Ключови фрази


6



6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 61
София, 13.04.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря В.Стоилова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 3153/2019г.по описа на ВКС
Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 30.04.2019г./09.05.2019г. по гр.д.№1689/2018г. на АС София, с което са уважени искове с правно основание чл.36 ЗА,вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса при ревизиране на уговорено вазнаграждение на адвокат по исков ред следва ли съдът да извърши оценка на спаведливостта и обосноваността на неговия размер предвид разпоредбите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата/ЗА/ и чл.14, ал.2 от Етичния кодекс, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Жалбоподателят –„Форест груп” ООД, в писмено становище, чрез процесуалния се представител поддържа, че решението е неправилно и моли да се отмени като бъде отхвърлен предявения иск.
Ответникът- Е. Н. Х., не взема становище по спора.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от Е. Х. срещу „Форест груп” ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗА, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, в размер на съответно 35000 лв., 4 000 лв. – неустойка за забава и 706,47 лв. – мораторна лихва върху главницата от 35 000 лв. от 31.10.2013г. до 25.02.15 г. и законните лихви върху сумите от 25.02.15 г. до заплащането им.
С оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК касационната жалба е оставена без разглеждане по отношение на въззивното решение, в частта му, с която като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 4000 лева, дължима неустойка по договор за правна помощ и като необжалвано е влязло в сила.
Установено е по делото, че между страните по делото , на 05.07.2013г., е сключен договор за правна помощ и съдействие, по силата на който ответникът възлага на ищеца да го представлява процесуално в производството по адм. дело№ 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав. Констатирано е, че в точка III на договора страните са постигнали съгласие, че адвокатът ще получи възнаграждение в размер на 40 000,00 лева, единствено при положителен изход на делото за клиента, като съгласно договора плащането на възнаграждението следва да бъде извършено в срок от 5 работни дни от постановяване на съдебното решение и при отказ на клиента да изпълни договора е уговорено заплащане на неустойка в размер на 4000,00 лева.
Установено е видно от приета по делото разписка от 08.07.2013г, че ищецът е получил от ответника сумата от 5000,00 лева.
Установено е , че по образувано адм.дело №5688/2011г. по писа на АССГ, 9-ти състав дружеството-жалбоподател в настоящето производство, е представлявано от адв. Д. Б. и с решение от 20.04.2012г по адм.дело №5688/2011г. по писа на АССГ, жалбата на ответното дружество е изцяло отхвърлена, поради което същото е обжалвано пред ВАС, който с решение № 2035/12.02.2013г постановено по адм.дело № 7980/2012г. го е отменил и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ.
Констатирано е, че след връщането на делото за ново разглеждане, по жалбата на дружеството е образувано адм. дело № 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав и с молба от 21.08.2013г вече ищецът - адв. Е. Х., е представил писмени доказателства: комисионен договор, нотариален акт, счетоводни фактури; банкови документи, 4 броя съдебна практика.
Установено е, че в съдебно заседание проведено на 24.09.2013г . дружеството се представлява отново от адв. Д. Б., но и адв. С. И., преупълномощен от ищеца адв. Е. Х., като са депозирани 2 броя писмени бележки, от които едните подписани от адв. Б. и адв. Х. и едни подписани само от адв.Х.. Констатирано е, че с решение №6041 от 07.10.2013г. постановено по адм. дело № 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав, е отменен по жалба на „Форест груп“ ЕООД, ревизионен акт № /01.03.2011г, издаден от Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, Дирекция „СДО“ частично и ТД на НАП е осъдена да заплати на „Форест Груп“ ЕООД разноски в размер на 28 200 лева съразмерно на уважената част от жалбата и съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Решението е влязло в сила на 26.10.2013г., тъй като не е обжалвано в 14-дневния срок пред Върховния административен съд.
Установено е, че с покана от 21.01.2014г. ищецът кани ответното дружество да му заплати уговореното адвокатско възнаграждение по посочената в поканата банкова сметка.
При тези факти съдът е приел, че страните са постигнали съгласие, че възнаграждението е дължимо при положителен изход на делото за доверителя в срок от 5 работни дни от постановяване на съдебното решение и логическото тълкуване на волята на страните обективирана в раздел III на договора налагат извода, че задължението да се плати възнаграждението става изискуемо след изтичане на 5 работни дни от влизане в сила на окончателното решение по делото, защото едва с влизане на решението в сила е налице положителен изход на делото за доверителя. Прието е, че решение №6041 от 07.10.2013г. по адм. дело № 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав е влязло в сила, поради необжалването му от страните, на 26.10.2013г. и задължението по договора за правна помощ е станало изискуемо на 31.10.2013г.
Прието е, че в тежест на ответникът е да докаже способ за погасяване на задължението да плати възнаграждението, а последният представя разписка от ищеца, че на 08.07.2013г е получил сумата от 5 000,00 лева , при което таза сума е само авансово платена такава от цялото договорено възнаграждение. Съдът е счел, че за разликата над сумата от 5 000,00 лева до сумата от 40 000,00 лева по делото няма събрани доказателства за осъществяване на способ за погасяването й, поради което е уважил предявения иск за сумата 35 000 лева, ведно със законната лихва считано от 25.02.2015г до окончателното й изплащане,а за разликата над 35 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева – искът е отхвърлен.
Изложени са съображения за това, че в договора за правна защита и съдействие от 05.07.2013г, не е предвидена възможност за преупълномощаване на други адвокати с правата по него, но в случая не се твърди и не се доказва от дружеството след заседанието и преди постановяване на с решение по адм. дело № 3255/2013г по описа на АССГдоговорът от 05.07.2013г да е развален поради неявяването на довереника.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса: при ревизиране на уговорено вазнаграждение на адвокат по исков ред следва ли съдът да извърши оценка на спаведливостта и обосноваността на неговия размер предвид разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗА и чл.14, ал.2 от Етичния кодекс, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Настоящият състав споделя отговорът на този въпрос даден с ТР №1 от 2010г. на ОСТК на ВКС, според което съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, което опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора(чл.26, ал.1пр.3 ЗЗД). Прието е, че съдът не дава указания страните да правят такива твърдения, нито да сочат доказателства за това, но е длъжен при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на този провоизключващ факт, а именно противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действие на договора, а специална хипотеза за противоречието с добрите нрави е уредена в чл.36, ал.2 ЗА, където е постановено, че уговореното адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, в която е узаконено правилото, че недействителната част от фактическия състав не влече недействителност на целия фактически състав на една сделка, ако са налице следните условия: когато нищожните части са заместени по право от повелителни правила на закона, или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.
С оглед дадения отговор на поставения за разглеждане въпрос настоящият състав намира, че въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС. При установените факти по делото, ВКС намира, че договорът за правна помощ, сключен между страните на 05.07.2013г., противоречи на добрите нрави и е нищожен (чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД) изцяло. Уговорено е допълнително възнаграждение, което не е справедливо и обосновано (чл.36, ал.2 ЗА). Процесният договор е за същите правни действия, за които е сключен и договор за процесуално представителство на 08.07.2013г., по който е договорено и заплатено цялото дължимо се възнаграждание съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а допълнителното възнаграждение надвишава осем пъти заплатеното такова. Самото процесуално представителство по делото е осъществено от друг адвокат - адв.Д.Б., на когото е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 25000 лева. Налице е несправедливо, необосновано и свръхпрекомерно уговорено допълнително адвокатско възнаграждение за адв. Е.Х. , участвувал само в изготвяне на писмени бележки по делото, поради което е налице противоречие с добрите нрави и нищожност на договора от 05.07.2013г., тъй като не може да се предположи че същият би бил сключен и без клаузата за заплащане на допълнително възнаграждание в размер на 40 000 лева.
Решението на въззивният съд следва да се отмени като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила след като съдът служебно не е констатирал свръхпрекомерността на уговореното допълнително адвокатско възнаграждение и липсата на справедливост и обоснованост на същото и необосновано е приел, че сключеният договор е породил правно действие.
Върховният касационен съд следва да постанови решение по съществото на спора като отхвърли исковете предявени от Е. Н. Х. срещу „Форест груп” ООД по по чл. 79, ал.1, вр.чл. 286 ЗЗД, вр.чл. 36, ал.1 ЗАдв за сумата 35 000 лева възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 05.07.2013г. и за сумата 706,47 лева лихва за забава и законна лихва считано от 25.02.2015г.
С оглед изхода на спора и чл.78, ал.1 ГПК и чл.80 ГПК ответникът по жалба следва да заплати на жалбоподателя сумата 4100 лева разноски
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение от 30.04.2019г./09.05.2019г. по гр.д.№1689/2018г. на АС Софияи вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Е. Н. Х. срещу „Форест груп” ООД по по чл. 79, ал.1, вр.чл. 286 ЗЗД, вр.чл. 36, ал.1 ЗАдв сумата 35 000 лева възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 05.07.2013г. и за сумата 706,47 лева лихва за забава и законна лихва считано от 25.02.2015г.

ОСЪЖДА Е. Н. Х. да заплати на „Форест груп” ООД 4100 лева разноски по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: