] и представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 40909.127.215.1 от КК на[населено място], със застроена площ от 67 кв.м., състояща се от три стои, коридор, вътрешно стълбище и ветробран на първия етаж и три стаи, коридор, вътрешно стълбище и тераса на втория етаж, построена с отстъпено право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 40909.127.215 по КК на[населено място], стар № 3915, кв.70а по плана на[населено място], целия с площ от 598 кв.м. Твърденията си за собственост на ½ ид.ч. от недвижимия имот, ищцата С. М. основава придобитите от нея ½ ид.ч. от недвижимия имот въз основа на правна сделка – продажба, с която тя е закупила имота от Г. М. М. през 2006 г., с нот.акт №155, т.2, по нот.д.№312/2006 г., както и влязлото в сила съдебно решение №45/14.04.2008 г. на Районен съд – Кърджали, постановено по гр.д.№1111/2007 г., с което са признати правата на ищцата до размер на ½ ид.ч. от недвижимия имот, както и правата на ответниците по делото З. М. А. и Д. М. А. до размер на по ¼ ид.ч. за всяка едно от тях, върху същия недвижим имот. След влизането на решението по допускане на делбата от 1987 година, с което са определени квоти в съсобствеността на недвижимия имот на съделителите по гр.д.№ 145/1987 г., са настъпили нови факти и обстоятелства – признаването на Г. М. за собственик на целия недвижим имот, прехвърлянето на правото на собственост върху същия имот от страна на Г. М. на ищцата по делото С. М. и постановяване на влязло в сила съдебно решение, с което са признати права по ¼ ид.ч. със сила на пресъдено нещо в полза на ответниците З. и Д. А. по отношение на същия недвижим имот. Влязлото в сила съдебно решение по гр.д. №145/1987 г. има установително действие към момента на неговото влизане в сила, по отношение на съсобствеността между страните по него и по отношение на обекта на тази съсобственост. Настъпилите след влизането на това решение в сила факти и обстоятелства са от значение за допустимостта на предявения иск. Промяната в съсобствеността, по отношение на лицата, настъпила с прехвърлянето на идеална част от имота след постановяване на решението, извършено с посочения по-горе нотариален акт, както и признаването на един от съсобствениците, участвувал в производството по гр.д.№145/1987 г., за собственик на идеална част, по-голяма от призната му с решението по това дело, въз основа на обстоятелства, в случая давностно владение, водят до извод за наличие на обстоятелства, обосноваващи допустимост на предявения иск. Установителното действие на решението по допускането на делбата се определя към момента на неговото постановяване, като факти с правно значение, на които се основава нова претенция за делба, каквито са правна сделка и давностно владение, настъпили след влизане в сила на решение по допускане на делба за същия имот, правят допустим заведения повторно иск за делба на същия имот, но между различни /частично/ лица. Като е приел противното, без да обсъжда доводите на ищцата относно новонастъпилите факти и обстоятелства, въззивния съд е постановил неправилно решение, приемайки предявения иск за делба за недопустим, поради наличие на сила на пресъдено нещо. По отношение на основанието на предявения иск за делба – посочените нови факти, настъпили след влизането в сила на решението по гр.д.№145/1987 г. по описа на Районен съд – Кърджали, не е налице сила на пресъдено нещо, доколкото обективните предели на силата на пресъдено нещо се простират както относно същия предмет, така и относно същото основание. В настоящия случай основанието за наличието на съсобственост между страните, сочено от ищцата различно и не се преклудира от наличието на влязлото в сила решение по гр.д.№145/1987 г. Неправилно прилагайки института на силата на пресъдено нещо, съдът е постановил неправилно съдебно решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съгласно разпоредбата на чл.293, ал.2 от ГПК. Въззивния съд не е обсъдил доказателствата по съществото на спора и основателността на предявения иск за делба, поради което на основание чл.293, ал.3 от ГПК, делото следва да се върне на въззивния съд, за постановяване на решение по съществото на спора, по основателността на предявения от С. М. М. иск за делба на недвижимия имот. На основание чл.294, ал.2 от ГПК, при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, съдът следва да се произнесе и по разноските, направени от страните в настоящото касационно производство. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 169/08.07.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 179/2010 г., от Окръжен съд – Кърджали. ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Кърджали, за ново разглеждане на делото. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.