1 Р Е Ш Е Н И Е № 214 [населено място], 06.04.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 9 март през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4144/08 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково /ОС/ по гр.д. №818/06 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос за наличие на предпоставките по чл.7, ал.1 и 2 от З., последната във вр. с чл.17а от З., на които се позовават страните по спора за собственост върху процесния недвижим имот и процесуалният – за установяването им, са от значение за точното прилагане на закона. В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, иска се отмяната му и да се постанови ново за отхвърляне на иска. Ответникът по жалба [фирма] – [населено място], я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от [фирма] срещу касатора установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 от ГПК. Ищецът е признат за собственик на недвижим имот от 1 126 кв.м./ записан под №1916 по кадастралния план от 1996 г. и актуван за общински през 2002 г./ като включен в баланса за 1996 г. на праводателя му [фирма]. Последното, като правоприемник на държавното предприятие „Промишлено строителство” /„ПС”/, на което е предоставен имотът след отчуждаването му от физ. лица през 1973 г., го е придобило на осн. чл.17а от З.. Възражението на ответника, че е собственик на имота на осн. пар.7, ал.1 от З., в сила от 17.09.91 г. е разгледано на основание чл.2, ал.1,т.4 от З. - в сила от 1.06.96 г., според записаното в А. от 2002 г. и е прието за неоснователно, при отрицателната предпоставка на ал.2 на същата разпоредба. В. решение по иска с пр. осн. чл.97, ал.1 от ГПК е допустимо – ищецът избира вида и интензитета на търсената съдебна защита, като възможността да предяви осъдителен иск по чл.108 от ЗС за имота не изключва предявяването само на установителен за правото на собственост върху него, както е в случая. Изводите на въззивния съд, че ищецът е придобил имота с правоприемство и на осн. чл.17а от З. и чл.2, ал.2 от З., обаче, са незаконосъобразни и необосновани. В исковата молба ищецът сочи, че е правоприемства имота от Ф. „И.” Д., което е учредено през 1991 г. с активите на СУ „Заводски строежи” /ЗС/ към Д. „ПС”. Процесният имот / в червено – скица на л.151/ е част от по –голям – дв. място от 3518 кв.м., пл.№6336, кв.67, предоставено на Д. „ПС”, след отчуждаване през 1972 г. / А. от 20.08.73 г., на л.26/. Построената в имота с държавни средства многоетажна сграда е предоставена за общежитие на СУ „ЗС”/А. от 5.08.81 г., на л.25/. Имотът – обособен по посочния в исковата молба начин през 1996 г.., е актуван за общински с А. от 14.01.02 г., като част от бившия имот №6336 по кад.план от 1951 и 1971 г. По регулационния план от 1971 г. парцелът, в който е имот №6336 е отреден за комплексно жилищно строителство. Претендираната сега под №1916 част от него попада в уличната регулация между кв. 187 - отреден за адм. сграда, хотел и т.н., и кв. 189 – за К., търговия и трафопост / в.л., на л.200-2002/. Имотът е частично усвоен според устройствения план на града с изградени улици, тротоари и детска площадка; има продземни комуникации; от паркоустройствените мероприятия не са засегнати само 480 кв.м. от него /в.л. на л.131-2/. Мероприятията са проведени още към 1978 г. – св. К. При тези данни въззивният съд е следвало да обсъди възражението на ответника, че е собственик на имота на осн. пар.7, ал.1,т.3 и 4 от З. , по силата на закона и от влизането му в сила на 17.09.91 г., съответно към този момент да изследва пречките за преминаването на собствеността към общината по ал.2 на параграфа. За тези пречки – включен ли е имотът, който е с характеристика по ал.1, в капитала, уставния фонд или води ли се по баланса на праводателите на ищеца, така както са посочени и установени по делото, може да се назначи и служебно счетоводна експертиза – ТР №1/01 г., тъй като с тях ищецът обосновава правото си на собственост. Данни по делото за водене имота по баланса на праводателя на ищеца Ф. [фирма] има към 1996 г. Дружеството е правоприемник на ДФ със същото наименование, а фирмата - на СУ „ЗС” – л.114 и сл. Доказателства, че целият имот е предоставен на последното също няма – арг. от А. от 1981 г. само за построеното, на л.25 и от различното отреждане на двете части по плана, съгл. заключение на в.л. В тази връзка, не е изследвано и дали целият имот има характер на прилежащ, обслужващ построената многоетажна сграда терен. Така, като е приел, че в собственост на праводателя на ищеца Ф. [фирма], е преминал целия имот – застроена и незастроена част, последната предмет на иска, въззивният съд е постановил решението си при непълни доказателства и необосновани изводи. Това налага отмяната му като неправилно и връщане делото на въззивния съд за изследване предпоставките за правото на собственост на страните по пар.7, ал.1 и 2 от З. и чл.17а от З. към релевантния момент – влизане в сила на З., на 17.09.91 г. Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отд. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Хасковски окръжен съд по гр.д. №818/06 г. от 11.03.08 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: