Р Е Ш Е Н И Е № 12 С., 22.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 551 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. С. М. чрез адв. М. Г. срещу решение № 387/04.12.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, търговско отделение, първи състав по в.т.д. № 495/2015 г., с което след отмяна на уважително решение на Хасковски окръжен съд /Х./ е постановено друго, отхвърлящо иска на Т. М. срещу Р. Н. Г. – [фирма] по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 27545 лв. – неустойка за периода от 26.04.2012 г. до 19.06.2013 г., съгласно т.V от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н. акт № 113/2010 г. ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.03.2014 г. до окончателното плащане и са присъдени направените разноски. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, изхождайки единствено от нейния размер, съпоставен с размера на продажната цена на имота, без да отчете всички фактори от значение за преценка на обезпечителната и санкционна роля на неустойката. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго решение, уважаващо изцяло исковата претенция с направените по делото разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва същата по съображения в писмен отговор, който поддържа в открито съдебно заседание и моли да се потвърди решението на П. като правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения в писмени бележки. С определение № 800/21.10.2016 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на П. в цялост на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос „Кои са факторите, които обуславят извода за накърняване на добрите нрави, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД на неустоечна клауза и достатъчно ли е този фактор да бъде отношението на размера на неустойката към продажната цена?“ ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното: За да отмени уважителното решение на Х. и да постанови отхвърлително такова, П. е приел, че между страните е сключен договор, по силата на който [фирма] е продала на ищцата на 14.07.2010 г. с нот. акт № 113, том І, рег. № 6594, дело № 102/2010 г. на нотариус А. Щ. апартамент № 9 със застроена площ от 57.12 кв.м. в жилищна сграда с магазини, подземен гараж и заведения за обществено хранене, изградена в степен на завършеност „груб строеж“ в [населено място], [улица]. В. цена на имота в нот. акт е 65739.30 лв. с ДДС, която продавачът е заявил, че е получил напълно в брой преди подписване на настоящия договор. Съгласно т.V от договора продавачът се е задължил да се снабди с разрешение за ползване на описаната сграда до 01.03.2011 г., а в случай на забава на изпълнение на това свое задължение дължи на купувача 0.1 % за всеки просрочен ден. Безспорно е установено по делото, че жилищната сграда, в която се намира имотът, предмет на описаната сделка между страните, е била въведена в експлоатация на 20.06.2013 г. Според П. от заявените от страните становища е ясно, че базата за изчисляване на неустойката се свързва с продажната цена на имота, което съдът е приел като безспорно между страните, независимо, че в разпоредбата на т.V от договора не е посочена основата /сумата/ върху която се начислява процент за забавено плащане. П. е приел още, че не са налице обективни причини за продавача за забавяне при снабдяването на сградата с разрешение за ползване и направеното възражение в тази насока от него е неоснователно, както и възражението, че въпреки забавата ищцата могла да ползва и обитава жилището, независимо от липсата на разрешение за ползването му. Основателно, според П., е възражението на продавача за нищожност на клаузата за неустойката, поради накърняване на добрите нрави, което според П. е свързано с липсата на краен срок и от там с възможността за неограничено увеличаване размера на неустойката. В конкретния случай уговорената неустойката няма за цел единствено да стимулира своевременното изпълнение на поетите по договора задължения. Очевидно е, че неустойка, чийто годишен размер надвишава 1/3 от продажната цена на имота надхвърля обичайните й охранителна и обезпечителна функции. Този размер, съчетан с липсата на краен срок на начисляването й, формира задължение за целия период на забавата почти достигащ стойността на продадения имот. По тези съображения, според П., клаузата за неустойка в т.V от нот. акт за продажба на имота е нищожна като накърняваща добрите нрави – чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД. По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване: В т.3 на ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС е прието, че не е нищожна клаузата за неустойка от търговски договори, уговорена без краен предел или фиксиран срок. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави ще трябва да се прави за всеки конкретен случай и то към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. Като ориентир за вероятна нищожност на подобна клауза при хипотезата на противоречие с добрите нрави се визира единствено възможността, при която неустойката е била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. По основателността на жалбата: Касационната жалба е основателна. Решението на П. е постановено в противоречие с дадения отговор, по който е допуснато касационна обжалване, съобразно приетото в т.3 на ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, както и решение № 88/22.06.2010 г. по т.д. 911/2009 г. на І ТО, ВКС. Преценката на П. за нищожност на неустоечната клауза, уговорена между страните в т.V от договора е свързана единствено с липсата на краен срок и оттам с възможността за неограничено увеличаване на размера й, което според П. в конкретния случай няма за цел единствено да стимулира своевременното изпълнение на поетите по договора задължения, а е очевидно, че се надхвърля обичайната охранителна и обезпечителна функции на неустойката, доколкото годишният размер на така уговорената неустойка надвишава една трета от продажната цена на имота. Преценката на П. в случая е извършена само с оглед липсата на краен срок за начисляване на неустойката и увеличения й размер, без да е взето предвид, че начисляването на неустойката зависи единствено от своевременното изпълнение на поетите по договора задължения от продавача – да снабди с разрешение за ползване описаната сграда, предмет на продажбата и преценката за дължимия размер на неустойката при неизпълнение на това задължение обективно е могла да бъде извършена от него към момента на сключване на договора. В случая решаващият съд е приел за неоснователно твърдението на ответника по иска и по касационната жалба за наличие на обективни причини за забавяне по снабдяване на сградата с разрешение за ползване, както и на твърдението, че въпреки забавянето ищцата, сега касаторка е могла да ползва и обитава нормално имота. Щом това е така, преценката на П. за нищожност на уговорената в договора неустойка не е извършена в съответствие с поставените критерии в т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС и конкретно към момента на сключване на договора, а само и единствено с липсата на краен предел на уговорената неустойка и нейния размер. Доколкото липсата на краен предел на уговорената неустойка не е основание за нищожност, а уговореният процент за дължимост на същата без фиксиран срок би могъл да бъде изчислен като размер към момента на сключване на договора и е в зависимост от изпълнението на поетото от продавача задължение, което в случая е изпълнено със забава повече от две години /уговорено изпълнение до 01.03.2011 г. и въвеждане на имота в експлоатация на 20.06.2013 г./, няма основание да се приеме, че уговорената в т.V от договора неустойка надхвърля обичайните охранителни и обезпечителни функции и е нищожна като накърняваща добрите нрави – чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД. С оглед на изложеното предявеният иск по чл.92 ЗЗД е основателен за претендираната неустойка от 27545 лв., изчислена като размер за забава от 419 дни за времето от 26.04.2012 г. до 19.06.2013 г. по 0.1% за всеки просрочен ден при база за изчисление продажната цена на имота – 67319.30 лв. с ДДС. Като е приел противното, П. е постановил неправилно решение /чл.281 т.3 ГПК/, поради което и на основание чл.293 ал.1 ГПК решението му в цялост следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. Ето защо след отмяна на решението на П. следва да се постанови друго решение, уважаващо иска по чл.92 ЗЗД така както е предявен – за сумата 27545 лв., представляваща неустойка, съгласно неустоечна клауза по т.V от договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 113 от 2010 г. за времето от 26.04.2012 г. до 19.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2014 г. до окончателното плащане. При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени направените и претендирани разноски по делото в размер на 2682.90 лв. /2102 лв. пред Х. и 582.90 лв. пред ВКС/. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 387/04.12.2015 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 495/2015 г., с което след отмяна на решение № 141/22.04.2015 г. по т.д. № 21/2015 г. на Хасковски окръжен съд е отхвърлен иск на Т. С. М. срещу Р. Н. Г. – [фирма] по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 27545 лв. – неустойка за периода от 26.04.2012 г. до 19.06.2013 г., съгласно т.V от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 113/2010 г. ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.03.2014 г. до окончателното плащане и са присъдени разноски и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Р. Н. Г. в качеството й на [фирма] да заплати на Т. С. М., ЕГН [ЕГН] сумата 27545 лв. /двадесет и седем хиляди петстотин четиридесет и пет лева/, представляваща неустойка за периода от 26.04.2012 г. до 19.06.2013 г., съгласно т.V от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 113/2010 г. ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.03.2014 г. до окончателното плащане и направените разноски по делото в размер на 2682.90 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и два лв. и 90 ст./. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.