Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 369                                    гр. София, 26 септември 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                  ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                                  БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Антони Лаков        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 353 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Г. П., депозирана чрез защитата му, срещу решение на Варненски апелативен съд от 29.04.09 г, по ВНОХД № 467/08, с което е потвърдена присъда № 110 от 28.10.08, по НОХД № 203/08 на Варненски окръжен съд, с която посоченият подсъдим е признат за виновен в това, че на 16.06.2007 г, до с. П., обл. Варненска, е отвлякъл лицето С. Б. С. , с цел противозаконно да го лиши от свобода, с оглед на което и на основание чл. 142, ал. 1 вр. чл. 55 НК, е осъден на осем месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, като, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведена в изпълнение присъда на Варненски окръжен съд, по НОХД № 1533/03, с наложено наказание три години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим. В жалбата се релевират всички касационни основания, като е акцентирано на нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че не е извършена надлежна въззивна проверка на първоинстанционната присъда, че, въпреки провеждането на съдебно следствие пред първата инстанция по общия ред, е прието, че производството е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, който неверен извод е обусловил безкритично възприемане на фактите от обвинителния акт, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено и пред първата инстанция, която в хода на съдебните прения е лишила подсъдимия от възможността да пледира в своя защита, предоставяйки му единствено последна дума. Алтернативно се излагат доводи за нарушение на материалния закон при квалифициране на деянието, като се оспорва и неговата съставомерност, респективно, че наложеното наказание е завишено и оттам, явно несправедливо. С жалбата се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия, а алтернативно, намаляване срока на наложеното наказание и свеждането му до законовия минимум.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Налице е релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Правото на защита на жалбоподателя е нарушено още в производството пред първата инстанция, тъй като в хода на съдебните прения, в разрез с императивната разпоредба на чл. 291, ал. 2 НПК, след приключване речта на прокурора, на подсъдимия не е предоставена възможност да пледира в своя защита, а единствено му е дадена последна дума. Така допуснатото съществено процесуално нарушение не е констатирано от въззивния съд, който, съгласно чл. 314, ал. 1 НПК, е задължен да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. В същото време, Варненският апелативен съд сам е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, който извод е неверен, тъй като, видно от материалите по делото, съдебното следствие е проведено по общия ред. Подсъдимият е дал обяснения пред първата инстанция в съдебно заседание на 7.07.08 г, отричайки участието си в инкриминираното деяние, но по-късно, в заседание от 28.10.08 г, е променил позицията си, като е заявил, че „признава фактите по обвинителния акт”. Варненският апелативен съд неправилно е преценил това изявление като признание по чл. 371, т. 2 НПК с произтичащите от това последици, какъвто характер то не би могло да има, при положение, че е направено в хода на висящо съдебно следствие. Това е така, защото е процесуално недопустимо след започване на съдебно следствие пред първата инстанция да се пристъпва към предварително изслушване на страните, имащо за цел да избегне събирането на доказателства по общия ред чрез провеждане на диференцирана процедура по Глава 27 НПК. Ето защо, изявлението на подсъдимия, че „признава фактите от обвинителния акт”, има характера на самопризнание, което подлежи на преценка в контекста на събраната доказателствена съвкупност. Правейки неверния извод, че производството пред първата инстанция е протекло по Глава 27 НПК, Варненският апелативен съд се е задоволил с непълна проверка на присъдата, в нарушение на чл. 314, ал. 1 НПК, и по този начин е накърнил правото на защита на жалбоподателя, представляващо съществено процесуално нарушение. Както вече беше посочено, такова е допуснато и в първата инстанция, а това обуславя необходимост от отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, от стадия на съдебното заседание, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК. По изложените съображения, жалбата се явява основателна относно релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което искането за ново разглеждане на делото следва да бъде уважено. При този процесуален развой на делото, не е наложително обсъждането на алтернативно развитите оплаквания, касаещи основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решение от 29.04.2009 г на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 467/08, и потвърдената с него присъда № 110 от 28.10.08 на Варненски окръжен съд, по НОХД № 203/08. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на Варненския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: