2 . стр. от решение по гр.д. № 681/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 690 С., 03.01.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 681 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на М. окръжен съд от 29.01.2009 г. по гр.д. № 99/2008, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 207, ал. 1 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за тежестта на работодатля да докаже противоправното поведение на работника, неговия умисъл и причинената щета. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че работникът, комуто е възложено като трудово задължение да отчита парични средства отговаря за липса, когато е получил съответна сума, но не е представил документи за извършени разходи и не е върнал остатъка. По този иск в тежест на работодателя е да докаже получаването на сумата от работника, а работникът разходването й по предназначение и връщането на остатъка. Валутният авансов отчет доказва признанието на работодателя, че включената в отчета сума е изразходвана по предназначение, поради което отсъствието на подпис на работника е без правно значение. По иска за реализиране на отчетническата му отговорност той може да доказва, че е изразходвал и други суми по предназначение, както и че е върнал остатъка от получената сума. В това производство работникът може да представи доказателства също, че не е върнал остатъка поради действията на трети лица, форсмажор или друга причина, за която не отговаря (напр. нормален производствено-стопански риск). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работникът, като водач на МПС не отговаря за разликата между получените авансово суми за извършени международни превози и признатите от работодателя разходи, тъй като работникът не е подписал съставения от работодателя валутен авансов отчет. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че неподписването на валутния авансов отчет от представител на работодателя и от работника има по-голямо значение от липсата на признание от работодателя, че част от получената авансова сума е изразходвана по предназначение. По делото е установено, че за периода от 30.08.1998 до 05.09.1999 г. ответникът е получил авансово 31.850 германски марки и 1.700 щатски долар с левова равностойност 37.502 лева, а е осъществил международни превози с дължина 71.575 км, от които 62.930 извън България, за което му се полагат командировъчни в размер на 1.892 германски марки и 5.126 щатски долара с левова равностойност 11.294,08 лева и е извършил други разходи, за които е представил оправдателни документи за общо 26.787,93 лева в т.ч. 79 лева разходи за разрешителни и митнически такси, като е върнал в касата на работодателя 1.000 германски марки с левова равностойност 1.000 лева. Видно от изложеното работникът не се е отчел за разликата над 27.787,93 лева, поради което следва да бъде осъден да заплати сумата 9.714,07 лева със законната лихва от 28.12.1999 г. Ищецът [фирма], С., клон Видин не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на М. окръжен съд от 29.01.2009 г. по гр.д. № 99/2008. ОСЪЖДА Н. П. А. от М., ж.к. И. бл. 5 ап. 2 да заплати на [фирма], С., клон Видин на сумата 9.714,07 лева на основание чл. 207, ал. 1 КТ със законната лихва от 28.12.1999 г. на основание чл. 86, ал 1 ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.